Въглеводороди за въглехидрати: Идва ли нова криза с цените на храните?

Стара поговорка в търговията със суровини гласи, че Близкият изток „продава въглеводороди, за да купува въглехидрати“. Пустинните държави изнасят петрол и природен газ, а в замяна получават пшеница и ориз. Но в Персийския залив се произвеждат някои продукти, които са от съществено значение за световното производство на храни – азотни торове като урея и амоняк и газът, използван за тяхното производство.

Затова войната в Иран и блокирането на Ормузкия проток предизвикаха предупреждения за нова вълна на инфлация при храните в света, подобна на тази, която последва нашествието на Русия в Украйна. Въпреки тези опасения пазарът на земеделски стоки днес не е изложен на риск, поне в краткосрочен план. Цената на петрола се покачи, но изобилните световни запаси от храни успокояват цените на суровините.

Разбира се, обичайните предупреждения важат за войната на САЩ и Израел срещу Иран – продължителен или по-широк конфликт би преобърнал всички пазарни предположения. Но засега положението не е като през 2022 г., когато силите на Владимир Путин атакуваха житницата на Европа, като превърнаха земеделските земи в бойно поле. По това време Русия и Украйна заедно осигуряваха една четвърт от световния износ на пшеница и ечемик, около 15% от царевицата ни и близо половината слънчогледовите семена. 

Цените на основните храни остават стабилни

Вместо за плодородни земи третата война в Персийския залив се води за пустини и ивица море. За централните банкери, притеснени от нарастващите разходи за гориво, това е добре дошла разлика. Стабилността в земеделието предлага важно облекчение относно инфлацията. Преди четири години количката в супермаркета тласна нагоре цените за домакинствата. Този път, засега, сметките ни за хранителни стоки са по-стабилни.

Световните цени на зърнените култури остават ниски – нашествието на Русия в Украйна през 2022 г. доведе до повишаване на цените на основните земеделски суровини, но сегашната война в Близкия изток няма да окаже същото въздействие. Графика: Bloomberg LP

Откакто войната започна на 28 февруари цените на пшеницата и царевицата са нараснали само с 4%. Соята е поскъпнала с около 1%, докато оризът е поевтинял с почти 6%. За сравнение, през първите два месеца на войната между Русия и Украйна цените на пшеницата в Европа се повишиха с над 70% до исторически връх от 450 евро. Днес те са около 200 евро.

Още по темата

Български стартъп превръща слънчогледа в глобална иновация при храните

Гърция въвежда таван на печалбата за горива и хранителни стоки

Значението на ориза често се пренебрегва на Запад, но той е основна храна за половината от населението на света, включително около един милиард недохранени души в Азия и Западна Африка. Най-тежките бунтове по време на продоволствената криза през 2007-2008 г. не бяха предизвикани от цената на хляба, а от цената на една чиния ориз. В момента референтните цени на зърнената култура на азиатския пазар на едро се доближават до 19-годишно дъно от 350 долара за тон.

Не само суровините на едро носят облекчение. Цените на електроенергията остават стабилни днес, като предпазват пекарните, преработвателите на храни и супермаркетите от скокове в цените като тези през 2022 г. Опаковките също не поскъпват, докато преди четири години цените на картона и на стоманата достигнаха рекордни върхове.

Поскъпването на торовете може да засегне бъдещите реколти

Все пак песимистите за хранителните стоки имат известно право. Те твърдят, че проблемът днес не е цената на хранителните продукти, а влиянието от нарастването на цените на торовете върху бъдещите реколти. Азотните торове от Персийския залив не могат да достигнат световния пазар през Ормузкия проток. В същото време недостигът на природен газ принуждава азиатските заводи за торове да ограничат производството.

Рефернтните цени на уреята в САЩ са се повишили до близо 690 долара за тон, което е с около 60% повече в сравнение с нивата преди войнаат. През 2022 г. цената на уреята достигна връхна точка от близо 900 долара, след като светът временно остана без доставки от Русия, а много европейски заводи бяха принудени да затворят поради скока в цените на газа.

Ръстът в цените на торовете привлече вниманието на финансовия пазар. Но цените бяха по-високи и преди, като това имаше относително малък ефект върху производството на храни. Графика: Bloomberg LP

Песимистите предупреждават, че без торове земеделското производство ще се срине, което ще доведе до недостиг на храна до следващата реколта. Добивът от зърнените култури обикновено спада с около 40% след година без азотни торове. Но земеделските производители едва ли ще спрат изцяло да ги използват веднага, намаляването ще бъде поетапно. Всяко въздействие върху реколтата ще бъде по-малко в началото.

Още по темата

Храните на бъдещето ще са с QR код и данни за микронутриентите им в блокчейн

Храните вдигнаха британската инфлация до 3.6% за юни

Освен това азотните торове не са единствените хранителни вещества, използвани в земеделието. Фосфатите и калиевите торове са също толкова широко разпространени. Цената на калиевия хлорид, тор на калиева основа, нарасна с над 400% до 1200 долара след началото на войната в Украйна, тъй като износът от Русия и Беларус беше ограничен. Днес той се търгува на цена от 370 долара, която почти не се е променила, откакто САЩ и Израел започнаха да бомбардират Иран.

Притесненията относно торовете не вземат предвид и начина, по който работи земеделската икономика на повечето развиващи се страни. По-специално в Азия торовете се субсидират значително, така че високите цени не предвещават продоволствена криза, а по-скоро фискален шок, тъй като правителствата понасят основното време на увеличените разходи.

Светът е по-подготвен, отколкото през 2022 г.

За щастие днес сме по-добре подготвени да се справим с последиците от войната. Развиващите се страни са работили усилено за укрепване на земеделските си сектори, като са въвели предпазни механизми, които да спомогнат за компенсиране на нарастващите производствени разходи. Многостранните банки за развитие могат и трябва да направят повече, за да помогнат там, където е необходимо. Световните запаси от пшеница и ориз също са изобилни след няколко години с добра реколта.

По време на продоволствената криза през 2007-2008 г. световните запаси от пшеница достигнаха 26-годишно дъно от около 129 млн. тона. Сега те са близо до рекордно високо ниво от 280 млн. тона. Същото важи и за ориза, чиито запаси през 2007-2008 г. бяха едва 75 млн. тона, а днес са 190 млн. тона. Вярно е, че голяма част от тях са съсредоточени в Индия и Китай, но това създава буфер.

Ако САЩ не успеят да намерят изход от войната, цените на енергията и на торовете може да се повишат до степен, в която земеделският сектор ще се срине. Все още не сме стигнали дотам.

Още по темата

Светът се бори да осигури достатъчно торове и да предотврати продоволствена криза

Има тройна заплаха за продоволствената сигурност на света

Украинците засяват по-малко зимна пшеница, а това заплашва продоволствената сигурност

Пшеница, отглеждана на закрито, дава надежда за глобалната продоволствена сигурност

След като Русия не успя да постигне енергиен шантаж, сега цели продоволствена криза