Реалността в Иран разбива унгарската фантазия на Джей Ди Ванс
Посланието, което вицепрезидентът на САЩ отправи в Будапеща, беше едновременно смущаващо и показателно
Редактор: Божидарка Чобалигова
Ако най-важното нещо на света беше политическото бъдеще на Джей Ди Ванс, тази седмица щеше да бъде много добра. Вицепрезидентът на САЩ произнесе пламенна реч в подкрепа на унгарския премиер Виктор Орбан, образец за лидер на световната консервативна десница, като в същото време помогна на ръководителя си да се измъкне от непопулярната война с Иран.
Но ако привлекателността на Ванс като бъдещ кандидат-президент на Републиканската партия не е критерият, тогава посланието, което той отправи в Будапеща във вторник, беше толкова смущаващо, колкото и показателно.
Не говоря за думите му към унгарците за имиграцията, Бог, семейния живот и опасностите от уокизма (идеология, характеризираща се с повишено внимание към социалната, расовата, джендър справедливост – бел. ред.). В тези големи културни дебати на нашето време всеки има своя страна и той е свободен да изрази своята, както и аудиторията му от верни хора на Орбан.
Притеснителна е голямата историческа и геополитическа картина, обрисувана от Ванс поради това, което тя казва, че същността на цивилизационната борба, подета от него и от Тръмп. Рядко това е ставало толкова ясно, колкото тази седмица – на пресечната точка на две истории без връзка помежду им – предстоящите избори в Унгария със значителни последици за Европа и войната на САЩ и Израел с Иран.
Ванс заяви пред аудиторията, че САЩ и Унгария на Орбан са обединени от „морално сътрудничество“ и споделена „защита на западната цивилизация“. Винаги е съществувало напрежение между настояването за национален суверенитет и „цивилизационната“ цялост, от една страна, и необходимостта от мирно съвместно съществуване, от друга. В Будапеща Ванс изтъкна, че това напрежение е изкуствено – резултат от фалшиви дилеми, които левицата налага, за да привлече хората на своя страна, като ги наплаши.
Относно суверенитета, каза той, твърдението е, че хората трябва да избират между приемането на глобализацията и живота в свят на постоянни конфликти между националните държави. По същия начин да се застъпиш за своята цивилизация означава да предизвикаш т. нар. сблъсък на цивилизациите, предсказан от покойния американски политолог Самюел Хънтингтън, тъй като другите правят същото.
И макар да не го признава като проблем, Ванс също посочи конфликта между демокрацията и жиланието му за институционално обновление в името на такива абсолюти като Бог и родина, виреещи по-добре при ръководители с твърда ръка, които да ги налагат, отколкото оставени на капризите на изборния процес.
Под ръководството на Орбан Унгария е „запазила цивилизационните ценности, които правят една страна подходяща за живот“, каза Ванс, като изброи сред тях суверенитета, просперитета, историята, чувството за национална общност и „изкупителния характер на раждането на нов живот и създаването на семейства“. Демокрацията не беше включена в списъка му.
Но на фона на Иран противоречията и опасностите в подхода на Ванс бяха извадени на показ до такава степен, че е възможно неговата намеса в последния момент да има обратен ефект в неделя, когато колебаещите се избиратели в Унгария ще решат дали да преизберат Орбан за шести път, пет от които последователно.
Трудно е, например, да се пренебрегне тенденцията възприятията на държавите за техните суверенни права и интереси да влизат в конфликт, когато САЩ водят война по свой избор срещу Иран до голяма степен защото Ислямската република предизвиква американските интереси и доминация в Близкия изток.
Още по-трудно е да се отрекат рисковете, свързани с определянето на международните отношения с понятието „цивилизация“, с цялата натовареност, която то носи от гледна точка на религиозни и расови различия. Неотдавна Тръмп използва този термин, като заплаши да унищожи Иран чрез разрушаване на цивилните му електро- и водоснабдителни системи. Неговият министър на отбраната Пит Хегсет представи ударите срещу Иран като вид свещена война, като организира молитвени събрания в Пентагона и призова американците да се борят за победа.
Крайната военна ескалация, която Тръмп и Хегсет обмисляха, за щастие беше предотвратена от двуседмично примирие. За това благодарете на TACO, вече придобилото широка известност съкращение от Trump Always Chickens Out (Тръмп винаги се плаши.). И все пак от това, което знаем за плановете от 15 и 10 точки, които САЩ и иранците съответно предложиха като основа за по-трайно уреждане, двете страни сега са по-раздалечени, отколкото бяха преди войната. Това се дължи предимно на факта, че иранците вече разполагат с огромен нов източник на влияние в Ормузкия проток.
Ванс се опита да отговори на тези противоречия чрез някои избирателни позовавания на историята, включително посещението в САЩ на Лайош Кошут, лидера на унгарската революция от 1848 г., и последвалата война за независимост от Австрия. Австрия, подкрепена от войски на съюзната си Руска империя, смаза стремежа на Кошут за независимост. Пътувайки като изгнаник, той се застъпваше за демокрация и национален суверенитет пред дружелюбната американска аудитория. Ванс го нарече пророк, свързвайки го директно с борбите на Орбан от 21-и век срещу Европейския съюз.
Ванс пренебрегва това, което се случи междувременно, включително двете световни войни, които подложиха на изпитание до разруха способността на държавите да управляват различията си мирно, когато не са ограничени от международни институции и правила. Той пренебрегва факта, че тези институции, включително ЕС, бяха създадени именно за да предотвратят повторение. Той твърди, подобно на Орбан, че Брюксел е новият австрийски потисник, докато истината е, че Унгария може да напусне блока по всяко време, без необходимостта от революция.
Най-дразнещо е противоречието в твърденията на Ванс относно демокрацията – като се започне с нападките му срещу европейска намеса в изборите в Унгария, когато единственият чужденец, посетил Будапеща в опит да повлияе на гласуването в неделя, е именно той.
Виктор Орбан не е демократ. От деня, в който се върна на власт през 2010 г., той разформирова и подкопава независимите институции в Унгария. Той е най-успешният суверенистки лидер на Запада, тъй като, за разлика от другите, наследи конституция, която можеше да променя по свое усмотрение. Не му се наложи да нарушава или заобикаля законите, за да постигне целите си, както се опитват Тръмп и Ванс в САЩ, тъй като можеше да ги пренапише.
От месеци Орбан изостава в обществените допитвания с над десет процентни пункта, а все пак все още е твърде рано да се каже кой ще оглави следващото правителство. Това не е свидетелство за стабилността на унгарската демокрация. Това е резултат от манипулирането на избирателните райони в промишлен мащаб от страна на Орбан и завладяването на независимите институции, включително медиите.
Не мога да говоря от името на Кошут, нито да попитам за мнението му, той отдавна почина. Но не съм убеден, че той би приравнил досадните брюкселски бюрократи с оръдията на австро-унгарските имперски армии, нито със заплахите на Тръмп да изтрие персийската цивилизация и да „вземе“ петрола ѝ с антиколониалната американска революция, на която Кошут толкова се възхищаваше. Нито смятам, че би искал да помогне на Москва в опитите ѝ да си върне бившата украинска колония, която сега се бори за независимост, както той се бореше за Унгария преди почти два века.
Но преди всичко, ако Кошут е бил пророк на бъдещата борба за демокрация в Унгария, не съм сигурен, че систематичното подкопаване на свободните и честни избори от Орбан е идеалът, който той би имал предвид.
Наистина от унгарците зависи да изберат лидера си. Докато го правят, просто се надявам да се замислят дали суверенитетът трябва да означава завладяване на държавата, дали демокрацията трябва да означава преобладаващо предимство за тези, които са на власт, дали суверенитетът изисква съседите да се превърнат във врагове и дали западната цивилизация, която искат да защитят, е тази на националистическата свободна борба, която Орбан, Тръмп и Ванс предлагат.