„Смяната на режима“ в Унгария е едновременно опасна и необходима

Не си спомням някога да съм чувал победител в демократични избори да застава пред камерите след победата си и да обещава „смяна на режима“. Нов разцвет или нова ера – да. Надежда, промяна, почтеност, изсушаване на блатото – със сигурност, до припадък. Но не това обеща унгарският политик Петер Мадяр, след като разгроми премиера Виктор Орбан на изборите миналата неделя.

Смяна на решима е това, което САЩ и Израел се надяваха да постигнат в Иран. Това предполага отстраняването не на легитимно правителство, готово да признае поражението си в нормалния ход на изборния цикъл, а на цялата система, насочена към натрупване и запазване на властта.

И така, насред цялата еуфория, докато Унгария изглежда излиза от европейската изолация, трябва да се запитаме дали това е тревожен сигнал или само радикализъм, необходим за възстановяването на една пострадала демокрация. И двете заключения биха имали последствия не само за Унгария, но и за други нации, включително вероятно и за САЩ след няколко години.

Орбан беше моделът, който другите популисти мечтаеха да следват. През 16-годишния си мандат той превърна Унгария в по думите му нелиберална демокрация. И така, докато Мадяр се готви да поеме управлението, той се изправя пред все по-често задаван въпрос – как да се възстанови независимостта на институциите, превзети от популистката държава, без да се прибягва до същите злоупотребяващи, нарушаващи закона и етиката методи, които бяха използвани, за да бъдат подпокани те на първо място.

Не съм сигурен, че това е възможно и може би това е изводът, за който Мадяр подготвя привържениците си. Той призова за наказателно разследване срещу официални представители от старата гвардия, обеща да спре излъчването на обществените телевизии и каза на президента Тамаш Шуйок да подаде оставка или ще бъде отстранен – заедно с „всички марионетки, назначени на висши постове от системата на Орбан“.

Паралели с Полша

Ясно е защо Мадяр иска да направи бързи промени. Неговият приятел и съюзник, полският премиер Доналд Туск, се бори с всички сили да приведе нещата в ред във Варшава, откакто изтласка популистката партия „Право и справедливост“ от властта на изборите през 2023 г. Настанените от популистите хора в президентството, Конституционния съд и други институции, защитени от закона, му пречат всячески. А Полша беше едно от положителните изключения, посочени в неотдавнашен доклад на фондация „Карнеги“ за международен мир, която установи, че само четири от 25-те държави, в които се наблюдава отстъпление от демокрацията от 1990 г. насам, са успели да поправят част или всички нанесени щети.

Още по темата

Унгария трябва да последва България към еврото за рестарт на евроинтеграцията си

Пазарите приветстват завоя: Унгария поема курс към еврозоната

За разлика от Туск, Мадяр ще има силата да смаже подобни действия на ариергарда по същите причини, поради които Орбан се превърна в такава рок звезда за популистката десница. Особеност на унгарския избирателен закон превръща обикновените мнозинства в супермнозинства. Това позволи на Орбан първо да пренапише конституцията, а след това да я изменя допълнително, когато е необходимо, за да узакони програмата си. „Това е като да имаш магическа пръчка, с която да пренапишеш всички закони и след това да ги приложиш с незабавен ефект, както ми каза Ким Шепеле, преподавател в Принстънския университет, който от години следи правните трикове на Орбан.

Но доколко демократично беше това? И ако Мадяр прибегне до същото изкривяване на демокрацията, за да укрепи собствената си позиция, няма ли опасност да се окаже не по-малко лош от предшественика си?

Тази постпопулистка дилема е толкова обичайна, че през декември Венецианската комисия – европейският конституционен надзорен орган, добави нов раздел в списъка си за проверка на върховенството на закона, озаглавена „Възстановяване“. Тя включва въпроси като: „Засягат ли възстановителните мерки Конституционния съд? Ако да, спазва ли се неговата роля като независим орган и обективен арбитър?“

Европейската комисия, например, изисква от Полша да възстанови загубената независимост на Конституционния съд. Но когато Туск предложи да се смени целият състав на съдиите, Венецианската комисия изрази неодобрение. Не само че необходимите изменения имаха малка вероятност да бъдат приети (за разлика от Мадяр, Туск нямаше супермнозинство), но те биха нарушили и сигурността на мандата, която е в основата на независимостта на съдебната система.

Дейвид Кей, американски член на Венецианската комисия и преподавател по право в Калифорнийския университет в Ървайн, смята това за „едновременно признаване на необходимостта от възможно „радикална“ промяна и предупреждение срещу стъпки, които засилват липсата на доверие във върховенството на закона“. Това звучи логично. Но Туск и Мадяр също може да бъдат ооправдани, че го разглеждат като Параграф 22. Да, трябва да възстановите независимостта на един манипулиран съд, но не можете да направите това, което наистина е необходимо, за да го деманипулирате, защото това подкопава неговата независимост.

Деполитизиране на съдебната система

Деполитизирането на Конституционния и Върховния съд на Унгария е основен приоритет на Мадяр. Тяхното овладяване от Орбан беше ключов мотив за решението на Европейската комисия да замрази средства за Унгария, които към момента възлизат на около 17 млрд. евро, като още 16 млрд. евро от фондовете за отбрана очакват одобрение. Мадяр отчаяно се нуждае от тези пари. ЕС иска да му ги даде, но той първо трябва да покаже, че обръща процеса по овладяване на съдебната власт от Орбан.

Мадяр има по-убедителни аргументи от Туск за прилагане на малко по-сурова справедливост. Каквото и да е мнението ви за полската партия „Право и справедливост“ и нейния ексцентричен лидер Ярослав Качински, те са истински вярващи, мотивирани от идеологическа, консервативна програма. Орбан също има такава програма, но тя винаги е била второстепенна, служеща до известна степен като фасада за централизирана олигархия, движена преди всичко от жаждата за власт и пари.

Още по темата

Следващите стъпки на Мадяр: Предизвикателствата пред Унгария след ерата на Орбан

Форинтът се покачва с надеждата за нова ера в отношенията между Унгария и ЕС

Най-богатият човек в Унгария Лоринц Месарош е приятел от детството на Орбан. Сега той е важна клечка в строителния сектор и има състояние от 5,1 млрд. долара, според списъка на милиардерите на Forbes, което се равнява на над 2% от годишния брутен вътрешен продукт на страната. Както и други довереници на Орбан, той се е обогатил главно чрез държавни поръчки, възложени чрез съмнителни търгове. И така, какво трябва да остане? Доколко частна е цялата тази собственост?

Унгарската „мафиотска държава“ – Световна класация за корупция, откакто Виктор Орбан дойде на власт. Графика: Bloomberg LP

Успехът на Мадяр и неговата партия „Тиса“ се дължеше на способността им да свържат ендемичната корупция в системата на Орбан със стагниращата икономика и разпадащите се обществени услуги, които избирателите виждаха навсякъде около себе си. Според Балинт Мадяр, бивш унгарски политик, който няма родствена връзка с вероятния бъдещ премиер, широкото признание, че Унгария на Орбан е, по думите му, „мафиотска държава“, ще улесни работата на новото правителство.

Защото докато „Право и справедливост“ може да се възстанови в Полша, като попречи на Туск и продължи да води кампания по своята консервативна, популистка програма, твърде много унгарци вече смятат партия „Фидес“ на Орбан за престъпна организация, за да може да възвърне популярността си. Наказателните преследвания ще бъдат приети не само като легитимни, но и като заслужени. „Това не е отмъщение. Въпросът е, че ако искате да градите, това вече не може да бъде страна, в която няма никакви последствия“, казва Балинт Мадяр, сега научен сътрудник в Института за демокрация към Централноевропейския университет.

Това е опасно. Съществува реална опасност удобството да контролира институциите, предназначени да ограничават правомощията му като бъдещ премиер, да се окаже също толкова привлекателно и за Мадяр, той все пак е бивш съратник на Орбан, и той да използва конституционното си мнозинство, за да пренареди картите в своя полза.

Но това е повод за бдителност, а не да се пречи да се предприемат необходимите действия за разрушаване на системата на Орбан. Затова да приготвим булдозерите.

Още по темата

Съдбата на Орбан на изборите е в ръцете на най-бедните в Унгария

Подкрепата за Орбан изчезва преди изборите в Унгария

Рубио: САЩ и Унгария влязоха в Златната ера на отношенията си

Търговията в Унгария се разраства заради вероятната загуба на Орбан на изборите