Блокадата на Ормуз е насочена към Китай не по-малко, отколкото към Иран

Черният пазар за ирански петрол не би съществувал без Китай. Преди началото на войната с Иран, Пекин купуваше 95% от целия суров петрол, който Техеран изнасяше чрез мрежа от санкционирани танкери, непрозрачни търговци и неофициални финансови канали.

Затова президентът Доналд Тръмп не цели само Техеран с блокадата на Ормузкия проток, а насочва натиск и към Пекин.

Натискът на Вашингтон

В понеделник САЩ заявиха, че корабите в ирански води ще бъдат подложени на „прихващане, отклоняване и задържане“. Ако американските военноморски сили наложат блокада на корабите, влизащи и излизащи от иранските пристанища и крайбрежни зони източно от Ормузкия проток в Оманския залив и Арабско море, Техеран няма да може да изнесе нито един барел петрол.

Логиката във Вашингтон изглежда двустранна: първо, да се наложат непоносими икономически разходи на Иран; второ, Китай да бъде принуден да понесе част от удара. Ако Пекин има повече за губене, може да окаже натиск върху Техеран да преговаря - поне според тази теза. Петролният баланс обаче прави задачата изключително трудна.

Техеран със сигурност е допускал, че износът му на петрол ще бъде спрян при война със САЩ, особено ако затвори Ормузкия проток. Но седем седмици след началото на конфликта, въпреки затварянето на водния път, Иран реализира не икономически загуби, а неочаквани печалби.

В продължение на повече от 40 дни на военни действия Вашингтон позволи на Техеран да товари колкото петролни танкери пожелае, като страната печелеше от нарастващите цени.

Още по-голям бонус беше временното облекчаване на санкциите от Белия дом върху иранския петрол - вместо да продава със значителна отстъпка, Ислямската република успя да наложи премия.

Иран не отстъпи дори когато износът му на петрол се срина 

Още по темата

Си Дзинпин: Световният ред се разпада на фона на войната с Иран

Продажбите на саудитски петрол на Китай ще намалеят наполовина

Иран устоява на санкциите

Според приблизителни изчисления Иран е печелил около 100 млн. долара дневно от износ на суров петрол преди войната. От 27-ми февруари насам тази сума нараства до около 175 млн. долара дневно.

Макар че страната среща затруднения при репатрирането на част от приходите заради банковите санкции, допълнителните постъпления са достатъчни за създаване на финансов буфер. Колко голям? Според моите изчисления натрупаните средства по време на конфликта се равняват приблизително на един месец от приходите от петрол преди войната. 

Ако САЩ наложат ефективна блокада, иранската икономика ще понесе тежък удар в допълнение към разрушенията от войната; Техеран ще бъде принуден да започне да спира нефтени кладенци в рамките на дни и седмици, тъй като складовите му наличности се запълват.

Дали обаче този икономически натиск ще доведе до по-отстъпчива позиция в преговорите, остава под въпрос. Опитите да се нанесат удари по приходите от иранския петрол са правени и преди - и се провалиха.

През 2020–2021 г., когато администрацията на Тръмп стартира кампания за „максимален натиск“ чрез санкции, износът на ирански суров петрол спадна до под 250 хил. барела дневно за няколко месеца, в условията на ниски цени заради пандемията. Дори ако се отчетат част от неофициалните доставки, Иран е печелил не повече от 10 млн. долара дневно - и въпреки това не отстъпи.

Петролната връзка между Китай и Иран 

Какво се случва с Китай? Засега азиатската икономика е най-слабо засегната от конфликта. Преди началото му Пекин внасяше над 11% от петрола си от Иран, което го поставяше на трето място след Русия (20%) и Саудитска Арабия (14%).

Иранските доставки продължиха да текат, което поддържа относително добро снабдяване спрямо съседните държави. Американската блокада на иранските пристанища обаче би променила тази картина.

Китай вече е загубил поне една пета от вноса си на петрол, въпреки мерките за заобикаляне на Ормуз, предприети от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Резервите на Китай

Скоро Пекин ще се изправи пред още по-голям недостиг. Единствената му опция ще бъде да използва стратегическите си петролни резерви - нещо, което досега избягва.

През последното десетилетие Китай изгради най-големия в света резерв за извънредни ситуации - многослойна система от стратегически и търговски резерви, наброяваща над един милиард барела.

Вашингтон вероятно разчита Пекин да убеди Иран да смекчи позицията си на масата за преговори, както се е случвало и преди: през 2023 г. Китай посредничи за споразумение между Саудитска Арабия и Иран. Но голяма част от влиянието на Пекин върху Техеран произтича от плащанията за петрол - а те ще изчезнат, ако блокадата спре износа.

„Настоящото примирие е изключително крехко и регионът е в критична повратна точка“, заяви китайският външен министър Уан И в понеделник. „Непосредственият приоритет е да се предотврати възобновяване на военните действия и да се запази трудно постигнатото примирие.“

Вместо да бъде принудена да съдейства за трайно прекратяване на огъня, Китайската комунистическа партия може да заеме изчаквателна позиция, разчитайки на резервите си.

С оглед на натрупаните количества суров петрол - вероятно и като подготовка за евентуална криза около Тайван - Пекин може да си позволи да остане без ирански доставки за няколко седмици. Дори двумесечно ембарго би довело до изчерпване на едва около 10% от извънредните запаси.

Петролният баланс поставя под въпрос ефекта от блокадата

В крайна сметка петролният баланс е в ущърб на Белия дом. Шансовете блокадата да проработи са минимални. С извинения към Джон Мейнард Кейнс, Иран може да остане непоколебим - а Китай незаинтересован - по-дълго, отколкото Тръмп може да остане платежоспособен.

Хавиер Блас е колумнист в Bloomberg, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата "Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята."

Още по темата

Нулев трафик при вече две блокади на Ормуз

Свързан с Китай танкер опитва да премине блокадата на Ормузкия проток