Златото продължава да печели битката с икономистите
Преди един век икомистите определиха ценния метал като варварска реликва и оттогава се опитват да затвърдят присъдата си, но неуспешно
Обновен: 10 April 2026 | 11:30
Редактор: Божидарка Чобалигова
Златото се търгува на цена от близо 5000 долара за тройунция. И все пак в разгара на войната на САЩ и Израел срещу Иран и докато чуждестранни централни банки продават американски държавни облигации, за да защитят валутите си, а доходността по облигациите се повишава, вместо да спада цената на ценния метал почти не се е променила, въпреки че паричните власти в света – тъкмо институциите, създадени с цел да направят златото излишно, го купуват с най-бързите темпове от едно десетилетие насам.
Това не би трябвало да се случва. Преди един век икономистите определиха златото за „варварска реликва“ и оттогава през повечето време се опитват да затвърдят тази присъда. Но все губят.
Доказване, че икономистите грешат – златото поскъпна силно, доказвайки ефективността си като жизнеспособна алтернатива на хартиените пари. Графика: Bloomberg LP
Първият изстрел беше даден от Джон Мейнард Кейнс през 1924 г. Златният стандарт, написа той, беше примитивна парична технология, която просветените съвременни икономики бяха надраснали. Бъдещето принадлежеше на валутите, управлявани от експертни институции. Неговото виждане до голяма степен надделя в Бретън Уудс през 1944 г., където златото беше запазено като номинална котва – конвертируемо в долари по 35 долара на унция, но на практика беше понижено до статут на фигурант.
Първи рунд за икономистите. Златото беше поставено в клетка.
Или пък не? На 15 август 1971 г. президентът Ричард Никсън съобщи, че доларът вече няма да бъде конвертируем в злато. Повечето икономисти приветстваха това. Милтън Фридман отдавна твърдеше, че плаващите валутни курсове, управлявани от дисциплинирани централни банки, са по-добри от твърдостта на златния стандарт. Мненията в професионалните среди бяха почти единодушни – златото беше любопитно явление от миналото. Няма как да се управлява съвременна икономика, обвързана с нещо, което се добива от земята.
Отмъщението на златото беше бързо и смущаващо. За девет години цената му се повиши от 35 на 850 долара за тройунция, ръст с над 2300%. 70-те години на миналия век, които трябваше да покажат превъзходството на управляваните валути, вместо това донесоха стагфлация и долар, който загуби над половината от покупателната си способност. Инвеститорите, които държаха пари в брой, загубиха 87% от действителното си богатство. Тези, които държаха „варварската реликва“, увеличиха богатството си четири пъти.
Втори рунд за златото.
Председателят на Федералния резерв Пол Волкър се застъпи решително през 1979 г. и скоро повиши лихвените проценти до 20%, като по този начин смаза инфлацията и възстанови доверието в управляваните пари. Цената на златото се срина – от 850 долара през 1980 г. на 255 долара до 1999 г., реална загуба от 85% за две десетилетия. Европейските централни банки, в крайна проява на институционално презрение, започнаха активно да продават резервите си. Английската централна банка продаде 395 тона между 1999 и 2002 г. при почти най-ниската цена, сделка, която стана известна в британската преса като „Дъното на Браун“, по името на премиера Гордън Браун, който я нареди.
Трети рунд за икономистите, решително.
След това дойде 2008 г. и световната финансова криза. Lehman Brothers Holdings фалира, правителствата вложиха трилиони долари в извънредни стимули, а реалните лихвени проценти станаха отрицателни. Златото си спомни ролята си. От 800 долара в дълбините на кризата то поскъпна до 1921 долара до 2011 г. Институциите на икономистите видимо изпитваха затруднения. Златото, което няма ръководство, съвет на директорите и ливъридж, си стоеше самодоволно.
Но най-значимият епизод в съвременността нямаше нищо общо с инфлацията. Ставаше въпрос за нещо по-фундаментално – дали деноминираните в долари активи са наистина сигурни.
На 26 февруари 2022 г., два дни след като Русия нахлу в Украйна, САЩ и техните съюзници замразиха 300 млрд. долара от резервие на Руската централна банка, държани в западни институции. Всички неутрални централни банки разбраха посланието. Активите, държани в долари, евро или паунди, можеха да бъдат конфискувани. Съществуваше само един основен резервен актив, който не можеше да бъде замразен от SWIFT, иззет чрез съдебно решение или обезценен от чужда парична политика. Той не може да бъде хакнат и не изисква доверие в институция или правителство.
Изтегляне – сумата на държавните ценни книжа, държани във Федералния резерв от името на чуждестранни централни банки, е намаляла с 400 млрд. долара спрямо връхната си точка през 2021 г. Графика: Bloomberg LP
Това обяснява защо централните банки купиха рекордните 1080 тона злато през 2022 г., най-голямото количество от ерата на златния стандарт, и оттогава поддържат това темпо. Купувачите бяха Китай, Индия, Турция, Полша, Сингапур, страни, които наблюдаваха санкциите срещу Русия и направиха собствени изводи.
Треска за покупки – централните банки засилиха покупките си на злато и е малко вероятно скоро да ги забавят. Графика: Bloomberg LP
За първи път от 1996 г. централните банки в света притежават общо повече злато, отколкото американски държавни облигации. Този важен момент настъпи безшумно, но той представлява структурна промяна в начина, по който държавните институции разглеждат резервите.
Това отличава сегашното силно поскъпване на златото от предишните. По-ранните бичи пазари бяха движени от дребни инвеститори и опасения от инфлация. Сегашният силен ръст се дължи на държавните институции, които правят съзнателен, дългосрочен стратегически избор. Това не е предпазване от инфлация, а геополитическа застраховка. И е вот на недоверие към системата, изградена от Кейнс и неговите наследници.
Което ни връща към войната с Иран и към златото на цена от близо 5000 долара.
Традиционната търговия с безопасни активи при всяка предишна криза след финансовата – световната пандемия от Covid-19, войната на Русия срещу Украйна, европейската дългова криза, беше насочена към американските държавни облигации. Дходността спадна, доларът засили позициите си и системата функционираше според замисъла.
По време на войната в Иран чуждестранни централни банки продадоха държавни облигации на стойност 82 млрд. долара за пет седмици. Доходността се повиши. Цикълът на рециклиране на петродолара – приходите от петрол от Персийския залив към държавния дълг на САЩ, спря напълно със затварянето на Ормузкия проток. А цената на златото се задържа близо до рекордни нива през цялото време.
Моделът вече е ясен. Златото не се представя най-добре, когато инфлацията е висока. То се представя най-добре, когато доверието в паричните институции е ниско – когато централните банки по света поглеждат към резервните си активи и тихомълком стигат до заключението, че биха предпочели нещо, което никое правителство не може да конфискува. Това състояние съществуваше преди войната в Иран и ще оцелее след нея.
Кейнс беше прав, че паричната роля на златото е договореност, а не природен закон. Но той подцени колко е трудно да се замести една договореност, която съчетава ликвидност, неутралност, дълготрайност и свобода от политически риск, особено когато институцията, която поддържа алтернативата, е също така и най-големият длъжник в света, емитент на собствената си резервна валута и агресор в голяма война.
Златото подкрепя този аргумент от 5000 години. Икономистите го опровергават от около 300. Резултатът по точки към момента е в полза на метала.