Конфликтът в Близкия изток не води до енергийна криза, поне засега

Предупреждение: На този автор може много скоро да се наложи да признае грешката си. Все пак смятам, че е нужен лек нюанс в термина „енергийна криза“. Основен извод: Използваме го търде свободно. Атаката на САЩ срещу Иран е лоша новина за световната икономика, но не очаквам тя да предизика инфлационен шок като този през 2022 г.

Ако погледнем по-широко енергийния пазар, не виждам нищо, което да се доближава дори малко до затрудненията през 2021-2022 г., когато етикетът „енергийна криза“ беше уместен за Европа. Нищо не се вписва в очертанията на шока през 1990-1991 г., да не говорим за кризите от 1973-1974 г. и 1979 г.

Как изглеждаше европейската енергийна криза – цената на германските едногодишни форуърдни договори за електроенергия остава на ниво, което бледнее пред зашеметяващите нива, достигнати след нашествието на Русия в Украйна. Графика: Bloomberg LP

Значението на петрола намалява

Първо малко контекст. Енергийната криза има три елемента: броят на засегнатите суровини, мащабът на увеличението на цените и продължителността на увеличението. Има и допълнителен елемент, който винаги трябва да се взема предвид при анализите на енергийния пазар – отправната точка относно цената, но и цялостния баланс между търсенето и предлагането.

Още по темата

Войната в Иран дава на Русия прозорец за възстановяване на финансовия буфер

Цените на тока за бизнеса са краткосрочният риск за България от конфликта в Иран

Историческият контекст също има значение. По време на кризата през 1973-1974 г. петролът беше единственият източник на енергия, дори за производството на електроенергия. По това време петролът съставляваше почти 25% от световното производство на електроенергия. Днес делът му е намалял до под 3%. За средностатистическото семейство в Европа токът и газът са не по-малко, дори и по-важни от петрола. За много предприятия, особено в сектора на услугите, петролът е без значение - важна е електроенергията. За Китай от ключово значение обикновено е цената на въглищата.

Енергийният пазар се промени през последните 50 години, но мнозина все още го анализират чрез парадигми, които принадлежат на друга епоха. Положението през 2021-2022 г. се превърна в истинска криза, тъй като всички основни форми на енергия през 21-и век – петрол, газ, въглища и електроенергия, поскъпнаха едновременно. Повишенията на цените бяха огромни, с няколко степени по-големи от това, което виждаме от началото на войната в Иран. И ценовите проблеми бяха дълготрайни, измервани в тримесечия, а не в дни.

Най-лошият сценарий

Разбира се, случват се и лоши сценарии. Всъщност, моят най-лош сценарий за въздействието на конфликта в Персийския залив е значително по-лош от повечето. Виждам сценарии, при които цената на петрола се покачва до малко над сто долара за барел, ако всичко се обърка. Истински късмет би било, ако всичко наистина стане кошмарно.

Нека покажа възможен, но малко вероятен кошмарен сценарий – САЩ подценяват упоритостта на Иран и Ормузкият проток остава затворен за три месеца. В борбата за оцеляване Иран бомбардира ключови петролни съоръжения в Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ. Тези страни отвръщат на удара, като унищожават петролната промишленост на Иран. Светът губи 20 млн. барела дневно в продължение на едно тримесечие и още 10 млн. барела за една година. Ако някой мисли, че при такъв сценарий пазарът ще спре на цена от сто долара за барел, бих му продал петролно находище.

В петролния сектор покачването на цените е съсредоточено върху рафинираните продукти – цената на рафинираните петролни продукти като реактивно гориво, дизел и бензин, които са от ключово значение за съвременния живот, се покачва по-бързо от цената на суровия петрол. Графика: Bloomberg LP

За щастие, не сме стигнали чак дотам и предполагам, че няма и да стигнем.

Още по темата

Корабоплаването през жизненоважния Ормузки проток е в колапс

САЩ имат дни, за да отворят Ормузкия проток, или ще видим истинска петролна криза

И така, какво наистина се случва? Войната в Иран засяга ограничен набор от енергийни суровини – петрол и втечнен природен газ. Тя не се е разпространила на пазарите на електроенергия или въглища, нито е оказала влияние върху важния, но изолиран пазар на природен газ в САЩ и Канада. Ръстът в цената на петрола е ограничен – малко над 15%. Тъй като войната започна скоро, засега тя е краткотрайна. Отправната точка беше благоприятна – цените бяха ниски а пазарите на петрол и втечнен природен газ бяха изправени пред свръхпредлагане тази година.

Кризите в миналото

Как се сравняват сегашните цени на петрола и газа с предишни кризи? Всъщност, много добре. Цената на сорта Брент се движи малко над 80 долара за барел. След като Русия нахлу в Украйна тя нарасна до над 130 долара за барел. Ако погледнем в по-широк план, сегашните цени са в граници, които в миналото бяха считани за нормални, дори ниски! Европейският газ се търгува на цена от около 50 евро на мегаватчас. Разбира се, това е висока цена, почти двойно по-висока от тази преди няколко дни, но е далеч от рекордния връх от 350 евро на мегаватчас от 2022 г.

Цените на газа се повишават, но не толкова много – Европейските цени на природния газ, които са показател за цените на LNG в света, нараснаха през последните дни, но остават с около 85% под рекордните нива, достигнати през 2021-2022 г. Графика: Bloomberg LP

Макар че засега не се притеснявам за петрола, рафинираните петролни продукти заслужават внимание. Само петролните рафинерии купуват суров петрол и следователно са изложени на цената му, която досега не е нараснала много. Останалите от нас – реалната икономика, купуваме рафинирани петролни продукти като бензин, дизел и реактивно гориво. За нас са важни цените след рафинирането. В момента те нарастват много по-бързо от цената на суровия петрол, особено що се отнася до дизела и реактивното гориво. Ако се стигне до енергийна криза, те ще са виновни за нея.

Още по темата

Петролът задържа ръста, Иран обеща да стреля по кораби в Ормузкия проток

Кошмарът на петролния пазар е тук с ефективната блокада на Ормузкия проток

А какво става с другите енергийни суровини? Нищо. Съвсем нищо. Добре де, тук-там има леки колебания. Нека разгледаме цените на едро на електроенергията в Германия, като използваме едногодишните форуърдни договори. Контрактът е еталон за цяла Европа. Той се търгува на цена от 88 евро за мегаватчас. През 2022 г. контрактът достигна 985 евро за мегаватчас. Да, прочетохте правилно, цените на тока в Германия са с 91% под историческия си връх. Между другото, те са по-ниски и в сравнение с преди четири седмици.

Същото важи и за въглищата. Суровината е забравена от Запада, но попитайте който искате в Азия – от Индия до Япония, да не говорим за Китай, там въглищата са водещи. Азиатският бенчмарк се търгува на цена от около 130 долара за тон. През 2022 г. той поскъпна до 440 долара за тон. А какво да кажем за американския природен газ? Той е в изобилие. Бенчмарковият контракт Henry Hub се търгува под три долара за милион британски термични единици. През 2008 г., по време на суперцикъла на суровините, цената му достигна 14 долара за mBtu. Това е енергийно господство.

Цар въгища не е засегнат от кризата – цената на нюкясълските въглища, бенчмарк за азиатския регион, почти не се е променила от началото на войната, отчасти поради значително пренасищане на пазара преди това. Графика: Bloomberg LP

Енергийните кризи остават в историята с името на основната причина за тях – например, арабското петролно ембарго през 1973 г. или войната между Русия и Украйна през 2022 г. Но тези кризи не са възникнали във вакуум, предизвикани от едно-единствено събитие. Към тях се добавят и много други причини. През 1973 г. производството на петрол в САЩ тъкмо беше достигнало максималния си капацитет, а светът беше изправен пред неконтролируем ръст наа търсенето. Кризата през 2022 г. беше предизвикана от множество фактори – ниско производство на ядрена енергия във Франция, слабо производство на хидроенергия поради суша, панически покупки от германското правителство и недобре обмислени стратегии за хеджиране от енергийните компании, засегнати от вълна от искания за допълнителни гаранции.

Досега факторите, допринесли за кризата, се неутрализират – милиони барели ирански и руски петрол останаха непродадени, а танкерите ги съхраняват в плаващи хранилища. Сега тези барели намират купувачи. Конкретно за Европа моментът е подходящ – язовирите за водноелектрически централи са в добро състояние, а с настъпването на пролетта производството на слънчева енергия ще има значителен принос.

Разбира се, има опасност конфликтът да се проточи, да се засили и да се разпространи отвъд втечнения природен газ и петрола, като доведе до ръст в цените на въглищата и на електроенергията. Възможно ли е все още да стане болезнено? Да, несъмнено. Може ли да прерасне в истинска енергийна криза? Разбира се, но само ако приемем най-лошия сценарий. Междувременно да погледнем ценовите графики в по-широк план. Поглеждайки към последното десетилетие, последната седмица не изглежда толкова страшна, колкото на пръв поглед.

Още по темата

Оман: Атакуван е малък петролен танкер край Ормузкия проток

Ударите по Иран изостриха фокуса върху Ормузкия проток

Колко сериозен ефект ще има блокада на Ормузкия проток за световната търговия

Никола Янков: Китай натисна Иран за Ормузкия проток и пазарите се успокоиха