САЩ обмислят наземни операции в Иран: три възможни цели

Сред възможните цели са запасите от обогатен уран, стратегическият остров Харг и подкрепа за вътрешна съпротива

15 March 2026 | 06:05
Автор: Джеймс Ставридис
Редактор: Ивета Червенякова
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP
  • Една от възможните цели са запасите от обогатен уран, които може да са укрити след последните удари
  • Според Джеймс Ставридис специалните части биха били основният инструмент при ограничени операции
  • Подобни мисии биха били изключително сложни и биха изисквали прецизно разузнаване и координация

Докато администрацията на президента Доналд Тръмп обмисля възможните действия във войната с Иран, все по-често разглежда вариантът за „разполагане на войски на място“.

Въпреки че Пентагонът се справя добре с мащабните въздушни и морски удари по ирански цели, има няколко опасни мисии, които в крайна сметка биха изисквали присъствие на американски военни на иранска територия.

„Би било крайно неразумно, ако не си запазим правото да използваме всяка опция“, заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет. „Независимо дали това включва войски на терен или не.“

Макар че пълно повторение на сценария от Ирак от 2003 г. – тотална инвазия със стотици хиляди войници - изглежда малко вероятно. Съществуват обаче няколко сценария, при които специалните части биха могли да бъдат използвани като авангард на американската сухопътна мощ.

Аз самият не съм командос от Navy SEAL или от „Зелените барети“ на армията, далеч не съм, но в хода на кариерата си съм командвал както тях, така и легендарния 75-ти полк на рейнджърите на американската армия - както във войната в Афганистан, така и в антитерористични операции в Колумбия.

Противно на представите на част от обществото - и на Холивуд - специалните части не са “импулсивни типове, които действат на момента“. Те са най-прецизните планьори в армията.

Когато „Делта Форс“ – една от най-елитните части в страната – ми беше подчинено в Колумбия за деликатна операция по спасяване на заложници, видях с очите си колко детайлно се планират специалните операции, като се вземат предвид всички възможни променливи, включително и негативните сценарии.

С разгара на войната в Иран съм сигурен, че американските въоражени  сили вече анализират няколко потенциални мисии за своите елитни бойци.

Възможни операции на специалните части

Какви сценарии се представят пред президента Доналд Тръмп? И колко рискови биха били подобни операции?

Една от основните цели биха били големите количества обогатен уран, които Иран вероятно все още притежава. По всичко личи, че не е напълно ясно къде точно се намират тези запаси и е възможно те да са заровени и трудно достъпни след операцията „Midnight Hammer“ през юни, която нанесе тежки щети на ядрената програма на Техеран.

Въпреки това, ако САЩ разполагат с надеждна информация за запасите (например в рейона на Исфахан в централен Иран), си заслужава да се проучи възможността за тяхното локализиране и унищожаване или извличане.

Ако запасите са достъпни, те несъмнено биха били охранявани от иранските сили, вероятно най-елитните подразделения. Освен това специализирани техници ще трябва да придружават американските военни екипи, за да осигурят безопасното детониране или унищожаване на обогатения уран: грубото му детониране би създало риск от „мръсна бомба“. От друга страна, опитът да се извлече също е труден, като се има предвид теглото му, което може да достигне 450 килограма.

Може би не е „мисията невъзможна“, но определено е изключително трудна задача. В краткосрочен план вероятността за подобна операция е малка.

Стратегическата роля на остров Харг

Втора привлекателна цел би бил остров Харг в Персийския залив. Това е основният терминал за транзит на ирански петрол и газ. Лишаването на Техеран от „перлата в короната“ на енергийната му система би било сериозен стратегически удар.

Той се намира само на 26 километра от иранското крайбрежие и доста северозападно от наскоро минирания Ормузки проток. Простото унищожаване на инфраструктурата чрез бомбардировки е възможност, но САЩ не са предприели подобна стъпка, защото контролът върху съоражението би бил далеч по-ценен.

Авангардна група от специални части, последвана от високотехнологични конвенционални сили като 82-ра въздушно-десантна дивизия на армията, би могла да поеме контрола над острова.

Това би изпратило силен сигнал към теократичния режим в Техеран, би нанесло смъртоносен удар на иранската икономика, основана на въглеводородите, и би ограничило способността на иранците да контролират корабоплаването в северната част на Персийския залив.

То би могло също така да осигури значителна опора за по-нататъшни сухопътни операции. Подобна мисия би изисквала значително военно присъствие, но вероятно е постижимо.

Сценарий за подкрепа на вътрешна съпротива

Трети възможен сценарий е да се установи партньорство с Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и израелския „Мосад“ с цел изпращането на малки екипи в Иран, които да установят контакт с политическата опозиция и да подпомогнат създаването на реално движение на съпротива.

Предшественикът на ЦРУ, Службата за специални операции, направи точно това по време на Втората световна война с френската съпротива, която беше ключов елемент от военните усилия.

И тук рискът е голям, а решението ще зависи от степента на доверие в американското разузнаване и контактите му с иранските дисиденти. Израелските служби изглежда са проникнали дълбоко в иранското общество, а иранската диаспора в САЩ също поддържа сериозни връзки с недоволното гражданско население.

На потенциалните ирански опозиционни групи им липсват организация, финансиране и вероятно въоръжение - подкрепата на специалните части в синхрон с разузнавателните служби би могла да осигури именно това.

Изпращането на войски на терен винаги е рисковано. Без съмнение американските специални части вече планират тези и други смели операции с потенциално голяма стратегическа възвръщаемост. Те са най-добрите в тази сфера, така че нищо не бива да се изключва.

Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".