А може би балонът е при американските облигации?

Той може да бъде много по-опасен от балона при акциите

5 May 2026 | 09:00
Автор: Алисън Шрагер
Редактор: Петър Нейков
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg
  • Доходността на щатските облигации е ниска спрямо рисковете, пред които е изправена икономиката, като основен такъв е огромната дългова бомба, която цъка за САЩ със застаряването на населението им.
  • Може би пазарите очакват още намаления на лихвите тази година с оглавяването на Федералния резерв от Кевин Уорш или пък са обхванати от треска, свързана с изкуствения интелект.
  • При срив на щатските ДЦК се покачват и доходностите на акциите и корпоративните облигации, нарастват дефолтите по задължения, а банките са изправени пред проблеми с ликвидността.

Въпросът възниква винаги, когато някой, който познава пазарите, бъде попитан: Дали сме в балон? Почти винаги става въпрос за фондовия пазар, който напоследък достигна рекордни нива въпреки всички обезпокоителни новини. Почти никой не пита за пазара на облигации, но балонът при облигациите може да бъде много по-опасен от балона при акциите.

Доходността

Може да изглежда странен момент за този въпрос, като се има предвид, че номиналната доходност по 10-годишните американски държавни облигации надхвърли 4,3% миналата седмица. Това е високо спрямо близкото минало, но е ниско, като се има предвид друга правителствена цифра, публикувана миналата седмица: 100,2%, което е съотношението на дълга към БВП на САЩ към 31 март. Това означава, че публичният дълг на Америка сега е по-голям от размера на нейната икономика. Очаква се съотношението дълг към БВП да достигне 107% до 2030 г., надвишавайки следвоенния връх от 106% през 1946 г.

Размер и доходност на американския дълг:
US Debt

И все пак, макар лихвите да са повишени след завръщането на инфлацията и понякога да се покачват с новини за мита или по-високи цени на петрола, доходност от 4,3% се равнява на реална от около 2% (като се махне очакваната инфлация). С други думи: Това не е пазар, който се тревожи за дълга. И честно казано, хората отправят тези предупреждения от години (хм, включително и аз) и нищо не се случва. Дългът се е увеличил, а доходността е намаляла.

Очакванията

Една от причините доходността да не е по-висока може да е, че пазарите очакват още намаления на лихвите тази година, особено с поемането на поста председател на Федералния резерв от Кевин Уорш. Или може би пазарите на облигации, подобно на фондовите пазари, са обхванати от треска, свързана с изкуствения интелект. Съществува аргумент, че изкуственият интелект ще трансформира икономиката и ще увеличи държавните приходи по-бързо, отколкото правителството може да увеличи разходите, което ще намали дълга и ще доведе до спад на лихвите.

Съществува и популярно схващане, че търговците на облигации могат да виждат бъдещето, че знаят каква ще бъде инфлацията или дали предстои рецесия. Но пазарите на облигации често грешат. И може би грешат сега, защото доходността на облигациите е ниска спрямо рисковете, пред които е изправена икономиката.

Дълговата бомба

Не става въпрос само за несигурните перспективи за инфлацията, с по-високи цени на петрола, намалена търговия и по-разхлабена политика на Федералния резерв. По-голямата дългосрочна грижа, тази, която тревожи главния изпълнителен директор на JPMorgan Джейми Даймън, е огромната дългова бомба, която цъка за САЩ със застаряването на населението им. Има нисък риск от дефолт по щатските ДЦК, но ще бъде изкушаващо Федералният резерв да намали дълга чрез инфлация или да го монетизира чрез количествено облекчаване. А със застаряващото население САЩ не могат да разчитат на местни купувачи за дълга си. Единствената надежда е, че чуждестранните купувачи ще компенсират разликата, както са правили в миналото.

През 2000-те и 2010-те години чуждестранните централни банки бяха надеждни купувачи на американски държавни ценни книжа; те трябваше да управляват собствените си валути, а държавните ценни книжа бяха най-сигурният актив в света. Но търсенето спадна след завръщането на инфлацията и митата. Досега чуждестранните частни инвеститори компенсират, но мотивите им са различни.

Спредът

Купувачите на облигации преди бяха склонни да плащат по-високи цени за американските държавни ценни книжа и да приемат по-ниски лихвени проценти, защото търсеха ликвидността и относителната сигурност, които само те можеха да осигурят. Разликата в доходността между щатските ДЦК и другите облигации беше известна като „спред на удобството“ – на практика премията, плащана на правителството на САЩ за ликвидността, безопасността и надеждността. Икономистите смятат, че тази доходност вече се е свила и може да бъде близо до нула. Намаляващият спред на удобството означава, че американският пазар вече е по-малко специален; инвеститорите днес търсят възвръщаемост, а не безопасност.

Друго избледняващо предимство за американския пазар на облигации е огромният им размер. В миналото, ако сте искали да купите много облигации, нямаше къде другаде да отидете. Сега, тъй като Европа увеличава разходите си както за отбрана, така и за грижи за застаряващото си население, тя ще емитира повече дълг – създавайки по-голяма конкуренция за продавачите на облигации. За да привлекат купувачи, държавите ще трябва да повишат лихвените проценти. За американските държавни ценни книжа всичко това се изразява в по-голямо предлагане, по-малко търсене и по-малка ценова сила.

Което повдига въпроса: Защо тогава номиналната доходност е само 4,3%? Един отговор може да е, че пазарите на облигации игнорират макро тенденциите, но дори за тях това е голямо нещо за пропускане. Може би те разчитат на изкуствения интелект, но ако е така, пазарите на облигации разчитат на още по-голям тласък на производителността, отколкото пазарите на акции, които вече са доста оптимистични.

Рискът

Надценените облигации би трябвало да тревожат хората много повече от балон при акциите. Спадът в цените на облигациите води до преоценка на риска в цялата икономика, причинявайки смущения навсякъде. Американските държавни облигации са основата, върху която се определя цената на риска, така че ако доходността им се повиши - доходностите на акциите и корпоративните облигации също се покачват. И ако корпорациите и кредитополучателите вече не могат да изплащат заемите си, лихвите по ипотеките се покачват и банките са изправени пред проблеми с ликвидността. Непубличният капитал най-накрая ще плати сметката.

Дори при доходност над 4%, държавните облигации не предлагат много спрямо рисковете, които носят. Все пак, да се върнем към въпроса, с който започнах: Имам твърде много доверие в ефективните пазари, за да вярвам в балони, защото да ги предскажем изисква да знаем кога ще се спукат. А за държавните облигации никой не знае кога ще бъде това.

Алисън Шрагер е колумнист в „Bloomberg Opinion“, която пише по икономически теми. Тя е старши научен сътрудник в Манхатънския институт и автор на книгата „Един икономист влиза в публичен дом: и други неочаквани места, на които да разберем риска“.