Инвазия на остров Харг може да е голям риск за малка печалба
Окупирането на Харг би предоставило на Тръмп мощен инструмент за преговори, но рискува да доведе до стотици жертви и от двете страни
Редактор: Волен Чилов
Дори докато американският президент Доналд Тръмп говори за прекратяване на военните действия срещу Иран, все по-често се обсъжда възможността за използване на 31-ва морска експедиционна единица (MEU), съсредоточена около огромния амфибиен кораб „USS Tripoli“, за превземане и окупиране на остров Харг в северния край на Персийския залив.
Площта от 20 кв. километра на Харг е покрита предимно от огромни комплекси за съхранение на петрол и тръбопроводи, които транспортират 90% от иранския износ на петрол към морето от континента, който е само на около 25 километра разстояние. Въпреки че САЩ са предприели ограничени удари срещу Харг, успешното му завладяване не само би парализирало още повече иранската икономика, но би могло да предостави и коз за преговори, с който да се принуди Техеран да отвори отново Ормузкия проток при входа на Персийския залив.
Дали това е изпълнима мисия за морската пехота? Колко рисковано би било това? И дали стратегията за преговори е разумна?
САЩ нанесоха удари по остров Харг | Президентът Тръмп заплашва да нанесе удари по петролни обекти, ако Иран продължи да блокира корабоплаването през Ормузкия проток
Израснах в морската пехота: баща ми беше офицер от пехотата във Втората световна война, Корея и Виетнам. Жалко, че вече не е тук, за да му задам тези въпроси, но той почина преди няколко години. Знам обаче, че ако го попитам какво може да направи морската пехота, отговорът му ще бъде: „Всичко.“
Това е малко преувеличено, но трите кораба на MEU притежават голяма бойна мощ. На борда на корабите има до 2500 морски пехотинци и моряци, които притежават силата на цял пехотен батальон от най-високо качество.
Те разполагат и със силен въздушно-боен компонент, състоящ се от най-модерни изтребители F-35B Lightning II (версията за морската пехота има способности за късо излитане и вертикално кацане, поради което не се изисква самолетоносач), самолети с роторни крила MV-22B Osprey (за логистика и въздушни десанти) и хеликоптери MH-60S Seahawk (за разузнавателни, атакуващи и многоцелеви мисии).
Базираната в Окинава, Япония, 31-ва морска пехотна единица трябва да пристигне в края на тази седмица; втора морска пехотна сила, 11-та морска пехотна единица, съсредоточена около USS Boxer, идва от Сан Диего и може да пристигне в рамките на три до четири седмици.
Подкрепени от около 300 бойни самолета, които вече са в театъра на военните действия, и повече от 20 военни кораба, които САЩ ангажира за операция „Епична ярост“, морските пехотинци ще се превърнат в мощни нови фигури на шахматната дъска в Близкия изток.
Първото предизвикателство, още преди да се обмисли десант на брега на Харг, ще бъде преминаването на корабите на мроските пехотинци през Ормузкия проток. Докато се приближават към протока, Централното командване на САЩ (CENTCOM) ще трябва да приеме, че корабите са били локализирани или от иранците, или от техните съюзници от Русия, които предоставят много подробна разузнавателна информация на Техеран.
Първата цел ще бъде 31-вата MEU на борда на кораба Tripoli – както за защита на Харг, така и за публичността и повдигането на морала, които иранците биха получили от успешното нанасяне на удар срещу елитната сила.
Предполагам, че Tripoli и ескортиращите я военни кораби (два допълнителни десантни кораба, плюс два или три ракетни разрушителя) ще трябва да си проправят път през протока.
Иранците биха използвали масирани атаки с дронове; малки лодки, някои от които натоварени с експлозиви за безпилотни и потенциално самоубийствени мисии; наземни балистични ракети с малък обсег, изстрелвани от мобилни пускови установки (т.нар. „scoot and shoot“ платформи); и десетки, дори стотици мини, поставени в протока.
CENTCOM ще отвърне с значителни ресурси, от събиране на разузнавателна информация от дронове с дълъг престой до денонощно покритие с изтребители и допълнителни ескорти с ракети с насочване, за да прекара корабите през пролива.
Ако приемем, че експедиционните сили преминат морския път без значителни загуби, следващото предизвикателство ще бъде да стигнат до северната част на Персийския залив в близост до Харг.
Иранците ще продължат да обстрелват корабите с дронове и може да използват маскирани търговски кораби (включително повсеместните платноходки „дау“ в Персийския залив) за наблюдение и потенциално за атаки.
Петият флот на Военноморските сили в Бахрейн ще осигури допълнително морско прикритие, а арабските държави от Персийския залив разполагат с корвети и патрулни лодки с управляеми ракети, които да помогнат.
След като заемат позиции край остров Харг, морските пехотинци ще се нуждаят от безусловно въздушно и морско превъзходство в радиус от поне 170 км около острова. За щастие, Харг е изграден от корали (за разлика от вулканичния пясък, с който морските пехотинци се сблъскаха на Иво Джима през 1945 г.), което означава, че на иранците ще им бъде трудно да се окопаят и да се защитят. А в момента островът е слабо защитен — макар че това може бързо да се промени.
Неотдавнашните удари на САЩ са отслабили въздушната и морската отбрана на острова, която се състои от ракети земя-въздух HAWK и зенитни оръдия Oerlikon. За допълнителна въздушна подкрепа ВВС са разположили самолети A-10 Warthog, а армията – своите атакуващи хеликоптери Apache.
Сухопътните сили вероятно ще бъдат десантирани на Харг по въздух, както с хеликоптери „Оспрей“, така и с други хеликоптери, и веднага ще се опитат да поемат контрола над командно-контролните съоръжения, особено тези, свързани със системата за разпределение на петрол.
Всички ирански сухопътни войски, които все още са в бойна готовност след ударите преди атаката, би трябвало да бъдат лесно преодолени от първите вълни на американските сили. На острова има прясна вода, което е рядкост за остров в Персийския залив.
Все пак съществуват значителни рискове и потенциални капани. На острова живеят около 20 000 иранци (почти всички от които са цивилни нефтени работници), които ще трябва да бъдат задържани в домовете си или евакуирани; иранците може да са поставили сложни капани.
Иран би могъл успешно да нанесе удар по един от големите десантни кораби (както направиха аржентинците срещу британците по време на Фолкландската война през 1982 г.). Броят на жертвите от страна на САЩ почти сигурно ще нарасне бързо в сравнение с 13-те, които досега са загинали по време на операция „Епична ярост“.
Вероятно се обмисля и по-малко рискован вариант: да се използва морската пехота за блокиране на острова, вместо да се завземе, което вероятно би довело до по-малко жертви и би постигнало сходен икономически ефект.
Накрая, ако идеята е след това да се преговаря с Техеран за отваряне на Ормузкия проток, не е ясно дали останалите лидери на режима биха се уплашили от заплахата да загубят Харг. Те знаят, че САЩ, които считат за напълно ненадеждни, биха могли да взривят острова по всяко време, независимо от каквото и да е споразумение. Затова те може да се възпротивят да се съгласят да отстъпят нещо в замяна на Харг и да продължат да оказват натиск върху САЩ чрез по-строго затваряне на пролива.
Могат ли морските пехотинци да превземат Харг и да добавят това завоевание към впечатляващата си история на превземане и удържане на отдалечени острови? Аз не бих заложил срещу тях.
Но такава инвазия вероятно ще бъде далеч от прецизна — очаквайте нарастващ брой жертви и от двете страни, и сред цивилните — и все пак ще остави на Иран много други потенциални стъпки за създаване на хаос и подобряване на позицията си за преговори.
Джеймс Ставридис е почетен декан на Факултета по право и дипломация „Флетчър“ към Университета Тафтс. Той е член на управителните съвети на компаниите Aon, Fortinet и Ankura Consulting Group.