Трудната и неблагодарна работа на Марк Рюте
Шефът на НАТО се е нагърбил с омилостивяването на Тръмп в полза на Европа
Редактор: Петър Нейков
По стъклените и стоманени коридори на НАТО се получаваха обаждания и съобщения от европейски правителства: Марк Рюте трябва да смекчи тона, това не е наша война.
По-малко от 48 часа по-рано, на 28 февруари, европейските лидери наблюдаваха шокирано как САЩ и Израел удрят Иран без да са се консултирали със съюзниците си. Из целия континент лидерите тревожно се готвеха за хаос и икономическо бедствие.
Но по телевизията вървеше шефът на НАТО, който подкрепяше решението на Тръмп и казваше, че Европа е „изключително доволна“.
Тя не беше. Всъщност европейските съюзници започват да се питат дали почтителният подход на Рюте към Тръмп – който понякога се превръща в политическа пропаганда – е подходящ или дори работи, според запознати.
Въпреки уникалната способност на Рюте да общува с Тръмп, президентът на САЩ намали помощта за Украйна, подпомогна финансите на Русия и разтърси световната икономика с войната си срещу Иран. Съществува и опасение, че войнствените настроенията на Рюте в контекста на войната може да са накарали Тръмп да очаква, че НАТО ще го подкрепи, казва един от източниците.
Междувременно НАТО, най-големият военен съюз в света, никога не е бил на толкова нестабилни основи, след като Тръмп многократно постави под въпрос неговата значимост, заплашвайки членовете му и заканвайки се да оттегли САЩ само преди седмица.
В сряда Рюте ще бъде в Белия дом на поредната спасителна мисия за НАТО, пристигайки малко след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви временно двуседмично прекратяване на огъня с Иран, за да се даде възможност за преговори.
Рюте ще се опита да смекчи гнева на Тръмп, че съюзниците от НАТО отказаха да му помогнат да защити търговските кораби в Ормузкия проток или да позволят на САЩ да използват базите им, за да атакуват Иран. Тръмп също така в понеделник възобнови недоволството си, че страните от НАТО не му дават Гренландия, която е датска територия.
Заложен на карта е не само НАТО, но и позицията на Европа в света. С нарастващите съмнения относно ангажимента на САЩ към НАТО, Европа се опитва да се подготви за военна и икономическа реалност, с която не се е сблъсквала отпреди Втората световна война: САЩ, които отказват да защитават съюзниците си.
„Точно това искат да видят враговете на САЩ и Европа“, коментира Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО, която сега е в Кралския институт за обединени служби (мозъчен тръст за отбрана). „Това е сбъдната мечта за Русия и Китай.“
Марк Рюте се опитва да бъде лидер на НАТО в ерата на Доналд Тръмп.
Той избягва типичните бюрократични канали – САЩ така или иначе не ги използват – и вместо това говори директно с Тръмп, понякога по телефона, понякога като дава интервюта за телевизионни канали, за които знае, че Тръмп и неговият близък кръг ще гледат. Публично Рюте споделя тезите на Тръмп, обсипва президента с похвали и дори повтаря негови фрази.
Според източниците този подход е осигурил на Рюте привилегирован достъп до Тръмп, въпреки че и други европейските лидери като например Джорджия Мелони (Италия) и Александър Стуб (Финландия) също са приятелски настроени към президента. Рюте и Тръмп си пишат съобщения и си звънят често, казват запознати.
Този частен канал е дал на Рюте начин да въздейства върху Тръмп. Рюте може да е помогнал за отказването му да придобие Гренландия, казват източниците. И е изработил по-реалистичен начин съюзниците да посрещнат исканото от Тръмп увеличение на военните разходи, като е издействал да важат и разходи, „свързани с отбраната“.
В замяна европейските лидери дадоха на Рюте значителна свобода на действие. Един източноевропейски служител определи ласкателството като цена, която си струва да се плати, за да се запази НАТО единен в напрегнат глобален момент. Тактиката му, каза той, отчита, че Тръмп често променя решението си и купува на Европа време да надгради собствените си въоръжени сили.
Източноевропейските страни са особено заинтересовани да поддържат ангажираността на САЩ като противовес на Русия и аплодират стратегията на Рюте. Дори критиците на лидера на НАТО казват, че подходът му може би е най-малко лошият.
„Начинът, по който той действа, е да поддържа канала за диалог отворен, да абсорбира някои от шоковете от Вашингтон и да използва това като платформа, която да обедини всички съюзници“, посочи Лунгеску.
Но се очертават червени линии. Европейците – особено на запад – през последните месеци започнаха да недоволстват от стратегията за отстъпки на Тръмп към техни врагове, виждайки ползи от това просто да кажат „не“. А някои служители не харесаха моментите, когато чувстваха, че Рюте почти заема страната на Тръмп срещу Европа.
Според източниците опасението е, че подходът на Рюте може да подкопае позицията на самата Европа спрямо САЩ.
Испания например смята Рюте за понякога твърде обвързан с Вашингтон, като някои висши служители лично го описват като лакей на Тръмп - възприятие, което Рюте подхрани, като нарече Тръмп „татенцето“ на НАТО. Мадрид беше единственият несъгласен с угодния за Тръмп натиск на Рюте за увеличаване на разходите за отбрана на членовете на НАТО.
Войната в Иран извади тези задкулисни напрежения на преден план. Откритата подкрепа на Рюте за американско-израелските атаки е в особено противоречие с настроенията сред повечето членове на НАТО, казват източниците. Дори Обединеното кралство, което до голяма степен подкрепя помирителните тактики на Рюте, смята, че генералният секретар е отишъл твърде далеч, според запознатите.
Рюте не само подкрепяше войната, но и насърчаваше американците към нея, като по същество навлизаше в областта на вътрешната политика – исторически забранена зона за лидерите на НАТО.
„Видях анкетите, но наистина се надявам, че американският народ ще бъде с него“, каза Рюте без подкана по време на интервю за CBS в края на март, докогато повечето американци се бяха обърнали срещу кампанията на Тръмп. „Той прави това, за да направи целия свят по-безопасен“, изтъкна Рюте.
Европейците обаче можеха да изиграят ситуацията по-добре, според европейски дипломат, разположен в НАТО. Вместо да отхвърлят директно военните въжделения на Тръмп, те можеха да изразят готовност за преговори. В крайна сметка това се случи отчасти благодарение на помощта на Рюте, казват източниците.
Коалиция от над 30 държави сега обсъжда как може да помогне за осигуряването на корабоплаването през Ормузкия проток, жизненоважен воден път за износ на гориво. Важно е обаче да се отбележи, че страните са готови на това едва след като войната приключи. И няма сигурност, че току-що обявеното прекъсване на бойните действия ще се запази.
Междувременно, ръководителят на НАТО намали публичната си подкрепа за войната срещу Иран.
В дългосрочен план целта на Рюте е да гарантира, че годишната среща на високо равнище на НАТО все пак ще се проведе този юни в Анкара, каза европейският дипломат - само това би било победа, предвид напрегнатата атмосфера.
В крайна сметка, каза друг европейски дипломат, всички осъзнават, че Рюте не може да спре Тръмп да взема драстични решения, независимо дали ръководителят на НАТО го хвали или осъжда.
„Това е трудна и неблагодарна работа“, завършва Лунгеску, бившият говорител на НАТО.