Китай не може да спре войната с Иран, но може да повлияе на изхода от нея
Пекин предлага мирен план, но без механизъм за изпълнение
Редактор: Ивета Червенякова
Китай има всички основания да иска край на конфликта между САЩ, Израел и Иран. Въпросът е дали е готов да направи повече от това да предложи пореден мирен план, силен на думи, но слаб на реални резултати.
Няма съмнение, че войната засилва предпочитаната от Китай теза, че САЩ под ръководството на Доналд Тръмп са дестабилизиращ фактор, докато Пекин е надежден стълб на международния ред.
Това може да даде възможност на президента Си Дзинпин да демонстрира влиянието на страната си, въпреки нежеланието му да бъде въвличан в конфликти в Близкия изток.
Ако Пекин реши да се намеси, вероятно ще се стреми да участва във формирането на решение, като същевременно избягва ангажиментите по неговото прилагане. Подобен ход би означавал съществено разширяване на дипломатическото му влияние.
Във вторник Китай - заедно с близкия си партньор Пакистан - направи крачка към утвърждаване на този образ, като представи план от пет точки за прекратяване на войната.
Предложението включва незабавно примирие, започване на преговори, защита на цивилните и инфраструктурата, както и възстановяване на нормалното корабоплаване през Ормузкия проток.
На теория рамката изглежда разумна. На практика тя отразява познатия китайски подход. Както и при предложенията на Пекин за войната в Украйна - широко критикувани за това, че подкрепят Русия - нямат ясен механизъм за изпълнение.
Най-важното е, че няма конкретно решение как да се гарантира свободното преминаване през протока – жизненоважен търговски път, през който преминават около една пета от световните енергийни доставки. Не се засяга и ядрената програма на Иран, която вероятно ще бъде ключов спорен въпрос за САЩ и Израел.
Тези пропуски пораждат скептицизъм относно това какво реално може да постигне Китай, въпреки призивите на някои западни анализатори за по-голяма глобална роля.
Освен това Пекин няма да поеме рискове, ако не е уверен, че участието му ще бъде свързано с успех, посочва Джа Иън Чон, доцент по политология в Националния университет на Сингапур. „Това би било възможност Китай да демонстрира пред света, че се е утвърдил като голяма сила“, казва той.
Въпреки това Пекин има реален икономически залог в конфликта и съответно стимул да търси решение. Страната е основният купувач на ирански петрол, поемайки около 90% от износа на Техеран, като голяма част от него преминава през Ормузкия проток.
Засега Китай остава относително незасегнат: част от доставките продължават, а значителните стратегически петролни резерви осигуряват краткосрочен буфер.
По-продължителна война обаче би била много по-трудна за понасяне. Щетите върху енергийната инфраструктура в региона на Персийския залив биха повишили разходите и нарушили търговията.
За забавяща се икономика икономика, която все още силно зависима от морската търговия, това има съществено значение. Пекин има и вътрешнополитически причини да търси бърз край на конфликта, включително необходимостта да евакуира китайски граждани от региона.
Не е ясно колко души точно са засегнати, но миналия месец властите съобщиха, че са евакуирали над 10 000. През 2025 г. само в Обединените арабски емирства са живели над 300 000 китайски граждани.
Тук значение имат връзките, които страната е изградила с течение на времето. Пекин поддържа близки отношения с Иран, канали за сътрудничество с Израел и функциониращи - макар и напрегнати - отношения със САЩ.
Акцентът върху суверенитета и ненамесата го прави по-приемлив посредник за Техеран в сравнение с повечето западни държави, което му дава по-голяма свобода да влияе върху очертанията на евентуално споразумение.
Ако Китай изиграе роля за отварянето на Ормузкия проток, той не само ще гарантира собствените си енергийни доставки, но и ще спечели доверие сред азиатските икономики, които са сред най-силно засегнатите от настоящия недостиг на горива.
Макар да има ограничен опит - и вероятно ограничен интерес - в посредничеството между враждуващи държави, Китай все пак е постигнал известни успехи. Ролята му в постигането на споразумение между Саудитска Арабия и Иран през 2023 г. показа, че може да събира съперници на една маса и да постига дипломатически резултати.
Пробивът беше приветстван като успех, но в действителност ефектът му се оказа по-ограничен, а настоящият конфликт подчерта колко крехки са тези постижения. Сега Пекин отново демонстрира дипломатическа активност, включително като потенциален домакин на преговорите за примирие между Пакистан и Афганистан.
Опитите на Китай да влияе върху евентуално споразумение трябва да се оценяват реалистично, но и с известна доза предпазлив оптимизъм. Малко вероятно е Пекин да предложи гаранции за сигурност или да поеме тежестта по изпълнението на договореностите.
Освен това Китай не е толкова неутрален участник, колкото се представя. Тесните му връзки с Техеран му дават влияние, но пораждат и недоверие. По-широкото му стратегическо сближаване с Русия - друг ключов поддръжник на Иран - допълнително усложнява претенциите му за безпристрастност.
САЩ и техните съюзници почти сигурно ще разглеждат всяка по-голяма роля на Китай именно през тази призма.
Въпреки това за Пекин войната с Иран представлява още една възможност да се позиционира като глас на разума, като същевременно печели точки в стратегическото съперничество със САЩ. Само това може да се окаже достатъчно, за да укрепи репутацията на Китай в съперничеството между великите сили.
Каришма Васвани е колумнистка на Bloomberg Opinion, която отразява азиатската политика със специален фокус върху Китай. Преди това тя е била водеща водеща на предавания за Азия в BBC и е работила за BBC в Азия и Южна Азия в продължение на две десетилетия.