Защо войната с Иран прерасна в панически разпродажби в Азия
Силният долар и рискът от по-високи лихвени проценти натежават на региона
Редактор: Ивета Червенякова
Оказва се, че най-голямата финансова жертва на решението на президента Доналд Тръмп да нанесе удар по Иран не е индексът S&P 500, а фондовите пазари в Северна Азия.
В сряда панически разпродажби обхванаха Хонконг, Сеул и Токио. Южнокорейският индекс Kospi се насочи към най-големия си двудневен спад от 2008 г. насам.
Панически разпродажби в Сеул
Разпродажбите може да са изненадали донякъде част от инвеститорите. Северна Азия е известна със зависимостта си от внос на петрол и природен газ, но ако говорим за риск от икономически срив, конфликтът с Иран по-скоро би тласнал първо Европа към енергийна криза.
Освен това, освен ако затварянето на Ормузкия проток не се проточи, икономиките в региона разполагат с буфери благодарение на стратегическите си резерви.
Япония разполага с петролни запаси за около 254 дни, а вътрешните газови резерви в Китай са на стойност, равна на целия му годишен внос от страните от Персийския залив.
Често рязките пазарни спадове имат повече общо с капиталовите потоци, отколкото с фундаментите.
Преди иранската криза, спекулативният капитал заля Азия, търсейки експозиции към полупроводници и хардуерни технологии, след като глобалните инвеститори започнаха ротация от софтуерни компании към инфраструктура за изкуствен интелект.
Разширяването на AI търговията положи основите на разпродажбите тази седмица.
До този момент инвестиционният наратив беше изцяло в полза на азиатските хардуерни компании. Смяташе се, че Samsung Electronics Co. и SK Hynix Inc. са навлезли в дългогодишен суперцикъл, след като и двете компании обявиха, че недостигът на чипове за памет ще продължи до 2027 г.
Междувременно силните резултати на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. подсилиха тезата, че американските хиперскейлъри ще продължат агресивните си капиталови разходи, осигурявайки извънредни печалби за азиатските доставчици.
Силна перспектива
Не е изненадващо, че спекулативният капитал се пренасочи към малкото печеливши компании. В САЩ борсово търгуваният фонд за 16 млрд. долара iShares MSCI South Korea ETF отбеляза приток от над 1,2 милиарда долара в седмицата преди размириците в Близкия изток, което е най-високата стойност в 25-годишната история на фонда.
В Южна Корея индивидуалните инвеститори, които десетилетия наред избягваха индекса Kospi на сините чипове, се впуснаха в масови покупки. Броят на активните сметки и маржин заемите достигнаха рекордни нива.
С други думи, търговията с азиатска AI инфраструктура ставаше все по-натоварена.
С проточването на конфликта с Иран приливът започва да се отдръпва. Внезапното поскъпване на щатския долар подкопава аргументите за инвестиции в развиващите се пазари.
В същото време нарастват опасенията, че при продължителен петролен шок референтните лихви в региона ще трябва да се повишат заради ускоряващата се инфлация.
По-високите лихвени проценти на паричния пазар увеличават разходите по маржин финансирането. Доскоро финансовите условия в Корея бяха на най-ниското си ниво от десетилетия.
Лесни пари
Може би е най-добре тази разпродажба да се разглежда като болезнено, но здравословно прочистване. Тя намалява ливъриджа и прогонва спекулантите, разчитащи единствено на импулса.
Остават инвеститорите, които се фокусират върху печалбите и разумните оценки. В крайна сметка ревизиите на печалбите в Азия са значително по-силни, отколкото в САЩ.
Международната диверсификация е водеща тема тази година, тъй като глобалните мениджъри на активи се стремят да намалят свръхекспозицията си към американски активи.
Но еднопосочният поток към Северна Азия беше толкова мощен, че външен шок на хиляди километри разстояние предизвиква рязък обрат. За съжаление, стратегията „Продай Америка” се превърна в масово разпродаване на азиатски активи.
Шули Рен е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ азиатските пазари. Бивш инвестиционен банкер, тя e била пазарен репортер за Barron’s и е сертифицирана от CFA.