Тръмп иска марионетки, а не демокрация в Иран или други страни
От лидер на свободния свят американският главнокомандващ вече е просто още един силов ръководител
Редактор: Божидарка Чобалигова
Въпреки липсата на „истинска“ стратегия в агресивната му външна политика президентът на САЩ Доналд Тръмп разкрива нововъзникващ стил или модел. От Иран, който в момента обстрелва, до Венецуела и може би Куба и други страни, той не се интересува от изграждането на демокрации, а от издигането на марионетни държави.
„Смятам, че това, което направихме във Венецуела, е съвършеният сценарий“, заяви Тръм пред New York Times в интервю за продължаващата му кампания срещу Иран. „Всички, с изключение на двама души, запазиха работата си“.
Тръмп говореше на „обезглавяването“ неотдавна на антиамериканския режим в Каракас, когато американските сили изведоха диктатора и съпругата му, но оставиха на власт чависткото правителство. Оттогава Тръмп не е направил почти нищо, за да помогне на демократичната опозиция във Венецуела. Вместо това той изглежда няма нищо против да запази Делси Родригес, временно изпълняващата длъжността президент на страната, като послушен клиент, стига тя да продължи да изпълнява нарежданията по всички въпроси, които интересуват Белия дом, на първо място венецуелския петрол.
В Иран първоначалното обезглавяване на режима вече придобива по-буквална форма, след като дългогодишният лидер на страната Али Хаменей и около 40 от неговите приближени бяха убити в първите вълни от ударите на САЩ и Израел. Отвъд този тактически успех администрацията на Тръмп изглежда не е обмислила добре възможни промени в ръководството.
При обявяването на атаката Тръмп само предупреди останалата част от режима да „сложи оръжията си“, в противен случай го „очаква сигурна смърт“. Посланието му към иранския народ, който до неотдавна протестираше много храбро за свободата си, беше, че тя „ще бъде ваша, ако я вземете“. С други думи, да не очакват от него да им я даде.
Както във Венецуела, администрацията явно е имала набелязани няколко наследници на Хаменей в рамките на режима, въпреки че в същата атака, при която загина аятолахът, бяха убити и повечето от тях. „Няма да бъде никой от тези, които имахме предвид, защото всички са мъртви“, каза Тръмп в друго интервю. „Вторият и третият в йерархията са мъртви“. Във всеки случай екипът на Тръмп, включително ЦРУ, изглежда приема, че режимът ще остане на власт. За Тръмп е важно следващият човек, който е да е той (и няма да е жена), да е иранският вариант на Делси Родригес – с други думи, марионетка.
Подобна, макар и за момента не толкова взривоопасна кампания, изглежда тече в Куба. След Венецуела тя трябваше да бъде следващият антиамерикански режим в Западното полукълбо, който да бъде свален и Америка всъщност подготви почвата с фактическо петролно ембарго. Марко Рубио, държавен секретар и съветник по въпросите на националата сигурност (чиито родители са емигрирали от Куба преди революцията в страната), е разговарял с внука на бившия кубински лидер Раул Кастро. Тръмп вече говори за „приятелско поемане на контрола“, където „приятелско“ изглежда означава „без обезглавяване“.
Ако зависеше от Тръмп, другите лидери щяха да разберат намека и доброволно биха станали клиенти, марионетки или васали, дори и без посещение от американски самолетоносачи. Вероятно това имаше предвид президентът, когато продължи с ироничните си забележки към Канада, че ще стане 51-ият американски щат или към Дания, че ще отстъпи Гренландия. Това се вписва в неговия „неороялистки“ възглед за световната политика, според който всичко се върти около него и по-конкретно около подчинението пред него.
За Америка, разбира се, не е новост да отглежда марионетни държави. За страна, която в исторически план е предпочитала да се възприема като антиимпериалистична, през годините тя установи изненадващо много такива държави. Един забележителен пример е Иран, започнал през 1953 г., когато САЩ (и Великобритания) предизвикаха преврат, който свали избрания премиер и постави на власт проамерикански шах – „успех“, който се превърна в катастрофа през 1979 г. и допренесе за създаването на хаоса, в който се намираме сега.
И все пак като цяло американската външна политика след Студената война се отклони от установяването на марионетни режими и се насочи към подкрепа на демократичните промени. В някои случаи, като в Ирак и Афганистан, това доведе до катастрофално наивни опити за „изграждане на нация“.
Вашингтон не одобряваше явните искания за подчинение и заявяваше, че това правят автократичните противници на Америка. Типичен пример за това е руският президент Владиимр Путин, който смята всички постсъветски страни – от Беларус до държавите от Централна Азия, за свои законни феодални владения. Сегашната му война срещу Украйна започна през 2014 г., след кто украинският народ свали от власт тогавашната марионетка на Путин в Киев Виктор Янукович.
Докато бомби избухват в Близкия изток, е твърде рано да се прогнозира кой в крайна сметка ще управлява Иран и неговия дълго потискан народ. Дори съдбата на венецуелците, кубинците и други остава неясна в дългосрочен план. И все пак не е нито твърде рано, нито трърде късно да спрем за миг и да наблюдаваме събитията, които доскоро биха били шокиращи, а сега изглеждат почти банални – американският главнокомандващ вече не е лидер на свободния свят, а просто още един силов ръководител.