Позицията на Испания относно войната с Иран е само началото за Европа

Ескалацията може да задълбочи политическите разделения в ЕС и да увеличи натиска върху бюджетите за отбрана

6 March 2026 | 19:30
Автор: Лионел Лоран
Редактор: Ивета Червенякова
снимка: Bloomberg LP
снимка: Bloomberg LP
  • Испанският премиер Педро Санчес печели вътрешна подкрепа, противопоставяйки се на позицията на САЩ за войната срещу Иран
  • Заплахите на Вашингтон с мита и натиск върху съюзници засилват напрежението в трансатлантическите отношения
  • Конфликтът с Иран може да ускори стремежа на Европа към стратегическа автономия

Противопоставянето срещу администрацията на Тръмп се оказва добра политика в Европа. Испанският премиер Педро Санчес се радва на това, което гражданите му наричат „el efecto bandera” - ефектът на „сплотяване около знамето“ - докато си навлича гнева на Вашингтон заради критиките си към законността на американско-израелската война срещу Иран и отказа на правителството му да предостави на САЩ достъп до испански военни бази.

Мадрид получи подкрепа срещу заплахите за търговски бойкот както от Европейската комисия, така и от френския президент Еманюел Макрон, който изглежда  се радва на собствена анти-Тръмп вълна.

Американският президент изглежда е подценил риска, че натискът върху европейците чрез мита и заобикалянето им преди началото на война може да ги направи по-малко склонни да окажат съдействие.

Но въпреки оправданото недоверие към Тръмп на територията на Европейския съюз, публичното съгласие на германския канцлер Фридрих Мерц с гнева на президента срещу „ужасната“ Испания дава по-пълната картина.

Макар Берлин да поема значителна част от тежестта на превъоръжаването на континента, Германия символизира неспособността на Европа да прокара собствен стратегически курс.

Влиянеито на Европа

Старият континент е загубил глобално влияние, остава зависим от САЩ за своята отбрана и често играе ролята на наблюдател на световната сцена.

Разцветът му преди десетилетие като прагматичен партньор в преговорите по ядрената програма на Иран е отстъпил място на свят, в който лидерството на Ислямската република може да бъде елиминирано за 60 секунди, а служителите на ЕС остават безсилни да реагират. Бившият френски посланик Пиер Вимон заяви тази седмица, че блокът се е превърнал „в обикновен коментатор“ на сътресенията по южния му фланг.

Речите не са чак толкова лоши. Да кажеш „no a la guerra“ - „не на войната“ в стила на Санчес е важно, това е защита на години на дипломация и напомняне, че американците се нуждаят от достъп до европейските бази.

Но повече реторика няма да помогне на Европа да избегне въвличане в конфликт, който не подкрепя. Още отсега държави членки на ЕС започнаха да изпращат военни кораби в региона, като настояват, че това е отбранителна позиция в защита на собствените им интереси.

Това е разбираемо. Продължителна война заплашва европейската икономика чрез ефективното затваряне от страна на Иран на стратегическия проток Ормуз, през който преминава около една пета от световната търговия с втечнен природен газ.

Бомбардировките с дронове и ракети, изстреляни от Иран, достигнаха Кипър, както и съюзници в Персийския залив като Обединените арабски емирства. Нови фронтове в Ливан и на други места увеличават риска от нова бежанска криза, която би подсилила крайнодесните сили в Европа.

Поскъпването на петрола до над 80 долара за барел също заплашва източния фланг на Европа - Украйна - като увеличава финансовите ресурси на Русия за войната.

Риск от ескалация и икономически последици

В същото време европейските държави вървят по тънък лед, като поставят под въпрос това до колко са разумни и легални на първоначалните удари, но паралелно обсъждат дали не трябва да се включат във военните действия, включително с възможността за унищожаване на ирански ракети „от източника“.

Най-вероятно те ще се опитат да ограничат ескалацията колкото се може по-дълго, като същевременно проявяват военна сдържаност. Но винаги съществува риск нещо да се обърка.

Опитът на Техеран да „изнесе войната“, по думите на върховния дипломат от ЕС Кая Калас, може да наложи по-решителна намеса. Иран вече заяви, че ще разглежда всяка отбранителна реакция като акт на война.

Цикъл на ответни удари, включващ европейски военни ресурси, може да задълбочи политическите разделения в блока. Финансовият натиск от нарастващите разходи за отбрана и подкрепата за Украйна - докато ЕС се надпреварва да осигури заем от 90 млрд. евро - ще стане още по-осезаем.

Нещата се влошават от ерозията на доверието между Европа и администрацията на Тръмп, която е решила, че най-добрият начин да се култивират надеждни съюзници в конфликт е да ги изненада с военна офанзива на прага им и да ги заплаши с мита върху годишна търговия за 1,5 трилиона долара.

Предложението Украйна да сподели трудно спечелената си експертиза в борбата с иранските дронове е разумно. Но то ни напомня колко много военни ресурси поглъща този конфликт и колко по-трудно ще бъде за Киев да си осигури спасителни линии.

Част от отбранителните способности, необходими в Украйна, вече се пренасочват към Близкия изток. А на фона на заплахите на Тръмп за анексиране на Гренландия европейците вече не се заблуждават, че в крайна сметка ще трябва да се справят сами.

Пътят напред вероятно ще изисква комбинация от дипломатичната мекота на Мерц и острия тон на Санчес. Дипломатите на ЕС ще настояват за деескалация, ще търсят изход от кризата с помощта на съюзниците от Персийския залив и ще изразяват трансатлантически разногласия, когато е необходимо.

Стремеж на Европа към стратегическа автономия

Другият лидер, който заслужава внимание, е Макрон. Прочутият човек, който винаги бърза, е в последната година от мандата си и залага всичко на европейския суверенитет.

Неотдавнашното му историческо предложение за сътрудничество в областта на ядрените оръжия с европейските партньори е най-сериозният досега опит да се преодолее зависимостта от САЩ.

То може да проправи път към континент, който е по-склонен да споделя тежестта на разходите за отбрана и да възстанови влиянието, загубено през годините.

„Европейските лидери имат ограничени възможности, когато става въпрос за изграждане на суверенна и надеждна система за възпиране и защита на дипломатическата си ‘мека сила’“, казва Кристина Кауш от Германския фонд „Маршал“.

С възхода на крайнодесните партии във Франция и Германия и предстоящите важни избори не само Санчес може да има полза от този „ефект на знамето“

Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg, който се занимава с бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Reuters и Forbes.