Хаосът в британската политика пречи на възстановяването на връзките с ЕС

Откакто Киър Стармър стана министър-председател на Обединеното кралство, има надежда за рестартиране на отношенията с Европейския съюз. Неговото лейбъристко правителство и Брюксел съжаляват за икономическите и политическите последици от Брекзит в един по-враждебен свят на Тръмп. Перспективата предпазливият Стармър да бъде отстранен като премиер всъщност засили британските очаквания, че който и да го замени, ще ускори сближаването. За съжаление, кризата с лидерството в страната може само да влоши нещата.

Погледът оттатък Ламанша

Погледнато от другата страна на Ламанша, Великобритания започва да изглежда политически фрагментирана до степен на неуправляемост, като едно от доказателството са катастрофалните резултати от местните избори, които поставиха Стармър на ръба на пропастта. Лявата Зелена партия завзе позиции в лондонските крепости на лейбъристите, а Найджъл Фараж, самият той г-н Брекзит, поведе своята антиимиграционна партия Reform UK до първо място в Англия, като същевременно натрупа места в шотландското и уелското събрания.

Ново проучване на Politico установи, че неговата нова партия – с едва сформиран списък от фискални пожелания – все още се възприема като по-надеждна от лейбъристите по отношение на икономиката и разходите за живот. Тя се смята за по-вероятен победител на следващите общи избори.

Макар че подобен хаос едва ли е уникален в ерата на разпадащи се центристки партии - просто попитайте Еманюел Макрон или Фридрих Мерц - той ще оформи възприятията в европейските столици за това докъде реалистично може да стигне едно рестартиране. Колебливият Стармър проповядва по-тесни връзки, докато се придържа към червените линии за неприсъединяване към единния пазар или митническия съюз, предпазлив да не отвари отново вътрешни рани.

Още по темата

Британската икономика започна 2026 г. силно, но се задават рискове

Политическата криза във Великобритания тревожи купувачите на облигации

Факторът Фараж

Най-вероятните му наследници начело на Лейбъристката партия, като наскоро напусналия министър на здравеопазването Уес Стрийтинг и кметът на Манчестър Анди Бърнам, искат да заличат червеното мастило, окуражени от съжаленията на избирателите относно Брекзит. Но ще е трудно с дебатите за еврото или свободното движение на работници във време, когато Фараж марширува. Бърнам вече намали пламенността за повторно присъединяване, защото му предстоят избори (за да стане член на парламента и оспори лидерството на Стармър – бел. ред.), на които ще се изправи срещу Reform UK.

Подкрепа за връщане в ЕС сред избирателите на парламентарните партии във Великобритания:

От страна на Брюксел, дори най-лошата размяна на реплики около Брекзит да е избледняла от паметта, възможността Фараж да стане премиер държи всички нащрек. И той не е единственото препятствие. Запитването на европейски дипломат за „рестартирането“ на Стармър обикновено води до топли думи, последвани от леденостуден намек за регулаторен подбор. ЕС, на първо място Франция, ще изиска цена от Обединеното кралство, независимо колко внимателно се връща обратно в лоното.

Вероятността, че проевропейските лейбъристи ще бъдат изместени на следващите избори, вече засегна разговорите на Уестминстър с Брюксел. ЕС обмисля „клауза Фараж“, която би го компенсирала в случай, че Обединеното кралство реши да отхвърли Европа отново при правителство на Reform UK или дори консерваторите. Както винаги, Берлин има по-приятелски настроено мнение от Париж относно връщането на британците, но предпазливостта не е само френска.

Още по темата

Реакцията на паунда показва колко е несигурна ситуацията

Дълг, инфлация, политика: Британските облигации понасят троен удар

Асиметрията

Част от проблема е, че спешността, движеща това рестартиране, не е еднаква и от двете страни. Лондон е под натиск да използва нови лостове за икономически растеж и да ограничи волатилните пазари на облигации, най-важният арбитър на политиката на Обединеното кралство, тъй като те определят разходите за заеми на правителството.

Работен документ от ноември, чийто съавтор е икономистът от Английската централна банка (АЦБ) Филип Бън, изчисли, че гласуването за Брекзит през 2016 г. е струвало на Обединеното кралство между 6% и 8% от брутния вътрешен продукт на човек през последното десетилетие. Но никой в ​​коридорите на европейската политика не вижда Великобритания като Елдорадо, което би помогнало за възстановяването на оскъдните перспективи за растеж на блока.

Приоритетът на ЕС вместо това е силният защитен аргумент за съюзяване с Обединеното кралство по въпроси като подкрепата за Украйна и превъоръжаването на континента чрез фонд от 150 милиарда евро. Когато потенциалните претенденти за поста на Стармър от Лейбъристката партия говорят мечтателно за повторно присъединяване към митническия съюз - премахване на тарифите върху стоки и изискване Обединеното кралство да възприеме повече от търговската политика на блока - това просто не резонира по същия начин в европейските столици. Нито пък е вероятно само по себе си да осигури бърз икономически тласък за Великобритания.

Разбира се, малко силно лидерство на Даунинг стрийт може да подобри нещата. Както Обединеното кралство, така и ЕС в идеалния случай биха видели по-тесните връзки като предимство, предвид разпадането на стария международен ред. Който и да е британски премиер, когато започнат следващите преговори, не бива просто да изпитва носталгия по растежа на БВП; той трябва да удвои усилията си по въпроса за сигурността и да се изправи пред вече много неспециалните отношения между Лондон и Брюксел със САЩ.

Друг възможен плюс за блока е, ако британците успеят да помогнат на плана, изложен от Марио Драги, за европейска конкурентоспособност, особено чрез ограничаване на свръхрегулацията. Шефът на JPMorgan Джейми Даймън призова Обединеното кралство и ЕС да работят заедно и да подобрят икономиките си.

Но силните лидери са в недостиг. Стармър иска Обединеното кралство да се върне „в сърцето“ на Европа, но не е определил как или при какви условия. А инвеститорите и банкерите в Париж миналата седмица nа конференцията на JPMorgan не видяха добър изход от британската политическа драма - и не почувстваха особен оптимизъм за нова зора при връзките с ЕС заради Франция и популистките проблеми на самата Германия (с AfD – бел. ред.)

Въпреки надеждата на Даймън, че нещата ще се подобрят, неговото остроумно предупреждение, че банката му може да преосмисли новата си лъскава лондонска централа, ако лейбъристите поемат наляво, показва, че никой не е особено дипломатичен напоследък.

Още по темата

Киър Стармър има един последен ход: страхът от това какво ще последва

Паундът се срива след ескалация на бунта на лейбъристите срещу Стармър