Правилно ли чухме? Тръмп май каза, че воюва, воден от пиар цели

Американският президент каза, че изнасянето на запасите на Иран от обогатен уран би било "повече за пиар, отколкото за нещо друго"

16 May 2026 | 18:15
Автор: Марк Чемпиън
Редактор: Божидарка Чобалигова
Американският президент Доналд Тръмп и китайският му колега Си Дзинпин при посещението им в Храма на небето на 14 май.Снимка: Bloomberg LP
Американският президент Доналд Тръмп и китайският му колега Си Дзинпин при посещението им в Храма на небето на 14 май.Снимка: Bloomberg LP
  • Миналия месец Тръмп заяви, че гарантирането, че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие е „99%“ от проблема
  • Американският президент е заявявал, че ако не получи желаното ядрено споразумение, е готов да поднови войната
  • Американските разузнавателни служби считат, че Иран все още разполага със 70% от предвоенните си запаси от ракети
  • Още от 80-те години на миналия век Тръмп иска САЩ да се справят с Иран със сила
  • За разлика от Израел и Обединените арабски емирства Тръмп вече иска да се изтегли от войната

По време на посещението си в Китай Доналд Тръмп зяви, че запасите от 440 кг обогатен на 60% уран, които бяха основният му аргумент да започне война с Иран, всъщност се намират под денонощно наблюдение от девет камери и никой не може да се доближи до тях. Макар че би предпочел да изнесе материалите от страната, той каза, че това би билоповече за пиар, отколкото за нещо друго.

Чакайте, какво?

Мислех, че този уран, обогатен почти достатъчно, за да се използва като оръжие, е в основата на убеждението, че Иран е напът да изгради ядрен арсенал. Мислех, че той представлява екзистенциална заплаха не само за Израел, но и за Близкия изток, Европа, а и за САЩ, след като Техеран се сдобие с междуконтинентална балистична ракета. Мислех, че причината, поради която се налага САЩ отново да изпратят бомбардировачите си в Иран, след като миналата година превърнаха подземното хранилище в гробница, беше, че присъствието му все още създаваше твърде голям риск от пробив в ядрената област.

99% от проблема

Миналия месец Тръмп каза на американците и на целия свят, че не е влязъл във война, за да постигне смяна на режима в Техеран. По думите му, гарантирането, че Иран няма да се сдобие с ядрено оръжие е „99%“ от проблема.

Според Тръмп американските въоръжени сили вече са заличили всички останали ирански заплахи, включително военноморския флот и капацитета за балистични ракети на страната. Той определи затварянето на Ормузкия проток като незначителен проблем, тъй като САЩ не го използват често (което е вярно, въпреки че американските потребители плащат същата цена чрез повишаването на цените на бензина като всички останали), а водният път ще бъде отворен, веднага след като бъде постигнато споразумение.

В същото време Тръмп е заявявал неколкократно, че ако не получи желаното ядреното споразумение, е готов да поднови войната, като изложи на опасност хиляди човешки животи и световната икономика. Той заплаши да унищожи Иран като цивилизация, ако бъде принуден да прекрати примирието. Като се има предвид, че изтеглянето на урана е ключова пречка в преговорите, може ли да е вярно, че той би направил всичко това поради пиар съображения?

Заявленията на Тръмп за Иран като цяло отразяват реалността толкова ясно, колкото огледалната зала на карнавал, така че не е правилно да ги приемаме твърде буквално. Достатъчно е да погледнем подхода на Израел към войната или нейното въздействие върху Персийския залив и икономиките от Далечния изток, за да разберем, че ядрената програма не е 99% от проблема.

Способността на Иран да нанася вреди в региона не е елиминирана

Първо, според съобщения в медиите американските разузнавателни служби считат, че Иран все още разполага със 70% от предвоенните си запаси от ракети и има достъп до 30 от 33-те пускови установки по крайбрежието в близост до Ормузкия проток. Тези оценки не включват арсенала от дронове, които нанесоха голяма част от щетите на държавите от Персийския залив и на американските военни бази на тяхна територия. Така че способността на Иран да нанася вреди в региона не е елиминирана и, освен ако не настъпи промяна на режима или не се предприеме сухопътно нашествие, вероятно не може да бъде елиминирана.

По същия начин, дори ако Ормузкият проток бъде отворен отново, Иран вече заяви правото да контролира кои кораби могат да преминават, кога и на каква цена. Този план е сериозен проблем за решаване, който не съществуваше преди САЩ и Израел да атакуват през февруари. И все пак смятам, че Тръмп изрече важна истина за мотивите си да влезе отново във война и за причините, поради които му е толкова трудно да намери изход. Пиар е начинът, по който бизнесмен и звезда от риалити шоу, превърнал се в президент, естествено би определил това. Но в литературата за международните отношения и войната тази необичайна мотивация се нарича „престиж“.

Обикновено става въпрос за престижа на нациите, но Тръмп не е обичаен лидер и престижът се отнася предимно за него. Както съм писал и преди, още от 80-те години на миналия век той иска САЩ да се справят с Иран със сила. Той смяташе, че Ислямската република кара американските лидери да изглеждат слаби. „Те разговарят от 47 години с други президенти, а ние не говорим много“, заяви Тръмп пред репортери на пресконференция във военно-въздушната база „Андрюс“ миналия месец. Просто се предполагаше, че победата ще дойде много по-лесно.

Да покаже кой е шефът

Това, което изглежда ясно, е, че за разлика от Израел и Обединените арабски емирства Тръмп вече иска да се изтегли от войната. Истината, която той изрече в четвъртък, беше, че докато за тези страни успехът означава истинска смяна на режима или необратимо унищожаване на способността на Ислямската република да им навреди, за Тръмп основната мотивация винаги е била да стане президентът, който най-сетне показа на Иран кой е шефът.

Смяна на режима би била добре дошла. Ислямската република не може да предложи друго освен нихилизъм. Тя е мразена от собствения си народ, когото разочарова и подложи на жестокости. Тя разпространява само фанатизъм и религиозна омраза в целия регион, като подкопава държавите от Ливан до Йемен. Да ѝ се позволи да притежава ядрен арсенал би предизвикало разпространение на ядрено оръжие в този нестабилен регион и би осигурило безнаказаност на режима. Всичко това е предмет на надпартиен консенсус в САЩ, на Запад и сред голяма част от международната общност. Въпросът не е в диагнозата, а в лечението.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху твърди, че изпращането на сили в Иран за изнасяне на запасите от обогатен на 60% уран би било лесно. Фактът, че все още не е направен такъв опит, силно подсказва, че това просто не е вярно. Той смяташе също, че убийството на бившия върховен лидер аятолах Али Хаменей бързо ще доведе до срив на режима и това също се оказа заблуда.

Но поне Нетаняху има последователна стратегическа цел за атака срещу Иран, който от години използва свои представители, за да навреди на Израел и редовно призовава за ликвидирането му като държава. За Тръмп решението дали да възобнови войната до гояма степен зависи от това дали ще успее да я представи като победа преди междинните избори през ноември. Този вид пиар не бива да решава въпроси за война и мир.