Проблемите, които разяждат хегемонията на долара

Всеобхватното налагане на американски мита преди година не разруши световната икономика. Нито пък свали долара от пиедестала му. Легионите от антагонисти на зелените пари, които предвиждат края му на всяко десетилетие, бяха смирени. И все пак може би те не грешат толкова.

Въпреки цялата си устойчивост, американската валута става все по-изложена на сили, работещи за ерозиране на нейното господство. Това не предвещава предстоящия триумф на китайския юан или еврото и отива отвъд това дали доларът поскъпва или се понижава през дадена седмица или месец. Въпросът е дали жизненоважната глобална доминация на долара - лъвският пай от фактурирането е в зелени пари и много трансгранични заеми са деноминирани в тях, както и стоки, включително злато, петрол и селскостопански продукти - върви към своя край.

Всяка съществена промяна би била дълбоко разрушителна във време, когато вече има много хаос: войната с Иран навлиза в третия си месец, цените на енергията скочиха рязко - да не говорим за допълнителната несигурност от шокиращото решение на Обединените арабски емирства (ОАЕ) да напуснат ОПЕК след шест десетилетия - и инфлацията пълзи нагоре.

Още по темата

Юанът е напът да изпревари йената при търговията с опции

Делът на долара в Swift трансакциите надхвърли 50%

Въпреки това, година след като президентът Доналд Тръмп въведе митата си за Деня на освобождението и се очакваше да се случат много ужасни неща, нямаше световна рецесия и търговията се увеличи. След отстъпление от около 8% миналата година, доларът намери своето ниво на подкрепа. Инвеститорите все още желаят американски активи, а зелените пари все още съставляват много по-голям дял от световните резерви от всеки потенциален конкурент.

Мотото „Продавай американски активи“, което се лансираше преди време, беше силно преувеличение. Въпреки това, позицията на долара може да прикрива някои значителни слабости.

За Стивън Камин и Марк Соубел, чиито кариери във Федералния резерв и Министерството на финансите им позволиха да наблюдават от първа линия функционирането на долара, няма голям риск конкурентите да изместят долара скоро. Тяхната основна загриженост е, че основите на господството се подкопават. Мислете за това по следния начин: основите се ронят като от термити, които пъплят по къща, казаха те в скорошна статия във Financial Times.

Преди няколко години Камин, бивш директор по международни финанси във Федералния резерв, и Соубел, който заемаше подобна позиция в Министерството на финансите, бяха доста оптимистично настроени относно ролята на долара. Не само като самоцел, но и заради ползите, които той предоставя на Америка: възможността да се вземат заеми сравнително евтино и да се използва силата на банковата система на САЩ като дипломатически инструмент. Последното се постига чрез санкциониране на лоши играчи и, понякога, чрез укрепване на финансите на съюзниците чрез доларови суап линии.

Още по темата

Криптоанархистите искаха да унищожат долара. Вместо това го спасиха

Ст. Недев: Статутът на САЩ като световен хегемон е под въпрос

Факторите за ерозията на долара

Всичко това са основи, които държат долара. Но и двамата откриват, че те са изложени на риск. Те съжаляват за намаляващия авторитет на САЩ като доверен съюзник и партньор, неспособността на политиците да овладеят все по-нарастващия бюджетен дефицит, унищожаването на жизненоважни институции и посегателството срещу върховенството на закона. Постоянните атаки срещу независимостта на Федералния резерв, лошата репутация на Върховния съд и намаляващият ентусиазъм за научноизследователска и развойна дейност също оказват влияние. „Докато преди няколко години човек трудно би предвидил свят без доминация на долара“, пишат те, „сега лесно може да си представи подобно безредие, което ще се появи през следващите десетилетия.“

Отрезвяващо, но обърнете внимание на доста дългия период от време. САЩ все още се възползват от бездействието на своите съперници. Всеки сериозен конкурент би трябвало да предложи силните страни на долара и никакви свои недостатъци. Еврозоната например би трябвало да развие дълбок и централизиран пазар на облигации. За да се случи това, отделните европейски правителства трябва да се откажат от голяма степен на контрол върху националните си бюджети – нещо, което дълго време не са искали да направят. А Пекин би трябвало допълнително да разхлаби контрола върху капиталовите потоци и да даде на Китайската народна банка висока степен на автономност. Скептичен съм, че някой от тях може да отговори на предизвикателствата, ако не възникне огромна криза.

Друг вътрешен човек, бившият министър на финансите Хенри Полсън, е силно притеснен за траекторията на Америка. Полсън наскоро предложи властите да подготвят резервен план, за да предотвратят потенциален бъдещ срив в търсенето на държавни ценни книжа. Подобно събитие би имало тежки последици, каза той пред Bloomberg Television. Това вероятно би било по-голямо смущение от финансовата криза от 2007-2009 г., с която Полсън и Федералният резерв трябваше да се справят.

Негативните фактори се натрупват. Повечето транзакции на валутния пазар с оборот от 9,6 трилиона долара на ден включват долара. Господстваща валута, която постоянно отблъсква заплахи, може да създаде още по-хаотичен свят. Всъщност той си е достатъчно хаотичен и без това.

Даниел Мос е колумнист на Bloomberg, който се занимава с азиатските икономики. Преди това е бил главен редактор на отдел „Икономика“ в Bloomberg News.

Още по темата

Доларът: Активът, който печели от войната в Залива

Войната в Иран разрушава петродолара