Излизането на ОАЕ от ОПЕК може този път да сложи край на картела

Три от най-опасните думи на петролния пазар са „ОПЕК е мъртъв“. Некрологът на картела е писан много, много пъти – винаги преждевременно. Глобалните финанси предоставят друга, също толкова известна фраза: „Този ​​път е различно“. Излизането на Обединените арабски емирства от петролния картел, обявено във вторник и считано от 1 май, е количествено по-сериозно от предишните оттегляния и представлява най-голямата екзистенциална криза, с която групата се е сблъсквала от създаването си преди повече от половин век.

Почти непрекъснатото напускане на страните-членки от Организацията на страните износителки на петрол през последното десетилетие – Индонезия през 2016 г., Катар през 2019 г., Еквадор през 2020 г. и Ангола през 2023 г. – предостави достатъчно възможности за подготовка на погребални речи, всички от които се оказаха погрешни. Но ОАЕ са в различна лига: това е страна с амбиции да изпомпва значително повече петрол, има геоложкия дар, който да подкрепи нейния ентусиазъм, и, по-важното, има парите, за да превърне мечтата си в реалност.

^{ОАЕ могат да изпомпват много повече петрол | Абу Даби инвестира сериозно от 2010 г. насам, за да увеличи капацитета си за производство на петрол, но ограниченията на добива на ОПЕК ограничават начина, по който може да монетизира инвестициите си}

Решението им проправя пътя за други с амбиции да изпомпват повече петрол, които да последват примера им. Венецуела? Следващата на ред, независимо какво чувате днес в Каракас. Правителството на Делси Родригес остава ангажирано с картела, но отношенията между опозиционната партия на Венецуела, която вероятно ще вземе властта на следващите избори, и ОПЕК са исторически враждебни. Ако властта се смени, Венецуела вероятно ще последва стъпките на ОАЕ. А ако погледнем по-широкия алианс ОПЕК+, е ясно, че няколко от неговите членове - най-вече Казахстан - вече са извън лагера.

Моментът на обявяване тази седмица, по средата на войната с Иран, може да накара наблюдателите да го свържат с военния конфликт. Разбира се, ОАЕ бяха шокирани от иранските атаки, затварянето на Ормузкия проток и противоречивата реакция от някои от съседите си, особено Кувейт и Оман. Но ходът им да напуснат ОПЕК няма много общо с Ислямската република; пътят за излизане започна в Рияд, с отклонение в Тексас.

С нарастващото производство на петрол и природен газ в САЩ на фона на шистовата революция, Абу Даби и Рияд водят студена война за посоката на картела от близо десетилетие. В обобщение, ОАЕ искаха да произвеждат повече, дори с риск от по-ниски цени; саудитците, съюзени с Русия, искаха да поддържат цената на петрола възможно най-близо до 100 долара за барел, дори това да означава, че групата трябва да ограничи производството, запазвайки барелите като резервен капацитет.

През по-голямата част от периода борбата се държеше в тайна, но стремежът на емирствата за по-високо производство избухна публично през юли 2021 г., когато Рияд и Абу Даби се сблъскаха на среща на ОПЕК+, принуждавайки групата да прекрати срещата. Срещата не се възобнови няколко дни, докато ОАЕ не отстъпиха под огромния саудитски натиск. Това беше унизително преживяване, което Абу Даби не е забравил. Сега емирството използва войната като дипломатическо прикритие. Но не се заблуждавайте: ОАЕ напускат ОПЕК, за да произвеждат повече суров петрол - против интересите на Саудитска Арабия.

Абу Даби внимаваше да не изплаши енергийния пазар, обещавайки „да действа отговорно, като въвежда допълнително производство на пазара постепенно и премерено, съобразено с търсенето и пазарните условия“. Но е ясно, че добивът на ОАЕ е насочен само в една посока: нагоре. Преди войната страната вече изпомпваше доста над официалния си таван на ОПЕК, произвеждайки около 3,7 милиона барела суров петрол на ден. Тя има капацитет да произвежда вероятно близо 4,5 милиона барела и се стреми да може да достави 5 милиона до края на 2027 г. Не се изненадвайте, ако скоро обяви още по-амбициозни цели за 2030 г.

Повече петрол от ОАЕ е точно това, от което пазарът ще се нуждае по-късно тази година, когато – защото е въпрос на това кога и как, а не дали – Ормузкият проток да отвори отново. С блокирания воден път световната икономика изтощава своя петролен буфер, консумирайки барели, съхранявани както в стратегически резерви, така и в търговски резервоари. Когато конфликтът приключи, Абу Даби, освободен от ограниченията на ОПЕК, ще може да изпомпва по свое желание, осигурявайки на света барелите, необходими за възстановяване на тези запаси, като по този начин на практика ще ограничи цените.

Световният петролен пазар страда от изключителен недостиг в момента. След няколко седмици, може би няколко месеца, той може да се сблъска с потоп: повторното отваряне на Ормузкия проток и едновременно с това нова ценова война. Последната се водеше между Саудитска Арабия и Русия през 2020 г. Следващата може да е между-съседна война, като Рияд и Абу Даби ще бъдат на противоположни страни.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

ОАЕ напускат ОПЕК+ и залагат на нова петролна стратегия

След края на войната ОПЕК бързо ще включи целия си капацитет

Войната на петрола от $108: Може ли Близкият изток да срине световната икономика

Рияд ограничава ОАЕ, след като Йемен разкри съперничеството между двете страни