Европейските банки отстъпват терен на американските

Понякога малките промени говорят много. Новият главен финансов директор на Deutsche Bank Раджа Акрам постави потребителския бизнес и бизнеса с управление на активи на германския кредитор пред корпоративните и инвестиционните звена на банката в първата си презентация за печалбите миналата седмица. Акрам, който се присъедини от Morgan Stanley миналата година, иска Deutsche Bank да печели по-малък дял от печалбата си от търговия и сключване на сделки.

Посланието

Промяната подчертава важно послание не само за Германия, но и за Европа като цяло: Големите кредитори в региона ограничават колко големи искат да бъдат в инвестиционното банкиране. Европейците прекараха години в укрепване на балансите си и възстановяване на рентабилността и имаше някои надежди, че може да започнат да си връщат пазарния дял от американските си конкуренти. Но фирмите от Уолстрийт стават все по-конкурентоспособни, подпомогнати от Белия дом, който е настроен да дерегулира, и те ще увеличат господството си в индустрията навсякъде.

Честно казано, европейските банки се справиха добре през нестабилното първо тримесечие на финансовите пазари, отчитайки добри резултати в търговията и инвестиционно банкиране в повечето региони. Но те все така се представиха по-слабо от своите американски конкуренти. Най-голямата разлика беше в сключването на сделки и набирането на средства за компании, където петте най-големи финансови институции от Уолстрийт увеличиха приходите си за първото тримесечие средно с 30% в сравнение със същия период на миналата година; петте водещи европейски банки нараснаха само с 12% в доларово изражение.

Още по темата

Силно задлъжнялата финансова система на САЩ може да стане още по-рискова

Рядкото неподчинение на Китай на санкциите на САЩ вещае сблъсък заради банките

Credit Agricole: Компаниите са в режим на изчакване

Детайлите

Разбира се, средните стойности замаскират много детайли и има разлики в това, което правят американските и европейските банки. Например, повечето европейци не търгуват много със суровини, а войната в Иран предизвика много действия в тази област. Освен това те като цяло нямат много голямо присъствие на американските пазари. Но таванът на европейските амбиции съществува.

Приходи на банките през първото тримесечие:

Barclays се опитва да намали размера на капитала, който инвестиционното ѝ поделение поема, до под 50% от общия капитал на групата - в момента той е 55%. Тя се опитва да ребалансира, като разшири всичко останало, вместо да свие пазарните и консултантските звена в абсолютни стойности. Но банкерите ѝ трябва да работят много по-усилено, за да оправдаят всяка част от баланса, която искат да използват, отколкото в миналото.

UBS Group също е ограничила общия дял на рисково претеглените активи в банката до 25% и налага строга дисциплина по отношение на това, което търговците и инвестиционните банкери могат да правят. Може да се наложи да стане още по-строга, ако швейцарското правителство осъществи заплахата от голямо увеличение на капиталовите изисквания. Френската BNP Paribas има само около една трета от капитала си в своята корпоративна и инвестиционна банка и въпреки че няма официално ограничение, не очаква делът да се увеличи. Societe Generale, която преминава през дълго стратегическо преструктуриране, също се фокусира върху растеж извън своята инвестиционна банка.

Промяната в тона на Deutsche Bank може да е едва доловима, но има значение. Управлението на фондове и бизнесът с богатство са мястото, където банката иска да инвестира и да се разширява – което може би не е изненадващо за финансов директор, дошъл от Morgan Stanley, фирмата, която най-успешно направи този стратегически завой в годините след финансовата криза от 2008 г. През първото тримесечие търговията и сключването на сделки са допринесли за по-малко от половината от печалбата на Deutsche Bank преди данъци в сравнение с почти 55% през същия период на миналата година. Това е промяна, върху която Акрам иска да надгражда.

Това няма да бъде революция и германската банка няма да се превърне в съвсем различно животно през следващите години; големите корпоративни клиенти все още са важни, особено в Германия. Но това е допълнително потвърждение, че всяка от големите европейски инвестиционни банки е стеснила фокуса си и ще се опитва да прави само определени видове бизнес с конкретни клиенти.

Главният изпълнителен директор на Deutsche Bank Кристиан Севинг заяви, че не се притеснява от засилената конкуренция от САЩ, дори когато Белия дом настоява за по-нататъшна дерегулация, която ще позволи на американските фирми да бъдат по-агресивни. „Очевидно виждам, че може да има предимство от страна на САЩ от капиталова гледна точка, от разширяване на баланса“, каза той на конференцията за печалбите в сряда. „И в тази геополитическа ситуация... нашите клиенти по целия свят биха искали да имат европейска банка като избор и точно тук виждаме нашата възможност.“

Това е често срещан рефрен: Всяка европейска банка вижда роля за себе си сред няколкото американски банки, работещи по дадена сделка, защото много клиенти искат да имат поне един съветник извън САЩ.

Главният изпълнителен директор на UBS Серджо Ермоти също подчерта нарастващата конкурентност на американските банки предвид облекчаването на правилата, които получават от регулаторите. „Справедливо е да се каже, че американските банки имат доста „сух барут“, когато става въпрос за разполагане с капитал“, каза той миналата седмица. „Конкурираме се наистина добре в секторите на инвестиционните банки, в които избираме да играем. Осъзнаваме жестоката конкуренция, но харесваме шансовете си.“

Още по темата

Австралийският регулатор заплашва със санкции заради слаб контрол върху AI

САЩ ще санкционират банки, които помагат на Китай да купува ирански петрол

Спадът в кредитирането поради войната заплашва отчетите на европейските банки

Фокусът

Фокусът е похвален. В миналото европейските банки са се довеждали до ръба на фалита – а понякога и отвъд – когато са се изправяли срещу американските на пазарите в САЩ. Да бъдат по-малки, по-гъвкави и по-фокусирани върху надеждни лихвени приходи и такси за управление на пари е също това, което инвеститорите искат от тези банки. Местните регулатори също остават предпазливи относно твърде големия риск, деноминиран в долари, в рамките на европейските кредитори.

Всички индивидуални стратегически решения имат логика, но в дългосрочен план те ще направят европейските компании все по-зависими от американските банки за достъп до капиталовите пазари. Нищо от това няма да помогне на Европа и Обединеното кралство да развият свои собствени по-дълбоки и по-ликвидни капиталови пазари. Това не е здравословна посока на развитие.

Още по темата

Играта между UniCredit и Commerzbank загрубява

Азиатските банки се готвят за рисковете от изкуствения интелект

Германските банки не се плашат от новия модел изкуствен интелект

Непубличният кредит в САЩ няма да предизвика финансова криза