Хората решават дали AI ще унищожи или ще създаде работни места

Дали изкуственият интелект предвещава стремглав просперитет или масова безработица, политически срив и абсолютно подчинение? Никой, дори и самият AI, не може честно да каже. Ако трябва да се гадае, бих предположил, че ще има и от двете. Важното е, че резултатът не е предопределен. Какво ще се случи зависи от изборите, които ние хората (засега) ще правим.

Икономистите, които се занимават с тази тема, неизбежно се връщат към един и същ основен въпрос: дали AI ще допълва труда или ще го замества? Първото предполага силно и устойчиво търсене на труд, заедно с нарастващи заплати, а второто може да означава структурна безработица, стагниращи заплати, по-висока възвръщаемост на капитала и задълбочаващо се неравенство.

Уроците от миналото: автоматизация и нови работни места

Предишните икономически революции, движени от механизацията и електрификацията, в крайна сметка се оказаха много по-благоприятни за труда, отколкото съвременните песимисти са предвиждали. Технологичният напредък измести труда в огромен мащаб, но създаде и напълно нови работни места - задачи, при които технологията допълва труда, поддържайки търсенето на работници и повишавайки заплатите. Много от задачите, които съвременните работници изпълняват днес, едва ли са били дори въобразими преди век.

Икономическото въздействие на изкуствения интелект, както и това на неговите предшественици, ще зависи по същия начин от автоматизацията срещу допълването. Автоматизацията, задвижвана от AI, замества човешкия труд, а допълването чрез AI създава нови задачи, които го изискват. Нетният ефект от технологии, които правят и двете, може да бъде изключително благоприятен за труда, стига да се появят достатъчно нови задачи. Исторически това е бил моделът.

Новата работа като противотежест на автоматизацията

Изследванията започват да хвърлят известна светлина върху това дали този модел ще се повтори.

Ново изследване на Дейвид Аутор и съавтори разглежда подробно разграничението между нова работа и повече работа. То внимателно анализира и коригира данни от преброяването и други източници, за да проследи появата на нови задачи и тяхното въздействие. Установява, че новата работа непропорционално често се извършва от по-млади и сравнително добре образовани служители, носи премия в заплащането, която намалява с времето (вероятно защото изисква първоначална инвестиция в нови умения, които постепенно стават по-малко редки), и възниква на места, където търсенето е силно (създавайки възможности за специализация, които са в полза на съществуващите работници). „По този начин новата работа служи като противодействаща сила на автоматизацията не само защото разширява набора от задачи, изпълнявани от труда, но и защото генерира ново търсене на оскъден човешки експертен опит.“

Още по темата

Александър Стаменов: Автоматизацията носи рискове, обучавайте служителите си

Автоматизацията е по-елегантно решение за бизнеса пред вноса на кадри

AI автоматизация, или как се повишава конкурентоспособността на бизнесите у нас

Може ли балансът да бъде подобрен?

Въпросът е как да се засили тази противодействаща сила при внедряването на AI. Има ли начини да се подобри балансът между автоматизацията и допълването - тоест да се разшири наборът от нови задачи и да се създаде ново търсене на човешки умения?

Дарон Аджемоглу и други поставят под въпрос дали САЩ са толкова добри в това, колкото преди, и дали AI в сегашния си вид не задълбочава проблема. На първо място, изкуственият интелект прави автоматизацията по-евтина от преди. И е показателно, че водещите иноватори в областта на AI изглежда се интересуват от това да извадят възможно най-много хора от производствения процес - не непременно за да намалят разходите, а почти като самоцел. Разбира се, AI също така създава известно ново търсене на оскъден човешки експертен опит (достатъчно е да се види ожесточената конкуренция между най-големите технологични компании за специалисти по AI). Засега обаче това допълване изглежда ограничено до тесни области.

Политики, данъци и инвестиции

По-общо казано, тъй като данъчната система на САЩ облага труда по-тежко от капитала, тя насърчава автоматизацията. (Ортодоксалната икономическа теория казва, че лекото облагане на капитала, или изобщо необлагането му, има смисъл, защото насърчава инвестициите и следователно растежа. Но ако инвестициите са прекомерно насочени към изместване на работниците, тази логика не важи.) Намаляващата обществена подкрепа за научноизследователска и развойна дейност много вероятно действа в същата посока, защото накланя баланса на иновациите от по-дългосрочни възможности, които по-вероятно ще създадат нови задачи, към краткосрочно търсене на печалба, което отново благоприятства автоматизацията.

Аргументът за повече публични разходи за фундаментална научноизследователска и развойна дейност е напълно ясен. Но груби методи за стимулиране на допълването -например чрез облагане на автоматизацията, лесно могат да имат обратен ефект. Важно е да се помни, че по-високата обща производителност е съществена за нарастващия просперитет, а автоматизацията, въпреки недостатъците си, осигурява по-висока производителност. Правилният подход е да се насърчава допълването наред с нея: да се стимулира създаването на нови задачи и новите човешки умения, които те ще изискват.

Образование, мобилност и нови работни места

Същността на такава програма трябва да бъдат усилията за подобряване на мобилността на работниците - не само от място на място, но по-важното, от задача към задача. Целта трябва да бъдат нови работни места - включително работни места, които използват изкуствения интелект като инструмент за повишаване на продуктивността на хора с нови умения. До появата на изкуствен общ интелект, която все още е далеч, квалифицираните хора плюс AI са способни да постигат много по-добри резултати от хора без AI или AI без хора.

Реформирането на образованието и обучението, за да се помогне на хората да използват AI продуктивно, е печелившо за всички. Разбира се, изкуственият интелект може и трябва да бъде използван именно за тази цел. По-голямата мобилност изисква също така премахване на бариерите, които пречат на появата на нови работни места. В САЩ лицензионните режими ограничават достъпа до безброй професии - от фризьори до лекари. Хора, оборудвани с подходящо обучение и AI инструменти, биха могли да извършват множество средно- и висококвалифицирани задачи, които в момента им е забранено да поемат. Данните ясно показват, че професионалното лицензиране в САЩ е отишло твърде далеч. В някои случаи то може да е също толкова виновно за притискането на ниските и средните доходи, колкото и автоматизацията.

Ключът: нови задачи и по-добри политики

Нова работа, нови задачи: това е ключът към това AI да донесе възможно най-широки ползи. Сред всички несигурности икономистите следят внимателно развитието, а много компании се стремят да използват изкуствен интелект, за да подобрят продуктите и услугите си, вместо просто да съкращават персонал. По-добрата политика също има важна роля. За съжаление, досега политиците ни показват малко признаци, че го разбират.

Още по темата

България влиза в надпреварата за AI суверенитет с BgGPT 3.0

Meta загуби $280 млрд. капитализация под натиск от AI и делата за пристрастяване

Nasdaq 100 влезе в корекция: акциите на Big Tech падат заради AI и войната

Излишни ли са работниците? Безос ще купува заводи и ще ги автоматизира с AI