Реалният почасов доход в САЩ вероятно е спаднал през последната година
От края на 2019 г. насам повишението му е едва около половин процент годишно
Редактор: Петър Нейков
Доходите на американските работници са нараснали с по-малко от очакваното през април, показва доклад от петък, което означава, че в очакване на публикуването на данните за инфлацията тази седмица, вероятно ще открием, че потребителските цени сега се покачват по-бързо от заплатите... отново. Това ще се окаже изключително обезсърчително за домакинствата, които все още се опитват да се стабилизират след инфлационния скок от 2021-2023 г., както и за многото американци, които гласуваха за президента Доналд Тръмп заради фалшивото обещание, че ще се справи с инфлацията. Вместо това той ясно и демонстративно я разпали отново.
Като цяло, ръстът от 3,6% на почасовия доход на годишна база беше по-слаб от 3,8%-ното увеличение, което икономистите, анкетирани от Bloomberg, очакваха, отчасти засегнато от слабото увеличение на заплатите в образованието и здравеопазването. Сравнете това с 3,7%-ното увеличение на инфлацията на годишна база, което икономистите очакват при следващата актуализация на индекса на потребителските цени, и американците губят покупателна способност.
Не очаквам нагласите да се променят само защото реалният растеж на доходите спада до нула, но потребителите сигурно започват да негодуват след около пет години на застой. И наистина, предварителен доклад на Мичиганския университет в петък показа, че потребителското доверие в САЩ е спаднало до ново рекордно ниско ниво.
Ако направим сравнение с края на 2019 г., преди да започне целият хаос на пазара на труда и инфлацията, потребителските цени са се повишили с кумулативни 28% (кажете ги 28,5%, плюс-минус, според данните от вторник), а средните почасови доходи са се увеличили с около 32%.
Усилията на американците се значели едва 0,5% годишно увеличение на покупателната способност - просто не е достатъчно за най-динамичната икономика в света. И това е на общо ниво. Милиони американци нямат работа и се борят да пробият на пазар на труда „без текучество“.
През последните 16 месеца политиките на Тръмп изведоха инфлацията на преден план заради лошо обмислени мита, които повишиха цените на основните стоки, и авантюрата в Иран, която доведе до скок на цените на петрола над 100 долара за барел. Въпреки потенциала и двата шока да отшумят, рискът е подобни шокове да станат много по-малко шокиращи. Те се превръщат в норма. Винаги има друг, който чака зад ъгъла, готов да подкопае още повече вярата на американците в ниската инфлация и стабилното покачване на реалните заплати.
Във Федералния резерв следващите стъпки са особено опасни. Централните банкери трябва да решат дали да следват политическата ортодоксалност и да „игнорират“ последния кръг от увеличения на цените, предизвикани от енергията, или да обмислят повишаване на лихвените проценти, за да предотвратят това възраждане на инфлацията да се отрази на основите на икономиката – на нашата психология и най-вече на нашия пазар на труда.
По един или друг начин това вероятно означава, че реалните заплати ще останат непроменени за известно време. Ако номиналните заплати започнат да се покачват в отговор на инфлацията, монетарните власти биха го сметнали за лошо нещо – знак, че инфлацията се вкоренява – и биха предприели действия за нейното овладяване с още по-високи лихвени проценти.
В петъчния доклад на Бюрото по трудова статистика имаше и някои добри новини. Самият пазар на труда се държи по-добре от очакваното, като безработицата е стабилна около 4,3%, а работодателите са добавили нетни 115 000 работни места миналия месец.
Това най-малкото дава на Фед повече пространство за решаване на проблема с инфлацията, без да се притесняват от предизвикване на рецесия. За Кевин Уорш, който почти сигурно ще замени Джером Пауъл като председател този месец, тази гъвкавост е от решаващо значение.
Но това не променя факта, че американците отново въртят пословичното колело на хамстерите, работейки усилено ден след ден, само за да се окажат точно там, където са били месеци и години по-рано. И няма признаци за подобрение в картината на реалните доходи скоро.