Европейските съюзници могат да помогнат много на САЩ в Ормузкия проток

В своята фрустрация заради войната срещу Иран, президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава да критикува европейските съюзници на Америка. Той нарече НАТО „хартиен тигър“ и постави под въпрос готовността на другите му членове да воюват заедно със САЩ. Той го нарича неуспешен „тест“, който Америка „ще запомни“.

Прав ли е да критикува европейците и Канада? Вероятно ли е те да се включат във войната? И ако изберат да участват, какво всъщност биха могли да направят за подкрепа на САЩ и Израел, докато военните действия навлизат във втори месец?

НАТО е подкрепял САЩ в много случаи

Нека започна с лъжата, че НАТО исторически не се е застъпвал за САЩ. Ето фактите: Бяхме нападнати на 11 септември 2001 г. Тогава бях контраадмирал, служещ в офис от външния пръстен на Пентагона от страната, която беше ударена от контролирания от терористите самолет. Едва не загинах.

В рамките на няколко дни в небето над САЩ имаше европейски бойни самолети и кораби, разположени в Атлантика. Това беше само първият отговор на целия НАТО, перфектен пример за гаранцията му според член пети, че нападение срещу един е нападение срещу всички. Тази подкрепа никога не намаля през следващите две десетилетия на това, което стана известно като Глобална война срещу тероризма.

Още по темата

Европа засилва позицията си срещу войната на Тръмп, обтягайки връзките в НАТО

САЩ може да преразгледат отношенията си с НАТО след войната с Иран

Европейските съюзници бяха с нас в Афганистан и Ирак и бяха напълно ангажирани през 20 години война. От 2009 до 2013 г. бях върховен съюзнически главнокомандващ на НАТО и разполагах с 50 000 войници на терен в Афганистан. Бях свидетел от първа ръка на смелостта, честта и ангажираността на европейските съюзници в тежки битки. Те претърпяха стотици убити и хиляди жертви. На глава от населението, страни като Обединеното кралство и Дания имаха сравними нива на убити войници със САЩ.

Европейците също така изпратиха кораби и самолети в бойни мисии заедно с нашите във войната в Либия през 2011 г. Те се сражаваха срещу сомалийски пирати и продължиха да предоставят войници на Балканите, в Ирак и Сирия за различни мисии през годините ми като командир. Трябва да уважаваме нашите европейски и канадски съюзници в НАТО.

Европа държи първо на дипломацията

Днес мнозина в Европа осъзнават заплахата от Иран, но не бяха склонни да започнат внезапна офанзивна операция срещу него без надлежни консултации и даване шанс на дипломацията да разреши многобройните проблеми на Запада с Техеран. Това е съществена разлика в политиката между САЩ и останалата част от алианса.

Но въз основа на моя опит и скорошни разговори с европейски служители от отбраната, изглежда, че те са готови да участват в операции, които да помогнат за осигуряване на свободното корабоплаване в Ормузкия проток.

Вместо да ги унижава и да изисква от тях да се включат в офанзивни операции (които САЩ и Израел провеждат в пълна сила), би било по-добре за Белия дом да накара съюзниците да се включат в операции за морски контрол в пролива и в целия Персийски залив. Европейците разполагат със значителен въздушен и морски капацитет, който би могъл да бъде жизненоважен за облекчаване на все по-претоварения американски флот.

Европейците могат да участват с разминиращи групи

Постоянните морски сили на НАТО вече са под командването на генерал от ВВС на САЩ. Вашингтон би могъл да поиска разполагането в Персийския залив на една или и на двете постоянни групи за разминиране на НАТО. Може да се направи допълнително искане за фрегатите и разрушителите от двете конвенционални постоянни морски групи на НАТО.

Още по темата

Тръмп: Разочарован съм от НАТО

Тръмп каза, че призивът за подкрепа в Ормуз е било тест за НАТО

Разминиращите групи – едната идваща от Балтийско море, другата от Средиземно – биха могли да осигурят усъвършенствани възможности за „минно тралене“ и търсене на мини в региона само за няколко дни. Макар че разполагането им в Близкия изток би оставило празнини в Европа, сериозността на настоящото затваряне на пролива и възможността за иранско миниране са с по-висок приоритет.

Въпреки че националният състав на военноморските групи постоянно се променя, напоследък първата група за разминиране разполага с логистична подкрепа и кораби за тралене/търсене на мини от Полша, Германия и Холандия, под полско командване. Другата разполага с тралове и спомагателни кораби от Гърция, Турция, Франция, Италия и Испания, и е под гръцко командване.

Ескортиране на танкери

Другите две морски групи на НАТО също обикновено се разполагат в северните води (Балтийско море и Атлантическия океан) или в Средиземно море. Но те биха били идеални за ескортиране на танкери през пролива.

Едната се състои от пет фрегати и разрушители с управляеми ракети (от Холандия, Испания, Франция и Германия) под командването на испански контраадмирал. Те разполагат със собствен резервоар за презареждане с гориво и биха могли да получат подкрепа от Израел, арабските държави от Персийския залив и Пети флот на ВМС на САЩ в Бахрейн. (Ако Испания, която в момента отказва използването на въздушното си пространство от американските военни, изтегли корабите си от НАТО, други европейски държави вероятно ще ги заменят незабавно.)

Европейските държави от НАТО също така имат самолети за морско патрулиране (моделите P-3 Orion и P-8 Poseidon), както и морски специални части, подобни на американските „тюлени“. Създаването на коалиция от желаещи европейски военноморски сили – или още по-добре, мисия под флага на НАТО, водена от Съюзното морско командване в Нортууд (близо до Лондон) – би била идеална.

Без тормоз и унижаване

Съюзниците са със САЩ в почти непрекъснати операции повече от две десетилетия. Вярвам, че те ще участват в морски и въздушни такива за отваряне на Ормузкия проток, ако дипломацията отново се провали. Трябва да ги подтикнем да го направят – без тормоз или унижаване: Те биха могли да донесат значителен капацитет в изключително важната морска битка.

Още по темата

Иран тества границите на НАТО с ракети, изстреляни към Турция

НАТО едва ли ще стане страна в иранския конфликт

Джеймс Ставридис е почетен декан на Училището по право и дипломация „Флетчър“ към университета Тафтс (в щата Масачусетс). Той е член на бордовете на Aon, Fortinet и Ankura Consulting Group.