Южна Корея научава горчивата истина за обещанията на САЩ

Южна Корея получава грубо събуждане за това какво се случва, когато приоритетите на САЩ се променят: Дори дългогодишните съюзи могат да започнат да изглеждат като взаимоотношения по изгода.

Всяко ерозиране на американската надеждност в Индо-Тихоокеанския регион отслабва доверието във Вашингтон. То също така засилва наратива на Китай, че САЩ не желаят да се придържат към обещанията си, когато интересите им се изместват другаде.

Съобщенията за прехвърляне на американски средства за противовъздушна отбрана - включително части от системата THAAD - от Корейския полуостров в Близкия изток за подкрепа на операциите във войната в Иран предизвикват всякакви тревоги. САЩ и Южна Корея се споразумяха да я инсталират през 2016 г., за да помогнат на Сеул в борбата с нарастващата ядрена и ракетна заплаха на Северна Корея.

Президентът Доналд Тръмп също поиска от страни като Япония, Южна Корея и Китай, заедно с НАТО и други съюзници, да изпратят военни кораби в Ормузкия проток, за да помогнат на търговските кораби да плават безопасно през него. 

Европейските и азиатските партньори бяха неохотни да обещаят кораби, като правителства от Берлин до Токио се съмняват дали шепа кораби биха могли да окажат някакво влияние срещу способността на Иран да заплашва плавателни съдове. Тръмп отговори на липсата на ентусиазъм, заявявайки, че САЩ вече не се нуждаят от помощ, нито от страните от НАТО, нито от Япония, Австралия и Южна Корея.

Той отложи срещата си на върха с президента Си Дзинпин, като междувременно Пекин не се съгласи с исканията му за помощ.

Сеул не е взел решение дали да помогне на Тръмп и се страхува да не бъде въвлечен във все по-задълбочаваща се криза. Президентът Ли Дже Мюнг направи внимателен коментар, когато коментира въпроса за THAAD в парламента миналата седмица, признавайки, че правителството се противопоставя на преместването на ПВО системата, но допускайки, че нищо не може да се направи, за да се предотврати това.

Това е труден момент за южнокорейците. Това е напомняне, че на гаранциите, предлагани от най-важния им съюзник, не може да се има доверие. Страната вече е пострадала от митата на Белия дом, а сега и от това. За да овладеят щетите, Тръмп и екипът му трябва да предложат уверения на Сеул, а не хаотични послания и трудни искания.

Пхенян вече се възползва от момента. В събота изстреля над 10 балистични ракети към водите край източното си крайбрежие, дни след като изпробва крилати ракети от нов военен кораб. Това е тревожно за Лий, който каза, че дори ако американските военни преместят средствата си за противовъздушна отбрана от Южна Корея, това няма да повлияе сериозно на способността на Сеул да се защитава от своя съсед, въоръжен с ядрено оръжие.

Върховният лидер на Северна Корея Ким Чен Ун е в най-силната си позиция от години. Конфликтът в Иран само ще засили усещането му, че вниманието на Вашингтон е разделено.

Нищо от това не означава, че съюзът между САЩ и Южна Корея се разпада. Вашингтон разполага приблизително 28 500 войници там по силата на договор за взаимна отбрана, кодифициран през 1953 г. В продължение на десетилетия този съюз е закрепил възпирането на полуостров, който технически все още е във война.

Сеул е бил доброволен партньор, увеличавайки разходите за отбрана в отговор на призивите на Тръмп за по-голямо споделяне на тежестта. Южна Корея също така прокара специален законопроект за инвестиране на 350 милиарда долара в САЩ, в опит да успокои президента относно произволната му тарифна програма.

Но това се вписва идеално в наратива на Китай. Китай остро възрази срещу инсталирането на THAAD преди около десетилетие, отбелязва Едуард Хауъл, преподавател по международни отношения в Оксфордския университет и автор на предстоящата книга „Нова ос на катаклизма: Северна Корея, Русия, Китай, Иран“. Китайски представители отдавна твърдят, че произведената в САЩ система може да се използва за проследяване на собствените им ракети в конфликт в Тайван, отслабвайки ядреното възпиране на Пекин, каза ми той. Ако части от нея сега бъдат преразпределени другаде, „това ще повдигне по-широки въпроси за това колко надеждни са американските съюзи в Индо-Тихоокеанския регион“, каза Хауъл.

Сеул прекара години в справяне с икономическите и политическите последици от Китай за това, че прие THAAD. Цената достигна милиарди, тъй като отношенията с най-големия му търговски партньор спаднаха до исторически дъна. Но Сеул пое тази негативна реакция и заяви, че системата е от съществено значение за противодействие на развиващата се ракетна заплаха от Северна Корея. Вашингтон сега оставя Сеул да се чуди дали тези жертви са били направени напразно.

Този суров урок се усвоява в реално време от южнокорейците, които може да започнат да настояват правителството им да разчита по-малко на САЩ за защита и да укрепи собствената си отбрана чрез разширяване на вътрешните оръжейни програми и дори обмисляне на идеята за собствен ядрен арсенал. Проучванията на общественото мнение постоянно показват широка подкрепа за разработването на независимо възпиране. Ако съмненията относно надеждността на Америка се задълбочат, този натиск ще нарасне.

Това би могло да предизвика регионална надпревара във въоръжаването, подкопавайки рамката за неразпространение на ядрено оръжие, която Америка се опитваше да поддържа десетилетия наред. Лий също така прави предложения към Пекин, което би могло да отвори повече пространство за разширяване на влиянието на Китай.

Начинът, по който САЩ балансират приоритетите си, ще засили дългосрочните опасения относно гаранциите им за сигурност. Япония, която е домакин на най-голямата концентрация на сили в Азия, ще бъде особено чувствителна към всякакви признаци, че тези ангажименти стават условни. Министърът на отбраната потвърди в понеделник, че няма планове за изпращане на военни кораби в Ормузкия проток.

При липса на ясен отговор Вашингтон би могъл просто да изясни дали съобщеното преразпределение на THAAD е временно. Очертаването на други мерки за защита на Сеул и запазване на възпирането на полуострова би допринесло много за успокояване на нервите. Предоставянето на подробности за допълнително наблюдение, ротационно разполагане и разширени учения също може да помогнат за успокояване на тревожните граждани. Съвместно изявление на САЩ и Южна Корея трябва да подчертае, че договорните задължения остават неотменни.

Без тази яснота съмнението ще запълни вакуума.

Каришма Васуани е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяваща азиатската политика със специален фокус върху Китай. Преди това тя работи за BBC в Азия и Южна Азия в продължение на две десетилетия.

Още по темата

Керемедчиев: САЩ готвят десант в Иран, а Русия доволно потрива ръце

САЩ местят оръжия от Азия към Иран и това тревожи съюзниците около Китай

Производството на дронове Shahed в Иран е забавено, но не е спряно

Войната с Иран изчерпва "Пейтриът" с такава скорост, че заплашва Украйна