Америка прегръща здраво държавния капитализъм

Във „Фермата на животните“ (1945) на Джордж Оруел обитателите ѝ първоначално приемат лозунга „четири крака – добре, два крака – зле“. Но когато прасетата вземат властта и възстановяват отношенията с хората, те променят лозунга на „четири крака – добре, два крака – по-добре“. Нещо подобно се случва и в САЩ. Преди десетилетие консерваторите в хор блееха „пазарите са добри, държавата – лоша“. Сега блеят „пазарите са добри, държавата – още по-добра“. При президента Доналд Тръмп Америка възприема нова форма на държавен капитализъм с огромни последици не само за икономиката, но и за здравето на републиката.

Златна акция

Администрацията на Тръмп придоби дялово участие (или т.нар. „златна акция“) в компании, вариращи от Intel и US Steel до Westinghouse (ядрени реактори) и Lithium Americas. В пряк отзвук на китайското сливане между граждански и военен сектор, Министерството на отбраната на САЩ е готово да инвестира 1 милиард долара в L3Harris Technologies. Макар общата стойност на тези участия да е в рамките на десетки милиарди, Bloomberg Intelligence очаква администрацията да продължи да използва стотици милиарди федерално финансиране, предназначено за заеми и субсидии, за да придобива дялове в публично и непублично търгувани частни компании.

Администрацията също така използва контрола си върху регулаторния апарат на държавата, за да оформя икономиката по забележителни начини. Например тя обвърза продажбите от Nvidia Corporation на модерния чип H200 за Китай с плащане на 25% експортна такса към американското правителство и принуди Apple и Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) да обещаят повече инвестиции в САЩ, ако искат да продължат бизнеса си с Китай.

Тръмп като съветски плановик

Тръмп също така започна да командва корпорациите с ентусиазма на съветски плановик - казвайки на фармацевтични фирми и компании за кредитни карти да намалят цените си и нареждайки на отбранителни дружества да спрат дивидентите и обратното изкупуване на акции и да пренасочат средствата към изграждане на производствен капацитет. Той дори се намеси в продажбата на Warner Bros. Discovery на Paramount Global.

Още по темата

Прекомерната ликвидност на пазара съсипва капитализма

Епохата на държавния капитализъм се завръща

Най-важната причина за прегръщането на държавния капитализъм от Америка е възходът на Китай като икономически равностоен играч и военна заплаха. Си Дзинпин заяви намерението си да оспори доминирания от САЩ световен ред и започна да обединява икономическите и военните способности на държавата си, както и да затяга съюзите си с други автократични сили. И демократи, и републиканци са съгласни, че САЩ нямат избор освен да отговорят чрез разширяване ролята на държавата в икономиката - например чрез връщане на производства в страната или гарантиране на доставките на чипове и редкоземни елементи.

Комбинация от идеология и сделки усложнява този процес. Тръмп може да е по-скоро инстинктивен, отколкото идеологически политик, но двете му основни убеждения - че чужденците се опитват да ограбят Америка и че той знае най-добре - се превръщат в идеология на национален корпоративизъм. Той е заобиколен от идеолози като вицепрезидента Джей Ди Ванс и технологични националисти като Алекс Карп, които вярват в съюза между държавата и софтуерната индустрия с цел национално величие.

Политиката за лични цели

Както винаги при Тръмп, политиката е и лична - и държавният капитализъм лесно може да се превърне в семеен капитализъм. След като отстрани президента на Венецуела Николас Мадуро, Тръмп обяви, че ще поеме директен контрол върху петролните приходи на страната и намекна, че може да блокира Exxon Mobil понеже главният изпълнителен директор на компанията не бил достатъчно ентусиазиран да инвестира там. Той също така даде отсрочка на китайската ByteDance за продажбата на TikTok (на американци – бел. ред.) и посредничи за сделка с инвеститори, някои от които имат връзки с него. Най-големият му син, Доналд Тръмп Джуниър, е партньор във венчърен фонд, който придоби значителен дял във Vulcan Elements малко преди държавата да го подкрепи с финансиране за над половин милиард и дял от 50 млн. чрез Министерството на търговията. Джейми Мисик, Питър Орзаг и Тиодор Банзъл твърдят, че държавният капитализъм на Америка се трансформира – от базираната на правила индустриална политика, която характеризираше администрацията на Байдън, към фаза, основана на лично усмотрение.

Държавата е лош стопанин

Дори в най-добрия си вариант държавата е проблематичен капиталист. Чиновниците често имат неясни цели (дали създават работни места или стимулират растеж) и бавно признават провал (например инвестицията на администрацията на Обама в „зелената“ компания Solyndra струва над 500 милиона долара на данъкоплатците). Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че неправилното разпределение на ресурси в Китай вследствие на индустриални политики в периода 2009-2018 г. е намалило производителността с около 1,2%, а БВП – с до 2%.

Още по темата

Подкрепата за капитализма спадна до ново дъно в САЩ, казва Gallup

Капитализмът е невъзпятият герой на южнокорейската демокрация

Добавете спорещи идеолози и своеволен президент - и проблемите са неизбежни. Тръмп е от най-лошия вид държавни капиталисти – непредсказуемите. Той използва митата – любимото му оръжие – с увлечение.  Заплашва не само отделни бизнеси, но и отделни бизнес лидери, включително публично поиска оставката на ръководителя на Intel Лип-Бу Тан преди да размисли.

Технологичните гиганти имат ключова роля

Но няма съмнение, че държавният капитализъм ще се запази под някаква форма не само поради трайното съперничество с Китай, но и заради дълбоките промени в икономиката, доминирана от технологични гиганти, тясно свързани с държавата. Държавата е решена да използва големите технологични компании, за да подобри способността си да се защитава (и да търси печалби). Но тези технологични гиганти прегърнаха националната държава като следващ източник на корпоративен растеж. Ако последното поколение гиганти като Facebook и Twitter се съсредоточаваха върху „гъделичкането“ на потребителите и събирането на приходи от реклами, новото поколение като Palantir и SpaceX се фокусира върху модернизирането на отбранителните и разузнавателните структури и събирането на приходи от данъкоплатците.

САЩ също така са въвлечени в това, което двама учени, Илиас Алами и Адам Диксън, наричат ​​„спирала на държавен капитализъм“. Държавите се конкурират да налагат ограничения в стил „око за око“ върху търговията и да се въоръжават с новите оръжия за икономическа война - суверенни инвестиционни фондове и държавни предприятия. Ограниченията върху търговията със стоки и услуги се увеличиха пет пъти между 2015 и 2025 г. Институтът за суверенни фондове изчислява, че техните активи са се увеличили от по-малко от 1 трилион долара през 2000 г. до над 11,8 трилиона през 2023 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изчислява, че половината от десетте най-големи компании в света и 132 от 500-те са държавни.

Държавният капитализъм вървеше и при Байдън

Този нов свят на преплетена държавна и корпоративна власт може да изглежда непривлекателен, може би дори ужасяващ. Но е малко вероятно да го разрушим скоро, предвид заплахата от Китай и силата на големите технологични компании. Всъщност, отговорът на Джо Байдън на първоначалния експеримент на Тръмп с държавния капитализъм беше да го засили, а не да го развали. Най-добрият отговор в краткосрочен план е американците да се опитат да управляват по-добре държавния капитализъм, като използват антитръстово законодателство, за да държат големите технологични компании под контрол, да устояват на изкушението да използват китайската заплаха за намеса във всеки ъгъл на икономиката и да остават бдителни спрямо корпоративния стремеж към държавни облаги. Това може да е малко вероятна перспектива за настоящата администрация на САЩ, но възходът на държавния капитализъм прави качеството на управлението по-важно от всякога, а необходимостта от широкообхватни реформи – още по-належаща.

Ейриън Уулдридж е колумнист по глобални бизнес теми за Bloomberg Opinion. Бивш автор в списание Economist, той е автор на книгата „Аристокрацията на таланта: как меритокрацията създаде съвременния свят“.

Още по темата

Епохата на държавния капитализъм се завръща

Капитализмът и либерализмът вървят към развод