В епохата на безкрайното скролване пазарът на книги в Азия процъфтява

Предполагаше се, че интернетът ще сложи край на книгите. Но в голяма част от Азия бързо разрастващият се пазар разказва съвсем различна история.

Регионът няма особена привързаност към четенето. Търсенето се движи от нещо по-прагматично: желанието за напредък. Подкрепя се и от нарастващата грамотност, разширяващата се средна класа и по-широкото използване на английския като втори език.

Учебниците, материалите за подготовка за изпити и книгите за личностно развитие са сред бестселърите. Подсилени от социалните мрежи, а в някои случаи и насърчавани от политическите лидери, книгите не са просто развлечение, а инструмент за икономическо израстване.

Други държави, които се сблъскват със спад в нивата на четене, трябва да обърнат внимание на това. В голяма част от Азия четенето се насърчава от образователните системи, политиците и личните амбиции.

Това помага да се обясни защо книгите се оказват по-устойчиви тук, отколкото в други части на света. Четенето не оцелява само защото хората обичат книгите - то оцелява, когато системите го правят необходимо.

Азия доминира глобалния издателски пазар

И макар това да е депресиращо за онези от нас, които четат за удоволствие, данните показват, че стратегията работи.

Азиатско-тихоокеанският регион в момента е най-големият издателски пазар в света с комбинирани приходи от печатни и дигитални издания между 400 и 420 милиарда долара през 2024 г., според нови данни на Международната федерация на организациите за права на възпроизвеждане.

Очаква се регионът да расте с 8% до 10% годишно до 2030 г., което е повече от двойно над глобалните темпове. Дори при спада на вестниците и списанията, книгите остават устойчиви и формират около 60% от приходите в традиционното книгоиздаване.

Контрастът със западните пазари е огромен. Американската издателска индустрия е генерирала около 32 млрд. долара приходи през 2023–2024 г., а Великобритания - приблизително 9 млрд. долара. Европа и Северна Америка заедно вече представляват под една четвърт от глобалните приходи в сектора на съпоставима база.

Възходът на книгите в Азия | Регионът остава най-големият пазар за печатни издания

Литературните фестивали в Индия и Югоизточна Азия също засилват интереса, докато физическите книги тихо се превръщат в символ на статус в някои среди, дори в тази дигитална ера.

Индия е най-ясният пример за неизползвания потенциал. Пазарът на книгоиздаване се оценява на малко над 11 милиарда долара и се очаква да отбележи силен растеж до края на десетилетието.

Страната е и вторият по големина пазар за книги на английски език, макар че литературата на регионални езици и диалекти също процъфтява. Глобални бестселъри като мемоара „Mother Mary Comes to Me“ на Арундати Рой (наскоро номинирани за наградата Women’s Prize for Nonfiction) и „Tomb of Sand“ на Гитанджали Шри (носител на Международната награда „Букър“ за 2022 г.) показват, че интересът към индийската литература е силен, дори извън региона.

Още по темата

Преводът ще остане човешка професия независимо от напредъка на AI

Войната на AI срещу авторските права може да бъде неговият край

Ролята на държавата и технологиите

Китай показва как държавната политика може активно да оформя читателските навици. Пазарът му на книгоиздаване, оценяван на над 200 млрд. долара, значително превъзхожда останалите.

Правителството превърна четенето в приоритет чрез регулации, разширяване на достъпа до пространства за четене и национални кампании. Президентът Си Дзинпин иска Китай да се превърне в културна суперсила до 2035 г. Книгите са част от тази стратегия - дори ако съдържанието остава строго контролирано.

Социалните мрежи, често обвинявани за упадъка на четенето в други части на света, тук подпомагат за разпространението на този навик. Douyin, китайската версия на TikTok, се превърна в ключов канал за откриване и продажба на книги, като интегрира електронна търговия директно в платформата.

Инфлуенсъри и стриймъри популяризират заглавия пред милиони потребители. Докато BookTok в страни като Австралия, САЩ и Великобритания се фокусира върху младежка и жанрова литература, китайските платформи обхващат значително по-широк спектър, включително образователни заглавия и книги за самопомощ.

Издателският сектор набира скорост 

Окуражаващо е, че това се случва в големи икономики като Китай и в развиващи се пазари с традиционно силна култура на четене като Индия, но това далеч не е цялата картина.

Проучвания показват, че средностатистически азиатците четат по-малко книги от своите западни съпоставими. Всъщност Индия е единствената азиатска страна, която попада в топ шест по четене на глава от населението, като тази статистика вероятно отразява основно навиците на средната и висшата класа.

По-силното интегриране на четенето в образователните системи, както вече се прави в обширните училищни и университетски системи в Азия, може да създаде по-устойчиво търсене.

Още по темата

Фантастиката не предсказва бъдещето, а пита: „Трябва ли светът да бъде такъв?“

Пазарът на книги в България: повече заглавия в по-малки тиражи

Мерки като централизирани политики в стил „отгоре надолу“, приоритизиране на четенето в образованието и разглеждането на дигиталните платформи като партньори в маркетинга и продажбите също могат да допринесат.

Правителствата трябва да действат, за да надградят постигнатия напредък. Премиерът на Сингапур Лорънс Уонг даде добър пример за Световния ден на книгата тази година, като използва социалните мрежи, за да сподели как четенето е повлияло на живота му. Повече политици трябва да последват този пример.

Предизвикателства пред грамотността

Въпреки значителния напредък, в региона живеят около 46% от неграмотните младежи в света и 61% от неграмотните възрастни. Повишаването на нивата на грамотност, особено в по-слаборазвитите райони, където достъпът до книги и образование е силно ограничен, остава ключов приоритет.

Четенето изгражда критично мислене, което помага на обществата да се развиват, да са иновативни и да се управляват по-ефективно.

То остава един от основните източници на интелектуално и личностно обогатяване. Ако този навик отслабне в следващото поколение, последиците ще се усетят не само в културата, но и в начина, по който мислим и действаме.

Това би било наистина мрачен изход.

Каришма Васвани е колумнист на Bloomberg Opinion, която отразява азиатската политика със специален фокус върху Китай. Преди това тя е била водеща водеща на предавания за Азия в BBC и е работила за BBC в Азия и Южна Азия в продължение на две десетилетия.

Още по темата

Антонио Костадинов се включи в „Походът на книгите“ с дискусия за „1984“ и съвременните технологии

Книгата като пристан в криза: расте интересът към геополитика и сигурност