Танкерите в Персийския залив ще имат нужда от защита дори при мир

Президентът Доналд Тръмп спря започналата инициатива на Военноморските сили на САЩ да насочват търговски кораби извън Персийския залив в очакване на иранския отговор на последното му мирно предложение. Но паузата не бива да заблуждава никого.

Дори при малко вероятния сценарий Иран да приеме компромис, би било наивно да се предполага, че Техеран ще се придържа към него.

Така или иначе, през следващите месеци САЩ ще трябва да предприемат значителни морски операции, за да гарантират безопасното преминаване на танкерите през Ормузкия проток, да разчистят района от мини, да възстановят навигационния контрол и да ограничат оперативното влияние на Иран.

Военноморските сили разумно разполагат допълнителна бойна мощ южно от протока и подготвят алтернативни морски коридори, по-близо до приятелски настроения Оман и по-далеч от иранското крайбрежие.

Макар администрацията на Тръмп да продължава да използва неясния термин „насочване“ на корабите, флотът без съмнение подготвя пълноценна ескортна мисия, при която бойни кораби ще съпровождат конвои от търговски плавателни съдове през опасните води.

Уроците от операция Earnest Will

Какви военни ресурси биха били необходими за подобна амбициозна операция? Както често се случва във военното планиране, миналото може да служи като ориентир. Затова си струва да се върнем четири десетилетия назад към операция Earnest Will, мисията, която осигуряваше ескорт на танкери в Персийския залив по време на войната между Иран и Ирак.

През юли 1987 г. участвах в тази операция като офицер по операциите на новия тогава крайцер USS Valley Forge от клас Ticonderoga. Нашата задача беше да преведем големи търговски танкери, пререгистрирани от Кувейт под американски флаг, през води, оспорвани от Иран.

Обстоятелствата тогава бяха различни, защото САЩ не бяха пряк участник във войната между Иран и Ирак, а просто предоставяха ескортни услуги, за да бъде възстановен потокът на петрол. Днес, разбира се, Америка е съучастник във войната срещу Иран. Това обаче не би трябвало да променя стратегията по море.

Операция Earnest Will беше внимателно планирана, като разрушители и крайцери с управляеми ракети ескортираха едновременно по няколко танкера. Това беше най-голямата конвойна операция след Втората световна война, а военноморските сили на Великобритания и Франция участваха заедно с американските кораби.

Риск от ескалация

Иранците бяха минирали протока изключително ефективно, така че ескортната операция бързо се превърна в мисия по откриване и обезвреждане на мини. Още в началото тя беше на път да се превърне във фиаско: един от супертанкерите, Bridgeton, се натъкна на мина (но не потъна).

Ако беше ударен американски военен кораб, цялата операция можеше да бъде компрометирана. Военноморските сили коригираха тактиката, като американските съдове заеха позиции зад търговските кораби, за да не поемат първи евентуален удар от мини.

Още по темата

Петролът поскъпва с над 10% за седмица, няма изгледи Ормузкият проток да отвори

Блокадата на Тръмп в Залива задълбочи историческа криза в корабоплаването

В крайна сметка операция Earnest Will продължи 14 месеца, като в пиковия момент в нея участваха 30 американски военни кораба. Натискът от страна на Иран обаче приключи едва след мащабната американска операция Praying Mantis, при която бяха унищожени ирански петролни платформи, кораби и самолети.

Трагично, през юли 1988 г. USS Vincennes по погрешка свали самолет на Iran Air, при което загинаха 290 души. Малко след това осемгодишната война между Иран и Ирак приключи, а ескортната мисия беше прекратена през септември същата година.

Каква операция би била необходима днес

Първият извод от операция Earnest Will е очевиден: подобни мисии изискват огромни ресурси. Ескортирането на търговски кораби в конвои би наложило използването на поне дузина крайцери и разрушители с управляеми ракети, разположени по трасето, за да осигуряват противовъздушна отбрана.

Необходими биха били и поне половин дузина миночистачи за създаване на нови навигационни маршрути и за постоянното им прочистване от ирански мини.

Операцията би изисквала и десетки бойни самолети, включително изтребители, щурмови хеликоптери и самолети за непосредствена въздушна поддръжка A-10 Warthog, както и център за командване и контрол на борда на самолетоносач или голям десантен кораб.

Специалните сили също са ключов елемент. В края на 80-те години това включваше части на Navy SEALs, високоскоростни патрулни съдове и стелт хеликоптери.

Още по темата

Иран продължава да товари петрол на танкери на фона на блокадата на САЩ

Еспър: САЩ може да издържи блокадата неопределено време, част 2

Второ, Военноморските сили ще трябва да действат с изключителна предпазливост, за да избегнат съпътстващи щети по търговски кораби в протока или по неутрални въздухоплавателни средства.

В тесните и ограничени води на Ормузкия проток би било твърде лесно да се повтори трагедията с USS Vincennes, особено при оператори, работещи под огромно напрежение и изтощителни условия.

Опасността от нов сблъсък в Ормузкия проток

Ако Иран продължи атаките срещу търговското корабоплаване и гражданската инфраструктура, отговорът трябва да включва премерени удари в района на протока срещу бази за зареждане, ремонт и съхранение на малки плавателни съдове, останалите запаси от мини, площадки за изстрелване на дронове и батареи с балистични ракети с малък обсег.

Трябва също да се отчете, че подобна мисия няма да бъде без жертви. Рано или късно някои търговски кораби, а вероятно и военен съд на САЩ, биха могли да бъдат поразени от дронове или мини, което ще доведе до тежки щети и загуба на човешки жертви.

По време на операция Earnest Will няколко танкера попаднаха на мини, а фрегатата USS Samuel B. Roberts едва не потъна след подобен удар.

Накрая, би било много по-добре подобна мащабна операция да бъде проведена с участието на съюзници, както се случи при Earnest Will. САЩ трябва по-настойчиво да призоват европейските си партньори да изпратят миночистачи и военни кораби с управляеми ракети като част от коалиция под американско ръководство.

Освен ако преговорите не доведат до малко вероятен успех, светът навлиза в нов и опасен етап от конфликта с Иран. Уроците от 80-те години могат да се окажат особено ценни, ако и когато бойните действия бъдат подновени.

Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс". Той също така е председател на борда на фондация "Рокфелер" и заместник-председател на Global Affairs в Carlyle Group.

Още по темата

САЩ и Иран се атакуваха в Персийския залив, разклащайки примирието във войната

Иран атакува пристанище на ОАЕ, танкери са били под обстрел в протока