Хонконг превръща криптохаоса в част от ежедневието
Миналата седмица администрацията за паричната политика на Хонконг издаде първите си лицензи за стейбълкойни
Обновен: 19 April 2026 | 16:08
Редактор: Божидарка Чобалигова
Техно-анархистката мечта, подхранена от биткойн революцията през 2008 г., беше всеки да бъде своя собствена банка. Приносът на Хонконг към тази визия през 2026 г. е праграмично свиване на рамене: „Защо да си правим труда, когато банката ни е навсякъде?“.
Миналата седмица администрацията за паричната политика на Хонконг издаде първите си лицензи за стейбълкойни на HSBC Holdings и Anchorpoint, консорциум на Standard Chartered, Hong Kong Telecommunications и Animoca Brands, който създава игри и други потребителски продукти за блокчейна. Цифровите токени, които ще клонират хонконгския долар едно към еднъ в децентрализирани публични регистри, бяха избрани сред 36 кандидати.
За криптопуристите това е крайна ирония. Блокчейнът беше замислен в разгара на световната финансова криза като начин да се заобиколят банките, които са „твърде големи, за да фалират“. Но сега същите големи институции, които бяха мишени на бунта, получиха ключовете към царството.
Но за Хонконг това е само практическо допълнение към дългата му история на иновациите.
През 60-те години на 19-и век азиатският пристанищен град е бил паричният „Див изток“. Докато президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн бил зает с изтеглянето от обращение на банкнотите от периода преди Гражданската война със съмнителна стойност и с ограничаването на правото за емитиране на законно платежно средство до лицензираните национални банки в САЩ, Хонконг представлявал какофония от испански и мексикански сребърни долари и китайски медни монети. Standard Chartered, по това време Chartered Bank of India, Australia and China, и HSBC се появиха в тази смущаваща обстановка. Те трябваше да убедят обществеността, която дълбоко се съмнаваше в книжните пари, че техните дългови разписки са толкова добри, колкото и металът.
От 1983 г. насам обменният курс е фиксиран към долара, макар че дори и сега реалните инструменти, които сменят собствениците си, са частни - HSBC и StanChart са двама от тримата емитенти на банкноти в града. Като им предоставя първите лицензи за стейбълкойни, администрацията за паричната политика на Хонконг разчита на 160 години опит, за да укроти цифровата граница. Ако рискът се оправдае, стейбълкойните ще се превърнат от обикновени разплащателни инструменти за криптотрейдърите в цифрова валута за ежедневна употреба – от хора и машини, през 21-и век.
Според мен най-голямото изпитание за тях ще бъде да спечелят на своя страна известните с любовта си към парите таксиметрови шофьори в града.
От 1 април всички таксита в града са задължени по закон да приемат електронни плащания, но но преходът не беше лесен. В тази връзка е интересно, че двете компании, спечелили лиценз в първия кръг, вече предлагат популярни мобилни портфейли – PayMe на HSBC се ползва от 3,3 млн. местни жители. HKT на магната Ричард Ли също разполага с голяма база от абонати за своите плащания Tap & Go. Ако пътуващият може да плати таксата си с подкрепен от банка стейбълкойн, който веднага попада в портфейла на шофьора, това ще подражава на незабавната ликвидност на парите в брой, като същевременно ще се избегне чакането от два-три дни и таксите за обработка, които превърнаха таксиметровите шофьори в града в противници на електронните плащания.
Междувременно хората зад Animoca Brands обмислят използването на стейбълкойни за ситуации, в които плащанията се инициират и изпълняват от AI агенти. Докато първите роботизирани таксита на Uber, задвижвани от Baidu, започнат да се движат по натоварените улици в центъра на Хонконг, те може би ще могат да плащат за собствената си електроенергия и тунелни такси, използвайки тези токени.
От гледна точка на Пекин по-широкото геополитическо значение на стейбълкойните в Хонконг ще се състои в потенциала им да дедоларизират регионалната търговия в Азия. Около 40% от световното търсене на американски долари се дължи на това, че те улесняват търговията между две държавии, чиито валути обикновено не се търгуват една срещу друга в големи обеми. Най-сетне технологията показа начин да се преодолее тази зависимост.
Да си представим малък търговец на електроника в „Монг Кок“, квартал, където гъстотата на населението е пет пъти по-висока от тази в Манхатън, а пешеходната зона се съревновава с „Таймс Скуеър“, като купувачите се движат в забързания ритъм на хиперлокализираната търговия. Ако магазинът иска да се снабди със стока от дистрибутор в Банкок, съществуващата система изисква хонконгските му долари да бъдат продадени за американска валута, а след това да се конвертират в тайландски бат. Участващите банки налагат спред върху обменните курсове, начисляват значителни такси и невинаги извършват преводи в същия ден.
В новата архитектура голяма част от пречките и разходите са елиминирани. Теоретично е възможно търговецът от „Монг Кок“ да плаща в хонконгски долари по номинална стойост, или HKDAP, задаващата се криптовалута на Anchorpoint. Зад кулисите международното подразделение на китайския финтех гигант Ant Group предоставя своята планформа Whale, базирана на блокчейн, като преводачески механизъм, който фиксира HKDAP в Хонконг и задейства незабавно плащане в бат от местните резерви в Банкок. Сделката се урежда директно, без SWIFT съобщения между банките и без да се разчита на американския долар.
Пекин ще наблюдава с интерес как ще процедират HSBC и StanChart преди да позволи експерименти с участието на китайски емитенти. Ако успеят да се наложат в ежедневието и в регионалната търговия, монетите може да се превърнат в жизнеспособен модел дори за частни пари, базирани на юана.
Важното в момента е да се установи дали големите, регулирани попечителски организации могат да създадат достатъчно търсене на стейбълкойни извън криптотърговията. Във виждането за блокчейн плащанията няма нищо техно-анархистично.