Криптоанархистите искаха да унищожат долара. Вместо това го спасиха
Всеки новоиздаден стейбълкойн увеличава търсенето на американски дълг
Редактор: Петър Нейков
За първи път стейбълкойните изпревариха платежната мрежа на Автоматизираната клирингова къща (ACH) по месечен обем на транзакциите. Според платформата за блокчейн анализи Artemis стейбълкойните са обработили 7,2 трилиона долара през февруари, спрямо 6,8 трилиона долара на ACH, която е електронният гръбнак на финансовия живот в САЩ, обработвайки приблизително 93% от плащанията на заплати, по-голямата част от директните депозити, плащанията на сметки и междубанковите преводи. Стейбълкойните, клас активи, който не съществуваше преди 12 години, обаче вече я надмина. Сайфърпънковете биха били ужасени.
През 1988 г. Тимъти Мей разпространи кратък документ на хакерска конференция в Санта Барбара, Калифорния. „Манифестът на криптоанархиста“ прогнозира, че криптографията ще направи възможно анонимното извършване на транзакции, извън обсега на правителствата и банките. Правомощията на държавата да облага, регулира и наблюдава финансовия живот ще се разпаднат.
Четири години по-късно Мей е съосновател на Сайфърпънковете (Cypherpunks) – свободна група от криптографи, програмисти и либертариански активисти, които се срещат месечно в Сан Франциско и си кореспондират в изключително активен пощенски списък. Тяхното убеждение е категорично и недвусмислено: криптографията ще предложи алтернатива на държавните валути. „Ние, сайфърпънковете“, пише Ерик Хюз в манифеста на движението от 1993 г., „сме посветени на изграждането на анонимни системи. Ние защитаваме поверителността си с криптография, с анонимни системи за препращане на поща, с цифрови подписи и с електронни пари.“
Интелектуалният кръстник е Дейвид Чаум, криптограф от Калифорнийския университет в Бъркли, който през 1985 г. публикува статия с най-сайфърпънкското заглавие, което можем да си представим: „Сигурност без идентификация: Транзакционни системи, които ще направят Големия брат отживял“. Той основава DigiCash през 1989 г. и управлява първата в света система за дигитални пари – анонимна, криптографски сигурна, непроследима от банки или правителства. През 1998 г. фирмата фалира, а по-късно Чаум обясни защо с изречение, което заслужава паметник: „С разрастването на интернет средното ниво на загриженост на потребителите спадна. Беше трудно да им се обясни важността на поверителността.“
Сатоши Накамото наследи движението. Първият биткойн, добит на 3 януари 2009 г., съдържаше вградено съобщение: „Британският финансов министър обмисля второ спасяване на банките.“ (Нещо подобно е пратил на Джефри Епстийн бившият посланик ма Лондон в САЩ Питър Менделсън – бел. ред.) Това беше политическа декларация, както и времева марка – биткойн съществуваше като опозиция на финансовата система, която току-що се нуждаеше от спасяване за няколко трилиона долара. Сайфърпънковете имаха своята валута. Без страна емитент, без имплицитно доверие, предназначена да направи държавните пари отживели.
Стейбълкойните не са това. Те са доларови „банкноти“ върху блокчейн. Повече от 99% от стейбълкойните са обвързани с щатския долар, обезпечени едно към едно от американски държавни ценни книжа и парични еквиваленти, емитирани съгласно регулаторните рамки на САЩ, контролирани от институции, които се съобразяват със самите правителства, които сайфърпънковете искаха да елиминират. Най-големият емитент на стейбълкойни, Tether, сега е сред най-големите притежатели на краткосрочен държавен дълг на САЩ в света - по-голям от повечето държави. Инструментът, създаден да унищожи пазара на държавни ценни книжа, го финансира.
Начините на употреба, които се появиха, са точно това, което са си представяли сайфърпънковете – но и точно това, което не са искали. В Аржентина повече от 60% от криптотранзакциите включват стейбълкойни, обвързани с долара. Аржентинците плащат премия до 30% над официалния обменен курс, за да ги притежават. Тарифите за работа на свободна практика се котират в стейбълкойни. Транзакциите с имоти са деноминирани в тях. Това визираха сайфърпънковете - без граници, гладко, извън обсега на провалящата се монетарна власт - с изключение на това, че предпочитаната валута е щатският долар, гарантиран от Министерството на финансите на САЩ и регулиран от американското законодателството.
Същият модел се наблюдава в целия Глобален юг. В Нигерия 20% от гражданите съобщават, че стейбълкойните представляват повече от половината от финансовите им активи. В Турция валутната двойка долар-лира оглави класациите за глобален обем на криптоборсата Binance. Това не са криптоспекуланти, а обикновени хора, които правят това, което хората винаги са правили, когато парите на правителството не им служат: намират нещо по-добро. Нещото по-добро се оказва американският долар, но върху блокчейн.
Световната хранителна програма и Върховният комисар на ООН за бежанците разпределят помощи чрез стейбълкойни, базирани върху долара. Авиокомпаниите обмислят плащания със стейбълкойни като компенсация за отменени полети - защото международен превозвач с пътници от 150 държави намира за по-лесно да изпрати такива, отколкото да превежда суми в 150 различни национални валути.
Сайфърпънковете предвидиха всички тези случаи на употреба със забележителна прецизност: гладък трансграничен сетълмент, раздаване на помощ без посредници, сложни многовалутни транзакции, обработвани чисто. Но смятаха, че основната разчетна единица ще бъде нещо анархично и без държава. Вместо това то е валутата на федералното правителство на Съединените щати - Големия брат.
Тъй като емитентите на стейбълкойни трябва да държат доларови резерви - предимно в американски държавни ценни книжа - всеки новоиздаден стейбълкойн увеличава търсенето на американски държавен дълг. Аржентинският фрийлансър, който се хеджира срещу обезценяването на песото, нигерийският търговец, защитаващ спестяванията си от колапс на найрата, турският собственик на магазин, който държи сметки в стейбълкойни - всички те финансират правителството на САЩ.
За изграждането на петродолара (инвестирането на петролните приходи на държавите от Персийския залив в щатски ДЦК – бел. ред.) бяха необходими Хенри Кисинджър (легендарен държавен секретар на САЩ – бел. ред.) и тайно споразумение от 1974 г. със Саудитска Арабия. Дигиталният наследник на петродолара от своя страна се издигна сам подобно на барон Мюнхаузен, воден от напълно рационалното предпочитание на обикновените хора към пари, които запазват стойността си и са лесни за използване.
Чаум беше прав, че технологията на криптовалутите ще бъде трансформираща. Мей беше прав, че тя ще подкопае съществуващите парични рамки – но просто не тези, които имаше предвид. Хюз беше прав, че дигиталните пари ще преминават граници, които банковите сметки не могат. Това, което никой от тях не очакваше, бе, че магистралното приложение на делото на живота им ще направи долара по-издръжлив и по-широко разпространен от всяко предишно монетарно споразумение в историята.
Арън Браун е бивш ръководител на отдела за проучвания на финансовите пазари в AQR Capital Management. Той също така е активен криптоинвеститор и има инвестиции в рисков капитал и консултантски връзки с криптофирми.