Южнокорейското кимчи не може да ни спаси от микропластмасата

Следващия път, когато организирате лятно барбекю, бих искала да ви предложа освен горчица и кисели краставички да добавите и кимчи към менюто.

Този южнокорейски деликатес не само върви с бургери (включително и с тези на растителна основа, които предпочитам) и е полезен за червата, но може да помогне и за отстраняването на нанопластмасите от тялото ви – ултрамалките частици, които се образуват при разграждането на по-големи люспи, влакна и фолио.

Информацията за съществуването на тези миниатюрни частици се повиши през последните години, отчасти благодарение на няколко широкоотразени проучвания, някои от които, включително изследване, в което се твърдеше, че в мозъците ни има цяла лъжица пластмаса, бяха опровергани или широко критикувани. (В един от случаите изследователите вероятно са надценили количеството пластмаса в околната среда, тъй като без да искат са замърсили пробите с пластмасови лабораторни ръкавици, факт, който не ми се струва успокояващ.) Но въпреки развиващия се характер на науката, няма съмнение, че постоянно вдишваме и поглъщаме микропластмаси. Всички тези частици трябва да отидат някъде.

Проучванео за кимчи, проведено от учени от интригуващия Световен институт за кимчи, част от финансирания от правителството Южнокорейски институт за проучване на храните и създаден с цел популяризиране на вкусното зеле, установи, че бактериален щам, извлечен от кимчи, абсорбира нанопластмаси много по-лесно в сравнение с контролен щам при лабораторни условия, наподобяващи човешкия чревен тракт. Те са провели и експеримент с мишки, като са установили, че гризачите, които са получили бактериалния щам, са имали над два пъти повече нанопластмаси в изпражненията си в сравнение с тези, които не са го получили, което предполага, че пробиотикът може да спомогне за отстраняването на замърсителите от организма.

Още по темата

Метални чаши и фонтанчета могат да заменят реката от пластмаса в детските градини

„Твърдите позиции” провалиха глобалните преговори за пластмасата

Изследването, публикувано в научно списание, в никакъв случай не дава основания за категорични изводи. (Бих искала те да бъдат потвърдени от независима научна институция.) Но дори и кимчи да беше в състояние да изхвърли и последната частица пластмаса, натрупана в телата ни, все пак ще трябва да се справяме с нея в цялата заобикаляща ни среда.

Нека разгледаме още едно неотдавнашна проучване, което стигна до заключението, че миниатюрните частици във въздуха допринасят, макар и в малка степен, за глобалното затопляне. Тъй като повечето микро- или нанопластмаси са тъмни или потъмняват, те абсорбират топлината от слънцето. Това е притеснително по няколко причини. Първата е, че климатичните модели към момента не отчитат пластмасата в своите прогнози. Втората е, че това означава, че въздухът ни е пълен с нечистотии.

Пластмаса в океаните и почвата

Обикновено се смята, че пластмасата е проблем, свързан с океаните. Това отчасти се дължи на факта, че изследванията водят началото си от плажа. Ричард Томпсън, преподавател по морска биология в университета в Плимут и автор на термина „микропластика“, постоянно се натъквал на пластмасови отпадъци по крайбрежието, а впоследствие открил по-малки, микроскопични парченца в пясъка и на морското дъно. Оттогава научихме всичко за Голямото тихоокеанско сметище (разположено някъде между Калифорния и Хавай) и факта, че микропластмасите се задържат в морските дарове.

След това идва ред на почвата. Всъщност земята под краката ни може да съдържа повече микропластмаса от океана, като земеделските земи са особено замърсени с пластмаса. Изследователите оценяват, че между 31 хил. и 42 хил. тона микропластмаси се внасят в европейските почви ежегодно чрез рециклирането на утайки от канализационни води.

Те попадат там чрез отпадъчните ни води, които са пълни с миниатюрни пластмасови частици. Гумите са значителна част от проблема – те се износват, докато караме, а след това парченцата им се отмиват в канализационната система, когато вали дъжд. Дрехите са друг основен фактор, като 70% от всички облекла са изработени от синтетични материи като полиестер и еластан, които отделят миниатюрни влакна при производството, носенето и прането им. Човешките отпадъци също са източник на микропластмаси, подпомогнати от кимчи, ако южнокорейското изследване е вярно.

Още по темата

Намаляването на пластмасата в опаковките е по-трудно, отколкото изглежда

Морските костенурки не са единствените жертви на пластмасата

Ние сме много добри в премахването на микропластмасите от отпадъчните води. Остава хранителен компост от биологични отпадъци и пластмаса, 80% от който попада в земеделските земи във Великобритания. Изследване на института „Джеймс Хътън“ проучва архивирани проби от почвата от екперимент с утайки от канализационни води, проведен между 1994 и 2019 г. Той установи, че само четири години след прилагането на утайки от канализационни води нивата на микропластмаси в почвата са се увеличили с до 1450%. Изследователите са установили също, че дори след като парцелите вече не са били торени с канализационни отпадъци, нивата на микропластмасите са останали същите в продължение на повече от две десетилетия и все още се запазват.

Изследванията в областта на микропластмасите са сравнително отскоро, на 22 години, и затова все още се опитваме да разберем какво точно означават те за почвата и културите ни. Това, което знаем, е тревожно. Пластмасите може да увредят структурата на почвата, да намалят наличието на хранителни вещества, да повлияят на развитието на културите и да намалят кълняемостта на семената. Както и при другите случаи на излагане на микропластмаси една от основните причини за безпокойство е голямото разнообразие от токсични химикали, които може да проникнат в телата ни, храната и почвата. Частици са открити и в плодове и зеленчуци, което предполага появата на безкраен цикъл на пластмасата.

Решението

Какво може да се направи? Необходими са още проучвания, за да разберем въздействието върху здравето и околната среда. Трябва да пренасочим част от микропластмасите към по-безопасни места за съхранение. Франция, например, прие закон, който изисква пералните машини да бъдат оборудвани с филтри за микрофибри. Подобно законодателство се разработва в момента и във Великобритания. Тези филтри биха спомогнали за намаляване на количеството микрофибри, които се озовават в отпадъчните води и оттам в земеделските ни земи.

Би било по-добре също така, ако пластмасовите изделия не се разпадаха толкова много. През март Икономическата комисия за Европа към ООН прие нови ограничения за изностването на автомобилните гуми, които ще влязат в сила от 2028 г. Въпреки че автомобилната индустрия първоначално се колебаеше, в крайна сметка тя работи в тясно сътрудничество с правителството и независими експерти за разработването на стандарти за тестване. Сара Болч от Pew Charitable Trusts ми каза, че това е модел, който може да бъде възпроизведен в множество сектори, включително текстилния.

Но въпросът всъщност се свежда до проблема с пластмасата – най-добрият начин да се справим с микропластмасите е просто да ги използваме по-малко. В това кимчи не може да ни помогне.

Още по темата

Защо светът все още е разделен по въпроса за пластмасата

Държавите не успяха да постигнат споразумение за ограничаване на пластмасата

Сателити ще помагат за почистването на девствени плажове от пластмаса

Свръхпроизводството на пластмаса в Китай ще създаде нов проблем на целия свят

Кредити за пластмаса - иновативно решение за устойчив бизнес