Прямият германски канцлер Фридрих Мерц буди притеснение в Европа

Германският канцлер Фридрих Мерц, високият и прям ръководител на най-голямата икономика в Европа и държавата с най-големи разходи за отбрана, се доближава най-много до образа на лидер, с който Старият континент разполага, в момент когато френският президент Еманюел Макрон се насочва към края на мандата си, а Америка се отнася към приятелите си по-зле, отколкото с враговете си. Но като се има предвид, че рейтингът на Мерц в страната е на дъното след една година на власт, а реформите му не успяват да се осъществят, това не е непременно нещо добро.

Бившият ръководител на Blackrock е въвлечен в същата борба, която повлече много други ръководители на Стария континент – той трябва да се приспособи към разпадащия се световен ред без да може да разчита на старата основа от широка умерена подкрепа у дома. Подобно на Макрон и на британския премиер Киър Стармър Мерц се представяше уверено на световната сцена. Той издейства търговски споразумения на Европа, подкрепи Украйна и каза истината на американския президент Доналд Тръмп за безумието му относно Иран.

Но подобно на останалите европейски ръководители тази самоувереност липсва на вътрешнополитическата сцена. Разривът между консерваторите на Мерц и техните партньори от Социалдемократическата партия се задълбочава, както и този с германското общество. Острите словесни престрелки в правителството по всякакви теми – от облекченията заради цените на горивата до пенсиите и социалната политика, увеличиха вероятността от предсрочни избори и повишиха рейтинга на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ в обществените допитвания. Обещанията за реформи относно данъците и разходите в Германия не бяха изпълнени изцяло. Икономиката на страната продължава да се нуждае неотложно от рестартиране. Изглежда, че бюрократите, които се противопоставят на промените, печелят.

Разрив със САЩ

Безсмислената война с Иран и затварянето на морския маршрут през Ормузкия проток поне заличи последните остатъци от доволство относно американския съюзник, който вече се смята за по-голяма заплаха за европейските интереси от Китай. Но последвалите сътресения с цените на петрола няма да помогнат на замрялата икономика.

Още по темата

Германия търси алтернатива при отказ на САЩ от ракетния план

Германия ускорява подготовката за война, но логистиката изостава

Надеждите, които се възлагаха на огромни план на Мерц за разходи в размер на 1 трлн. евро, вече помръкнаха. По-високите цени на енергийните ресурси ще го подкопаят още повече. Междувременно заплахата на Белия дом да намали американските войски, които се намират в Германия, и да повиши митата за автомобилни компании като Volkswagen накара дори решителния Мерц да остане без думи. Ако бъдат приложени, митата биха отнели около 0,2% от брутния вътрешен продукт на Германия, според Bloomberg Economics.

Мерц се хвали, че не говори плахо като „госпожица“, оттук и изказването му пред ученици, че САЩ са унижени от Техеран, и този подход носи политически дивиденти. Симпатиите на Германия несъмнено не стигат отвъд Океана, десният таблоид Bild попита дали не е време да се сбогуваме с „най-добрия приятел“ Америка. И все пак канцлерът плаща определена цена, като едностранно отменя статута си на довереник на Тръмп. Автомобилната му индустрия може би щеше да предпочете дискретност.

Европа има нужда от силна Германия

Останалите страни от Европейския съюз наблюдават с тревога трудностите, пред които е изправен Мерц. Крайната десница и крайната левица набират сили във Франция, така че лидерството на Берлин е от ключово значение в момента. Краят на дългото управление на Виктор Орбан в Унгария беше стимул за ЕС, но Италия, Полша и други страни се нуждаят от силна Германия, която да помогне на блока да изгради по-автономна икономика, която не е толкова зависима от САЩ, Китай и Русия съответно в областта на отбраната, износа и енергетиката.

Въпреки това разходите на Берлин за отбрана, очаква се бюджетът да достигне 162 млрд. долара до 2029 г., разтревожиха съседите, които се опасяват, че може да се стигне до комбинация от военна решителност и политическа дисфункция. Те се питат как разделено германско правителство или правителство на малцинството би се справило с търговска война, започната от Тръмп. Администрацията на Мерц сигнализира, че е готова да обмисли немислимото, като потенциално отвърне на удара, използвайки американската зависимост от калиев карбонат или веригите за доставки на фармацевтични продукти. Но дали това ще се случи, ако правителството му падне? Това е въпрос, който засяга всички държави в ЕС.

Още по темата

САЩ одобряват продажба на военноморско оборудване за Германия за $11,9 млрд.

Германия готви план срещу американски компании при следващ сблъсък с Тръмп

Но има и светлина в мрака. Германия най-сетне започна да се бори с демографския спад с одобряването на реформата на частните пенсии тази година. Това би могло да отключи нетни годишни потоци до 56 млрд. долара в частни пенсионни фондове, счита S&P Global, което от своя страна ще разшири инвестициите на дребно на  фондовия пазар и може да осигури стабилност на трансграничните сливания на „европейски шампиони“, които Брюксел се мъчи да осъществи (да си припомним плановете на UniCredit за Commerzbank).

Паневропейски партньорства

Друг положителен аспект е, че Европа не е единствената, която трябва да се предпази от новия световен ред на Тръмп. Региони като Персийския залив ще искат да инвестират повече в оръжия след конфликта с Иран и да разнообразят доставчиците си, като се откъснат от Вашингтон. Това би могло да насърчи създаването на повече паневропейски партньорства в областта на производството на оръжие.

Проблемът е, че прозорецът за действие бързо се затваря поради вътрешната политика. Мерц вече трябва да устоява на призивите за нови избори – все по-често срещано искане в целия регион. Франция се насочва към президентски избори догодина, като крайната десница е на челна позиция, а Италия също ще проведе избори тогава. Младият нидерландски центрист Роб Йетен е начело на крехко правителство на малцинството.

Парадоксално трябва да се надяваме, че неотложността на кризата пред която е изправена Европа, е достатъчно остра, за да предизвика промяна, но не и толкова сурова, че да укрепи политическите крайности. Ако годината на Мерц на власт е показател, шансовете за успех не са големи.

Още по темата

Партията на Мерц печели изборите в социалистическата крепост

Мерц търси баланс с Китай без разделяне на икономиките

Мерц: Европа трябва да е отворена за ревизия на въглеродния пазар

Мерц преследва LNG договори в Залива за ограничаване на риска от САЩ

Мерц пуска в ход плана си за Германия - истинският тест тепърва предстои