Логиката изисква споразумение с Иран, но ще го позволят ли фантазиите на Тръмп?

Трайно примирие все още изглежда единственият разумен сценарий за край на войната

20 April 2026 | 16:30
Автор: Марк Чемпиън
Редактор: Божидарка Чобалигова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Липсва реална възможност някоя от страните да постигне решителна победа чрез възобновяване на конфликта
  • Последната дума какви условия да се приемат не принадлежи на хората, с които САЩ преговарят, а на революционните гвардейци
  • Що се отнася до Иран Тръмп сякаш живее в собствен филм, като следва сценарий, в който той е тържествуващият герой
  • В Иран нямаше смяна на режима, страната продължава да се управлява от твърдолинейни лидери
  • Възможно е споразумение сега да бъде по-трудно, отколкото ако Али Хаменей не беше убит в първия ден на войната

В логичния свят, който пазарите изглежда вярват, че ще надделее в Близкия изток, тази война ще свърши и то скоро, тъй като липсва реална перспектива някоя от страните да постигне решителна победа чрез възобновяване на конфликта. Междувременно цената на подобен опит варира от наказателна до опустошителна.

В този свят дори има път, който с времето може да осмисли загубените човешки животи и ресурси от 28 февруари насам. В крайна сметка както Израел и Ливан, така и САЩ и Иран водят преки преговори помежду си. Това развитие може да се използва, за да се насочат и двете групи отношения към нива на сигурност и стабилност, каквито не са виждали от десетилетия.

Всъщност аргументите в полза на трайно примирие и процес на уреждане са толкова убедителни, че това все още изглежда единственият разумен сценарий за край на войната, дори ако пътят към него се окаже хаотичен и преследван от фалстартове.

Нелогичен свят

Проблемът е, че в момента изглежда не живеем в такъв логичен свят. Нямаме и доверен човек със стратегическо мислене като Хенри Кисинджър, който да изработи необходимите големи споразумения, нито група лидери с личната и политическата смелост, необходима за постигане на компромис – като тази, проявена от египтянина Ануар Садат при сключването на мир с Израел през 1979 г., или от Ицхак Рабин, когато подписа споразуменията от Осло от 1993-1995 г. с Организацията за освобождение на Палестина.

Вместо това имаме разделено ръководство в Техеран, като оръжията и властта, за съжаление, са в грешните ръце. Последната дума за това какви условия да се приемат не принадлежи на хората, с които САЩ преговарят – председателя на парламента Мохамед-Багер Калибаф и външния минисър Абас Арагчи, нито дори на върховния лидер. Решенията се вземат от генералите от Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, които контролират ракетите и силите за сигурност в страната.

В Ливан израелският премиер Бенямин Нетаняху се съгласи да приеме временно примирие и да започне преговори с правителството в Бейрут, едва когато беше подложен на натиск. Той дойде от президента на САЩ Доналд Тръмп, който видя в израелските действия срещу „Хизбула“ подкопаване на усилията му за прекратяване на войната с Иран.

Без връзка с реалността

За съжаление, това усилие не превръща Тръмп в най-умния човек в стаята. Що се отнася до Иран той сякаш живее в собствен филм, като пренаписва реалността, за да следва сценарий, в който той играе ролята на твърдия и в крайна сметка тържествуващ герой без да се съобразява с фактите.

По същността си положението е нестабилно, както показа хаосът в Ормузкия проток през уикенда. Много скоро след като Арагчи обяви Ормуз за „напълно отворен“, докато се спазва примирието в Ливан, всичко започна да се разпада.

Тръмп заяви, че блокадата на САЩ срещу кораби, пътуващи към и от ирански пристанища, ще продължи. В статия, публикувана от Wall Street Journal, се предполага, че САЩ са напът да разширят блокадата си и в международни води, като ще спират кораби, превозващи ирански петрол, където и да се намират по света.

Според Тръмп преговорите вървят чудесно и ще бъдат възобновени в понеделник. Сделка може да бъде сключена в рамките на дни и остават само някои дребни проблеми за решаване. Междувременно „смяната на режима“ в Иран е осъществена – радикалите са мъртви и на власт е нова група разумни лидери, които едва ли не се молят за подписване на мирното му споразумение. Иран дори се е съгласил да предаде обогатения си уран. САЩ, от своя страна, заемат твърда позиция, поддържат блокадата и максималните си изисквания, без да предлагат нищо, включително пари, в замяна.

Нищо от това не е истина. Това е сценарият на въображаемото продължение на „Мръсният Хари“. В Иран нямаше смяна на режима. Както написа базираният във Вашингтон Институт за изследване на войната в своя анализ на конфликта в събота: „Командирът на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция генерал-майор Ахмад Вахиди и членовете на неговия близък кръг вероятно са си осигурили поне временен контрол не само над военния отговор на Иран в този конфликт, но и над преговорната позиция и подход на страната през последните 48 часа“. Тези хора са толкова твърдолинейни, колкото можем да си представим.

Радикалите в Иран остават на власт

Публикацията на Арагчи в социалните мрежи за отварянето на Ормузкия проток предизвика яростна реакция от други лидери в страната, след като стана ясно, че липсва реципрочност при САЩ – обида, която според тях е била утежнена от твърденията на Тръмп по ядрения въпрос. Затова революционните гвардейци предупредиха да не се правят опити за преминаване през Ормузкия проток без тяхно съгласие и откриха огън по два кораба, за да направят посланието по-ясно.

Калибаф, самият той бивш командир на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция, заяви, че Тръмп е направил седем изявления в социалните мрежи относно споразумението им, като всички те са неверни. Ормуз ще остане затворен, докато САЩ също не прекратят блокадата си, заяви той.

В действителност няма ядрено споразумение и позициите на двете страни остават раздалечени. Радикалите продължават да управляват Ислямската република. Възможно е дори постигането на споразумение сега да бъде по-трудно, отколкото ако бившият върховен лидер Али Хаменей не беше убит в първия ден на войната, тъй като в Техеран няма един човек, който да взема решения и на когото дори революционните гвардейци са длъжни да се подчиняват. Синът и наследник на Хаменей, Моджтаба, изглежда е пострадал толкова при въздушния удар срещу баща му, че не е успял дори да заснеме видео, за да покаже, че е жив.

Междувременно самолетоносачът „Джералд Форд“ се връща в Персийския залив след ремонтни дейности, а Тръмп заплаши да възобнови бомбардировките срещу Иран след изтичането на десетдневното примирие тази седмица. От друга страна, според съобщенията американските разузнавателни служби смятат, че Иран е изкопал ракети и пускови установки, които са били затрупани под развалините след бомбардировките на САЩ и Израел. В резултат на това, както съобщава New York Times, САЩ вече смятат, че запасите от ракети и пускови установки на Иран са се възстановили съответно до 70% и 60% от нивата преди войната.

Основният сценарий за тази война остава, че двете страни непременно ще намерят някак път обратно към масата за преговори и към споразумение, защото и двете могат много да загубят и малко да спечелят от пълно възобновяване на военните действия. Това би било сигурен залог в логичен свят. Но в сегашния ни „реален“ свят, доминиран от преплитането на фантазиите за победа на Тръмп и на революционните гвардейци, връщането към войната изглежда съвсем възможно.