Защо кандидатите в избори да не могат да залагат на себе си?

Като професор по право и понякога либертарианец, имам три мнения относно новината, че платформата за прогнози Kalshi е забранила на трима кандидати за публични длъжности да залагат върху собствените си участия.

Първата ми мисъл е чисто либертарианска: Kalshi е частен субект, свободен да определя свои собствени правила и да прави бизнес или не с когото пожелае, стига да избягва значителна вреда за другите. Ако кандидатите са нарушили условията за ползване, вината е тяхна, че не са прочели дребния шрифт.

Втората ми мисъл е чисто практична: В свят, където всеки месец сякаш има спортист с наложена забрана заради залагания върху състезания, каква моментна лудост би накарала политиците да си въобразят, че няма да бъдат хванати? Да, да, виждаме постоянен поток от кандидати, чиито надежди да потулят стари скандали са разбити. Но защо, посред избирателна кампания, да излизат и да създават нови?

Третата ми мисъл е: Но чакайте! Ако кандидатите залагат, че ще спечелят състезанията си, както изглежда е случаят с поне двама от тях, какъв е проблемът? Не са ли тези залози просто сигнал за тяхната увереност? Не би ли било добре, че кандидатите за поста си мислят, че ще спечелят?

Пазарите за прогнози продават договори, обикновено „Да“ или „Не“ за бъдещо събитие. В момента, например, договор, който плаща 1 долар, ако Тълси Габард стане следващият член на кабинета на Доналд Тръмп, който ще напусне, може да бъде сключен с Kalshi за 57 цента. Сега си представете, че Картър (фамилията на автора – бел. ред.) е кандидат за поста. Той смята, че има около 60% шанс да спечели. Ако съответният договор струва 45 цента, купуването му има икономически смисъл.

Още по темата

Прогнозите на Kalshi за Фед са толкова добри, колкото и тези на Уолстрийт

Незаконните оператори на онлайн хазарт доминират европейския пазар

Какво е проблемът с това?

Най-очевидният проблем е, че кандидатът, който е свободен да купи „Да“, е свободен да купи и „Не“ – и подобно на баскетболист, който залага, че собственият му отбор ще загуби, Картър може лесно да увеличи шансовете си за поражение. Баскетболист може умишлено да пропуска удари, да извършва лоши нарушения, да симулира контузия.

Кандидатът Картър може да каже глупави и обидни неща, да признае скандално поведение или просто да се държи като глупак. Вярно е, че нито едно от тези поведения в днешно време не гарантира поражение за един политик, но всички те правят победата по-трудна.

Причината, поради която е проблематично да се залага срещу себе си, обаче е да се защити интегритета не на пазарите за прогнози, а на дейността обект на залагане: например спортното състезание или изборите. Това, че големите баскетболни или футболни мачове могат да бъдат манипулирани, е плашещо. Това, че изборите могат да бъдат манипулирани, е още по-плашещо.

Залагане на себе си

Просто не съм сигурен, че политическият кандидат, който купува „Да“, представлява същия риск.

Спортните лиги забраняват на своите членове да залагат и с „Да“ и с „Не“. Те твърдят с известно право, че дори залагането на собствения отбор да спечели определен мач може да изкриви резултатите в течение на сезона, тъй като треньор или играч има стимул да пренасочи състава или усилията си далеч от мачовете, на които не е направен залог.

Още по темата

Хаотичните пазари за прогнози излизат извън контрол

Залогът срещу завръщането на Христос носи 5,5% годишна печалба на Polymarket

Изборите

Изборите, за разлика от тях, са дълга кампания, която завършва с едно-единствено събитие - гласуването - което е единственият залог, за който говорим.

Човек би могъл разумно да ми отговори, че независимо дали кандидатите залагат с „Да“ или „Не“ на резултата от собствените си кампании, фактът, че са направили залози, ще намали доверието в самия политически процес. Но то, за съжаление, и без това е безвъзвратно загубено.

Освен това, кандидатите, достатъчно уверени, за да заложат на себе си – още повече, достатъчно уверени, за да го направят публично – изпращат силен сигнал за собствената си вяра в победата. Този сигнал, от своя страна, може да донесе повече ресурси под формата на дарения за кампанията.

Една идея е да се забранят само договорите „Не“, като се позволи на кандидатите за длъжност (и техните екипи) да правят толкова залози за собствената си победа, колкото пожелаят. По-добро решение би било да се въведе задължителна прозрачност. Ако кандидат или екип правят залози, те да трябва да бъдат закупени с лични, а не със средства от кампанията, и да бъдат публични. Бонус: Кандидат, който купува „Не“ като застраховка, ще трябва да се справи с гнева на потенциалните дарители, които ще се чудят дали следващият долар, който дават, е загубен.

Финансовите пазари

Да, има основателни опасения относно търговията на финансовите пазари въз основа на непублична информация. Академичната литература относно това дали да се разреши търговия с вътрешна информация е разделена, но е лесно да се види, че залагането на резултата от изборна надпревара не е същото като залагането в каква посока ще се движи дадена akciq. Човек може да обича или да ненавижда Уолстрийт, но там повечето хора са вложили своите пенсионни спестявания и инвестиции. Така че може би има смисъл да се поддържат строги регулации.

Но не мога да си представя някой сериозно да планира да финансира златните си години, като залага на избори.

Не ме разбирайте погрешно. Не твърдя, че светът ще свърши, защото няколко политици са лишени от достъп до онлайн платформа за залагания. Ако не им харесва как се отнасят с тях, следващия път може би ще прочетат дребния шрифт, преди да се регистрират. Но също така не мисля, че светът ще свърши, ако тези, които се стремят към публична длъжност, бъдат оставени свободни да гласуват с „Да“ за собствения си шанс. Нашата демокрация е изправена пред по-големи предизвикателства от кандидатите, които са достатъчно уверени, за да заложат на собствените си шансове за победа.

Още по темата

Бурното рали на Kalshi до 11 млрд. долара има таван

Необмислените регулации на хазарта ще насочат играчи и оператори към черния пазар