Тръмп никога не е бил по плановете, а във война това е смъртоносно

„Истината е, че това не са много умни хора и нещата излязоха извън контрол.“ — "Цялото президентско войнство" (All the President's Men)

Сенатор Крис Мърфи от Кънектикът, демократ и член на Комисията по външни отношения, сподели в социалните медии във вторник вечерта изводи от класифициран брифинг, който Белият дом е споделил с него и други законодатели за войната в Иран.

„Очевидно не мога да разкрия класифицирана информация, но заслужавате да знаете колко непоследователни и непълни са тези военни планове“, отбеляза той, подчертавайки, че смяната на режима в Иран вече не е на хоризонта. „Те ще похарчат стотици милиарди долари от вашите данъци, ще убият цял ​​куп американци и твърдолинейният режим – вероятно още по-антиамерикански твърдолинейният режим – ще продължи да управлява.“

Мърфи също така каза, че администрацията на президента Доналд Тръмп вече не възнамерява да унищожи иранската ядрена оръжейна програма. Вместо това тя предпочита елиминирането на ракети, кораби и фабрики за дронове. „Въпросът, който ги озадачи е: какво се случва, когато спрете бомбардировките и те възобновят производството“, сподели Мърфи. „Те намекнаха за още бомбардировки. Което, разбира се, е вечна война.“

Последна точка от Мърфи: Той твърди, че Белият дом „НЯМА ПЛАН“ за това как да осигури Ормузкия проток за безопасно преминаване на танкери и други кораби. Около 20% от световните доставки на петрол преминават през пролива. Както отбеляза наскоро моят колега Хавиер Блас, Тръмп има дни, а не седмици, за да реши този проблем. Ако не, цените на петрола, които бяха около 71 долара за барел преди началото на войната и са се установили около 100 долара, ще скочат рязко, предвещавайки сътресения.

Потенциалните човешки, икономически и геополитически щети от това разрушително дерби са мъчителни и опасни, но нищо от това не би трябвало да е изненадващо. „НЯМА ПЛАН“ може да се превърне в билборд, поставен в огромната бална зала, която Тръмп иска да прикрепи към Белия дом. А прибързаното, бурно и безкрайно водене на войната с Иран досега е изцяло в характера му. Президентът – като наследник на значително състояние, хаотичен предприемач, нефункционален казино импресарио, дилетант в риалити телевизията, вездесъщ саморекламиращ се човек и тектонична политическа сила – е прекарал по-голямата част от близо 80-те си години без да има особена идея къде отива.

Последиците от безотговорността на Тръмп бяха по-малко сериозни преди той да влезе в Овалния кабинет. Действията му сега често застрашават хора, гражданско общество и поминък. Голямата власт, както се казва, изисква голяма отговорност. Тя изисква също така изтънченост, рационалност, проницателност - и добро планиране. Планирането може да бъде скучно и отнемащо време, но е основата на всичко. Отдадеността на планирането разделя функциониращите възрастни от децата и ефективните стратези от неуравновесените екстремисти.

Републиканците подкрепиха войната в Иран и гаранцията на президента, че тя ще „свърши доста бързо“. Те гласуваха против законодателство, което би спряло ударите, и изглежда приемат думата на Белия дом, че е „имал силен план“, преди САЩ да си партнират с Израел при бомбардировки. Тръмп подхранва наратива. „Имам план за всичко, спокойно!“, каза той наскоро пред репортер, когато го попитаха за последиците от покачващите се цени на петрола. „Имам план за всичко. Ще бъдете много щастливи.“

Мнозина биха били наистина щастливи и светът би бил по-добро място, ако ядреният и военният капацитет на Иран бъдат напълно и окончателно унищожени. Прокарването на трайна промяна на режима там също би било добре дошло. Иран изнася тероризъм, наред с петрола, рутинно държи Близкия изток на обезпокоителни критични точки и потиска демокрацията у дома. Ако Тръмп извлече успех в Иран, браво.

Реалността обаче се натрапва на тази визия. Пълното отслабване на Иран изглежда не е на хоризонта, а нов хардлайнер, Моджтаба Хаменей, наследи покойния си баща като върховен лидер на страната. Ормузкият проток остава проблемна точка. Тръмп, който рядко приема съвети, получава много такива от група аматьори, сред които министърът на отбраната Пит Хегсет; Стив Уиткоф, неговият специален пратеник за Близкия изток; и зет му Джаред Кушнер.

Тръмп и неговите поддръжници обичат да рекламират президента като велик стратег. „Както обикновено, шефът играе триизмерен шах“ в Иран, каза пред Newsmax старши търговският съветник и бивш затворник Питър Наваро.

Уви, това явнo и непоправимo не е истина.

Докато някои политически анализатори и други наблюдатели прекараха последното десетилетие в опити да успокоят себе си и света, като разпознаха безброй „стратегии“ в трагикомичните лутания на Тръмп, той никога не е бил способен или отдаден стратег. Той със сигурност има цели и те обикновено приемат формата на самосъхранение или самовъзвеличаване. В този контекст, едно просто обяснение за самоописаната му „екскурзия“ в Иран е, че това му е допаднало като демонстрация на власт - и той не се е интересувал от екзистенциалните последици или как парчетата ще бъдат сглобени отново, след като бомбите спрат да падат.

Но наличието на цели не е равносилно на наличието на стратегия. Тръмп се представя като велик бизнесмен, въпреки че бизнес кариерата му е била белязана от фалити. Той казва, че е проницателен стопанин на икономиката, въпреки че е водил саморазрушителни и вредни тарифни политики. Той обеща да оптимизира федералното правителство, но вместо това роди клоунското родео, известно като DOGE. Той се закле да запечата порестите граници на Америка – и го направи – но след това започна смъртоносна и гротескна кампания за депортиране, която остави дълбоки следи в общностите в цялата страна. Той иска САЩ да бъдат по-достъпни за борещите се с цените избиратели, но сега води война, която може да изтощи портфейлите им.

Нищо от това не е дело на хитър, отдаден стратег, разгръщащ добре изработени планове. За съжаление, това е отличителен белег на някой, вечно невъзмутим от огромната разруха, които оставя след себе си.

Преди два месеца „Ню Йорк Таймс“ попита Тръмп дали смята, че има сили, които биха могли да ограничат глобалните му сили.

„Да, има едно нещо. Моят собствен морал“, отговори човекът, който не е известен с това, че е особено морален или способен на саморегулация. „Моят собствен ум. Това е единственото нещо, което може да ме спре.“

„Нямам нужда от международно право“, каза той също. „Не искам да наранявам хора.“

Междувременно тринадесет американски войници са мъртви, десетки са ранени, много други са в опасност, а стотици иранци са загинали, включително ученици.

Последиците от тази война ще отекват години наред и националната сигурност на САЩ може в крайна сметка да бъде отслабена от нея. Но не очаквайте Тръмп, който си осигури няколко отсрочки от военна служба, за да избегне участието си във войната във Виетнам, да очертае надежден план за овладяване на хаоса и опасностите, които е отприщил във и около Иран.

Тимъти Л. О'Брайън е старши изпълнителен редактор на Bloomberg Opinion. Бивш редактор и репортер на New York Times, той е автор на „TrumpNation: Изкуството да бъдеш Доналд“.

Още по темата

САЩ местят оръжия от Азия към Иран и това тревожи съюзниците около Китай

Ценовият шок в Европа все още е далеч от енергийната криза от 2022 г.

Тръмп и Иран остават непоколебими, а пазарът на петрол не намира утеха

Доц. Стойчев: Разликата между търговска и гореща война се размива

Тръмп смята, че войната с Иран е почти спечелена, но Израел има други идеи