Амбиции: Вече е ясно какво иска Тръмп от Иран - всичко.
Военната операция разкрива стремежа на Тръмп към пълно демонтиране на иранския режим, въпреки огромните стратегически рискове.
Редактор: Галина Маринова
Доналд Тръмп никога не обясни пред Конгреса или пред когото и да било какви са основанията и целите му за нападение срещу Иран. Сега, когато „Операция Епичен гняв“ е в ход, вече знаем.
Отговорът беше „всичко“, което превръща това начинание в риск, надхвърлящ всичко, което дори този бивш собственик на казина е предприемал.
Определянето на цели за военни действия задава причината за тях, начина на изпълнение и критериите за успех. В осемминутното обръщение, което Тръмп публикува в Truth Social, той изложи поне половин дузина причини за започване на война, започвайки с предотвратяване на непосредствена заплаха за САЩ, каквато — при положение че ядрените преговори трябваше да бъдат подновени следващата седмица — нямаше.
Той добави и други мотиви за мащабната атака: окончателно премахване на ядрената програма на Иран, унищожаване на ракетите и производствените линии за тях, смазване на армията и способността на Техеран да подкрепя прокси групи в чужбина, ликвидиране на флота му, отмъщение за ирански атаки срещу американски военнослужещи през последните 47 години и спиране на по‑нататъшното избиване на собствения му народ от Ислямската република.
Но най‑амбициозната цел, тази която трябва да бъде постигната, за да имат смисъл всички останали, беше смяна на режима. Без това републиката и нейните дейности могат да бъдат отслабени, прекъснати или забавени, но не и спрени.
Ракетите, ядрената програма, вътрешната репресия и военните операции в чужбина биха се възстановили, вече с научени уроци и в условията на война.
Без промяна на върха много от проблемите, които Тръмп и Израел се опитват да решат, само ще се усложнят. Например иранското ръководство почти сигурно би изгонило международните ядрени инспектори, което би намалило драстично възможността на САЩ и други държави да следят обогатяването на уран.
Разбира се, ако Тръмп успее да принуди режима да падне, всичко ще бъде простено и триумфът му ще бъде безспорен. Този резултат се доближи още повече след като иранската държавна телевизия потвърди в неделя смъртта на върховния лидер аятолах Али Хаменей.
Той и застаряващата революция, която олицетворяваше, имаха малка подкрепа у дома и още по‑малка в чужбина. Режимът му няма с какво да бъде защитен и светът без съмнение би бил по‑добро място без него. За онези, които подценяват стойността на истинската демокрация, Иран на Хаменей трябва да бъде урок.
Рисковете от тази операция обаче са напълно реални. В момента, в който Тръмп започна толкова мащабна атака с неограничени цели, той стимулира режима в Техеран да използва всички средства, с които разполага, за да отвърне в битка, която сега възприема като борба за оцеляване.
Единственият въпрос е колко щети може да нанесе на САЩ и съюзниците им и за колко дълго.
Ще мине време, преди да стане ясно колко от иранското ръководство, освен Хаменей, са били убити при първоначалните удари на САЩ.
Също така още не е известно дали американските и израелските самолети и ракети са унищожили достатъчно от иранските пускови установки за балистични ракети, за да премахнат значителна заплаха за американските бази и персонал в чужбина.
Първоначални експлозии бяха съобщени в Бахрейн, където е разположен Пети флот на САЩ, както и в Дубай. Израел обяви извънредно положение след засичане на приближаващи ракети.
Също така е неизвестно какви способности ще останат на Иран, за да изпълни заплахите си да затвори Ормузкия проток, да потапя петролни танкери или да удря слабо защитената петролна инфраструктура на съюзниците на САЩ в Залива.
Тези рискове обясняват нежеланието на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други сунитски държави, които не симпатизират на Техеран, да подкрепят или участват в американско‑израелската атака.
Ако някъде въздушни удари могат да доведат до смяна на режим, Иран е добър кандидат. Хаменей, управляващият елит и Революционната гвардия, която ги защитава, са изчерпали способността си да решават дори основни икономически проблеми и са загубили връзка със страната.
Само преди седмици гвардията уби хиляди, ако не десетки хиляди свои граждани, за да се задържи на власт. Тези мъже са врагове на собствения си народ.
И все пак няма прецедент за сваляне на режим само чрез въздушна сила. Затова Тръмп призова иранците да се надигнат и да поемат контрола. Всичко сега зависи от тях. Дори ако Ислямската република падне, последиците за Иран и съседните държави може едва да започват.
Това е държава с население 92 милиона души, с дълга история, но без организирана вътрешна опозиция и с големи малцинства, които може да се възползват от хаоса.
На 22 февруари пет ирански кюрдски групи обявиха създаването на Алианс на политическите сили в Ирански Кюрдистан, което веднага предизвика тревога в Турция. Кюрдите, над 30 милиона души в Иран, Ирак, Сирия и Турция, са сред най‑големите етнически групи без собствена държава.
Това би било рядка възможност и изкушението да я използват би било голямо.
САЩ вече са били в подобна ситуация: в Афганистан 20 години, в Ирак от 2003 г., в Либия през 2011 г. Това не означава, че сега няма да успее, но едно е сигурно: няма човек във Вашингтон, който да знае накъде води тази война.
---
Марк Чемпиън е старши колумнист в Bloomberg Opinion, който преди това е работил като кореспондент и редактор в The Wall Street Journal и The Daily Telegraph, с дългогодишен опит в международната политика и сигурността.