Мисията на НАСА до Луната слага край на традиционните космически компании

Програмата "Артемис" няма да е успешна, докато космическата агенция не възприеме тактиките за рециклиране на новите космически компании

7 April 2026 | 19:45
Автор: Томас Блек
Редактор: Божидарка Чобалигова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Традиционните космически компании няма да оглавят абмициозния план на НАСА за изграждане на база на Луната
  • Бъдещето принадлежи на производителите на ракети за многократна употреба начело със SpaceX на Илон Мъск
  • Традиционните компании не разполагат с технология за ракети за многократна употреба
  • САЩ се съревновават с Китай за ресурсите от суровини и вода на Луната
  • Програмата "Артемис" има за цел да изпрати хора на Луната до 2028 г. 

Светът стана свидетел на нова ера в космическите изследвания, докато четирима астронавти се качваха на борда  на космическия кораб Orion, произведен от Lockheed Martin, и очакваха обратното броене. Те излетяха в Космоса на 1 април на 10-дневно пътуване около Луната с ракетата Space Launch System, инициатива на НАСА, ръководена от Boeing, с помощта на подизпълнителите Northrop Grumman и Aerojet Rocketdyne.

Както всеки космически ентусиаст ще ви каже, тези компании са легендарни участници в историята на американските космически изследвания. Те бяха ключови изпълнители на мисиите Apollo, които изпратиха астронавти на Луната, започвайки от 1969 г., което позволи на САЩ да спечели космическата надпревара срещу Русия и да затвърди статута на страната като доминираща суперсила. След около 50 години тяхното време начело на космическите изследвания на НАСА изглежда приключва.

Въпреки че традиционните космически компании се завръщат, за да играят ключова роля в тази мисия, те няма да оглавят амбициозния седемгодишен план на НАСА на стойност 20 млрд. долара за изграждане на постоянна база на Луната. За да се случи това, Boeing, Lockheed и останалите ще трябва да намерят начин да запазят значението си на нов космически пазар, който все повече се доминира от търговски интереси, а не от бюджета на НАСА.

Стремежът към печалба означава, че закъсненията, надхвърлянията на бюджета с милиарди долари и структурно високите разходи за всеки старт, които съпътстваха космическите програми в миналото, вече няма да се търпят.

Бъдещето е на SpaceX и Blue Origin

Променената програма „Артемис“ ще изисква постоянен темп на изстрелвания от ракети и космически кораби, които имат много по-ниски оперативни разходи и могат да пренасят по-голям полезен товар. Това бъдеще принадлежи на производителите на ракети за многократна употреба начело със SpaceX на Илон Мъск и Blue Origin на Джеф Безос, която се опитва да я настигне.

Други стартиращи компании - Rocket Lab и Stoke Space Technologies, строят ракети за многократна употреба, технология, която намали значително разходите за изстрелване. Тя липсва при традиционните космически компании.

SpaceX, със своята надеждна ракета за многократна употреба Falcon 9, разкри тайната на печеленето на пари в Космоса, като изстреля над 10 хил. спътника в ниската околоземна орбита, които осигуряват бърз интернет за жителите на селските райони и за всяко превозно средство в движение – кораб, самолет или туристическо превозно средство. Ракетата на Blue Origin, която частично може да се използва многократно, осъществи първия си търговски полет през ноември.

Тъй като вниманието им е насочено към маржовете на печалбата, SpaceX и Blue Origin имат стимул да бъдат възможно най-ефективни – съществен елемент за търговското космическо пространство, който липсваше, откакто Националната администрация по аеронавтика и изследване на космоса беше създадена през 1958 г.

Моментът не можеше да бъде по-подходящ. САЩ се съревновават с Китай за създаването на постоянна база, от която да бъдат претендирани и експлоатирани ресурсите от вода и суровини на Луната.

Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман представи опростен план за завръщане на Луната, който предвижда преход от традиционните компании към новобранци в търговската космическа индустрия. НАСА се отказва от Gateway, скъпа космическа станция, обикаляща около Луната, която би послужила като преход за изграждане на лунна база. Вместо това тя планира да изпрати оборудване и материали за изграждане на база и търсене на лед и суровини на Луната. Това ще изисква две изстрелвания на година.

Остаряващо оборудване

Оборудването също е остаряло. Space Launch System (SLS) се задвижва от двигатели със същата конструкция като използваните в програмата „Космическа совалка“, която беше прекратена през 2011 г. Ракетата SLS трябваше да сложи край на смущаващата зависимост на САЩ от руската ракета „Союз“ за изпращане на астронавти и товари до Международната космическа станция.

Тази почти деветгодишна зависимост от Русия най-сетне беше прекъсната, когато ракетата Falcon 9 и космическият кораб Dragon на SpaceX пренесоха първия си екипаж на Международната космическа станция през 2020 г.

Космическият кораб Orion на Lockheed води началото си от програмата Constellation, план за завръщане на Луната, обявен от президента Джордж У. Буш и спрян по време на администрацията на президента Барак Обама през 2010 г. Orion може да обикаля около Луната, но не е способен да кацне там. Само едно изстрелване на Orion с ракетата SLS се оценява на 4 млрд. долара.

„Космическата екосистема беше значително променена от възможността за повторно използване“, казва Джъд Реди, изпълнителен директор на Института за космически изследвания в Техническия университет на Джорджия. Традиционните космически компании „ще трябва да променят дейността си“.

SLS и Orion се нуждаят от система за кацане на хора, която да превозва астронавтите от Orion до лунната повърхност. НАСА сключи договори със SpaceX и Blue Origin за изграждането на тези модули за кацане. Сложната система вероятно ще бъде опростена в бъдеще чрез космически кораб, способен да достигне Луната и да кацне направо с астронавти на борда. Ще бъде нужен склад за гориво в ниската околоземна орбита, за да се осигури енергията, необходима за дългото пътуване до Луната. Тези търговски космически компании ще трябва да докажат безопасността си при превоза на хора от и до Луната.

Новите компании крият рискове

Разчитането на нови компании за лунната стратегия на НАСА носи риск. Новият космически кораб Starship на SpaceX ще трябва да се презарежда в Космоса, за да достигне до Луната и да кацне – способност, която все още не е изпробвана. За системата за кацане на хора SpaceX изгражда версия на космическия кораб Starship, която е лишена от топлинни щитове и навигационни перки.

Тя все пак ще изисква зареждане с гориво в Космоса, за да стигне до Луната. Много неща може да се объркат, а Мъск има репутацията на човек, който задава твърде оптимистични срокове за технологиите. Айзъкман от НАСА казва, че агенцията ще включи експерти по цялата верига на доставки, за да предотврати закъснения и надхвърляне на бюджета.

Голямото предимство на Starship е, че ракетният ускорител и космическият кораб се възстановяват на стартовата площадка или на плаващ в океана безпилотен кораб и могат бързо да бъдат ремонтирани и изстреляни отново. SpaceX доказа, че може да направи това с Falcon 9, ракетна система, която беше частично използвана повторно над 430 пъти и е поставила рекорд с един ракетен ускорител, изстрелян над 30 пъти.

И за разлика от SLS и Orion, Starship не разчита само на НАСА за финансирането на развитието си. SpaceX има положителен паричен поток благодарение на продажбите на интернет услугата си Starlink.

Мъск има грандиозен план и да използва Starship за изстрелване на десетки хиляди сателити, които да служат като центрове за данни, захранвани чрез използване на слънчевата енергия почти денонощно, тя е по-силна в Космоса.

Инвеститорите са въодушевени от лидерството на Starlink в областта на сателитния интернет и от възможността за центрове за данни в Космоса, което насърчава търсенето за първично публично предлагане на SpaceX, дори и след като компанията купи неотдавна стартъпа на Мъск xAI. Продажбата на акции може да набере 75 млрд. долара и да оцени компанията на 1,75 трлн. долара.

10-дневното пътуване около Луната е важно за поддържане на инерцията на програмата „Артемис“, чиято цел е да изпрати хора на Луната до 2028 г. Програмата няма да бъде успешна, докато НАСА не се откаже от остарялото оборудване и не възприеме тактиките за рециклиране, прилагани от новите компании в сектора на търговските космически полети.