Нефтопроводите, които могат да решат войната с Иран

Стратегията на Иран във войната със САЩ и Израел вече е ясна: да наложи непоносим икономически натиск върху президента Доналд Тръмп, като го принуди да се откаже от своята „война по избор“, докато цените на бензина в САЩ се повишават.

Има ли начин този план за оцеляване на Ислямската република да се провали? Да, ако старият ѝ регионален враг, Саудитска Арабия, успее да стабилизира петролния пазар.

Тръбопроводът Изток-Запад

Тук се намесва тръбопроводът Изток–Запад, дълъг 1200 километра, който пресича Арабския полуостров от Персийския залив до Червено море. Основната му цел е именно за такъв исторически момент: евентуално затваряне на Ормузкия проток от страна на Иран.

Саудитците го изграждат преди 45 години, мислейки, че един ден Техеран ще успее да направи това, което тогава било немислимо - да спре корабоплаването през този тесен воден коридор.

Ролята на Ормузкия проток

Протокът е пропусквателна точка за около 20  млн. барела дневно суров петрол и рафинирани продукти - приблизително една пета от глобалното потребление.

Саудитският тръбопровод не може да компенсира изцяло този обем - дори не се доближава. Но може да осигури алтернативен маршрут за до 5 млн. барела на ден.

Друг тръбопровод, собственост на Обединените арабски емирства, предлага отделен обходен маршрут към Оманския залив с капацитет 1,5 млн. барела дневно. При извънредна ситуация ОАЕ вероятно могат да увеличат потока до близо 2 млн. барела.

Заедно тези тръбопроводи могат да забавят - макар и да не спрат - неконтролируемия скок на цените на петрола, ако двете страни успеят да насочат достатъчно танкери към пристанищата за товарене, където се доставя петролът.

В момента около 25 супертанкера, всеки с капацитет приблизително 2 млн. барела,, са се отклонили от първоначалните си дестинации и се насочват към новите точки за товарене. Остава да се види дали пристанищната инфраструктура ще се справи с тази „армада“.

Тръбопроводи, заобикалящи Ормузкия проток

Още по темата

Тръмп настоява Иран да капитулира, докато опитва да успокои енергийните пазари

Загубата на доставки след първите удари срещу Иран беше толкова жестока, че цените на петрола скочиха над 100 долара за барел веднага след отварянето на енергийния пазар в неделя вечерта - увеличение от 20% само за няколко секунди.

Но е възможно - и подчертавам, само възможно - обходните тръбопроводи да забавят по-нататъшния ръст на цените и така да спечелят време за Тръмп. Белият дом залага всичко на това войната да приключи, преди натискът от петролния пазар да стане непоносим.

„Предполагахме, че цените на петрола ще се повишат - и те ще се повишат“, каза Тръмп пред репортери в събота вечер. „Но след това ще спаднат. Ще спаднат много бързо. А ние ще сме се отървали от един огромен, огромен рак върху лицето на Земята.“

Обходните маршрути

Стратегията изглежда е оформена в движение, след като войната не се разви според очакванията му. За да успее, Тръмп има нужда първо обходните тръбопроводи на Саудитска Арабия и ОАЕ да окажат реално влияние.

Второ - войната трябва да приключи за дни, а не за седмици - или поне в този период част от супертанкерите да успеят да преминат през Ормузкия проток. Тръбопроводите са само временна мярка, нищо повече.

И накрая - петролната инфраструктура в региона, включително добив, рафиниране и товаро-разтоварни съоръжения в региона да излязат от войната относително невредими, което да позволи бързо възобновяване на износа.

Всичко това са огромни залози, сега, когато знаем колко неадекватни са били предположенията на Вашингтон преди войната, че тя ще бъде лесна работа, като разходка в парка.

В неделя държавната компания Saudi Aramco е товареше едновременно три много големи танкера за суров петрол (VLCC) на терминалите Янбу и Ал Муаджиз на Червено море.

Това е ясно доказателство, че компанията пренасочва максимално количество петрол далеч от маршрута през Ормузкия проток. Adnoc, държавният производител на Абу Даби, товареше друг VLCC във Фуджейра - извън протока. Мащабът на операциите на тези три места е безпрецедентен.

Колко дълго могат да издържат пазарите

Дали ще проработи? В реално изражение, коригирано с кумулативното въздействие на инфлацията, цената на петрола все още е далеч под предишни пикове. Цената от 139 долара за барел, достигната през март 2022 г. след руската инвазия в Украйна, се равнява на около 157 долара в днешни пари.

Цената от 147,50 долара през юли 2008 г. би била около 205 долара за барел днес. Освен това ценовият шок засега е краткотраен - измерван в дни, а не в месеци или тримесечия.

Реалната цена на петрола

За да се превърне ценовият скок в пълномащабна криза, цената трябва да се покачи още и да остане висока за по-дълъг период. Но ако дните на бомбардировки и ответни удари се превърнат в седмици, натискът върху пазара неизбежно ще се засили.

Обходните тръбопроводи спестяват време, но нищо не може да замени повторното отваряне на Ормузкия проток.

Рискове за Рияд и Абу Даби

Появяват се и нови рискове. Саудитска Арабия и ОАЕ вървят по тънка линия на сигурността. Пренасочването на петрола чрез обходните тръбопроводи е част от ангажимента им да поддържат енергийните пазари снабдени, независимо от обстоятелствата. Но действията им очевидно помагат на Вашингтон и могат да провокират нови военни ответни действия от страна на Техеран.

С увеличаването на броя танкери, насочени към новите точки за товарене извън Персийския залив, сред енергийните среди в Рияд и Абу Даби расте тревогата, че тръбопроводите, помпените станции или дори самите пристанища могат да бъдат атакувани от дронове.

Сунитските арабски държави в Персийския залив отдавна имат напрегнати отношения с Иран - страна с шиитско мнозинство. В последните години обаче Рияд и Абу Даби се опитват да подобрят отношенията.

Преди избухването на бойните действия те активно насърчаваха Техеран да постигне дипломатическо споразумение със САЩ чрез преговори, посредничени от Оман.

Петролът обаче ги вкарва в конфликта- с непредвидими последици. Все повече Третата война в Персийския залив започва да напомня на някои моменти от Втората световна война.

Например Битката за Атлантика, когато Германия се опита да прекъсне доставките на основни стоки за Великобритания. Сега това е битката за тръбопроводите.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Петролът се покачва към 120 долара, войната налага още съкращения на добива

Иран продължи ударите по арабски държави, засилвайки опасенията за петрола

В графики: Как иранският конфликт нарушава световната търговия