Инвазията на Русия в Украйна вече промени света

Четири години след като Русия нападна Украйна с цялата си мощ, как войната промени различните ѝ главни герои? Това е въпрос, който си заслужава да бъде зададен, дори и да не се очертава скорошно прекратяване на конфликта.

За човек, който посещава Украйна от 35 години, преди и по време на войната, ответната реакция на страната е удивителна. Десетилетия наред това беше най-разочароващата страна, с талантлив народ, потискан и отровен от толкова силна корупция, че държавата не можеше да се развива. Руската агресия създаде тази нация, дори докато се опитваше да я унищожи.

Държавотворчески мит

Това не се отнася само за последните четири години на интензивна война, но и за целите 12 години, през които руският президент Владимир Путин подлага страната на нападки. Това започна с анексирането на Крим и подклаждането и въоръжаването на сепаратисткото въстание в източната част.

Ако Путин беше предприел пълна инвазия през 2014 г., няма съмнение, че щеше да успее. Украинската армия беше толкова осакатена, че можеше да разположи само 6000 бойци. Отбраната на страната трябваше да бъде организирана от доброволци, а оръжията и униформите им бяха финансирани чрез краудфъндинг или от олигарси.

Дванадесет години по-късно страната се превърна в нация от доброволци, изкована от бруталността на собствените си некомпетентни лидери и от все по-реваншистката Русия на Путин. Тя все още е крехка и обременена от корупция.

С края на войната ще възникнат нови разделения, например между тези, които са се сражавали, и тези, които не са, между тези, които се завръщат, и тези, които не се завръщат. И все пак самото ѝ оцеляване е изключително, от което се изграждат митовете на нациите.

Още по темата

Планът Уиткоф - Димитриев: Какво крие бъдещето на Украйна?

Разследване за корупция в Украйна засегна бивш енергиен министър

Руски фирми се надяват на държавна помощ от бюджет, обременен от войната

Русия в плен на призраците на миналото и бъдещето

Постиженията на Русия в тази трагедия са по-малко вдъхновяващи. Войната се превърна в катастрофа, от която дори много души в Кремъл се страхуваха, включително за собствените си войски.

Но това не е толкова защото седмичният парад към победата, който Путин очакваше, се превърна в изтощителен конфликт, а по-скоро защото промени същността и бъдещето на държавата. Путин се върна към миналото, което много руснаци – да не говорим за останалия свят – се надяваха да оставят зад себе си.

Русия, която посещавах в продължение на 35 години и където за известно време живях, беше за момент по-лесна за възхищение от Украйна. Но това беше в момент, когато всяко бъдеще изглеждаше възможно – дали връщане към комунизма, някакъв суров протофашистки национализъм или нещо много по-благоприятно и проспериращо. Изборът вече е направен.

Отношението ни е сякаш необузданият, транзакционен национализъм на американския президент Доналд Тръмп е нещо ново и шокиращо. По този начин действа Кремъл на Путин откакто той пое властта през 2000 г.  Русия, която се появява, в много отношения се връща към статута си от времето на СССР като ресурсна икономика, обвързана с военен апарат.

Русия ще се възстанови икономически, след като санкциите и изкривяванията на войната бъдат премахнати. Но тя ще се бори да излезе от военната си икономика, собствената си пропаганда и сегашната тежка зависимост от Китай.

В училищата отново се преподава на децата токсична смесица това, че Русия е жертва и че е обречена да бъде велика. Демобилизирането на милиони озверени войници ще бъде по-опасно, отколкото да се продължи да им се плаща.  

Свиването на оръжейното производство, за да се премине към икономика на потреблението, ще бъде още по-трудно, отколкото се оказа преди войната.

Събуждането на Европа

Дълго време отне, но трансформацията на Москва най-накрая събуди Европа от отказа ѝ да повярва, че историята и геополитическата конкуренция никога не спират. Войната разкри, че Европа е военно и политически слаба, което я прави неприемливо зависеща от САЩ за отбраната си.

Но реакцията на Европа беше и една от по-положителните изненади на войната. Кой би помислил на 24 февруари 2022 г., че Германия – зависима от руския газ и осмивана за това, че предлага на Украйна само каски срещу танкове и бойни самолети – сега ще бъде най-големият доставчик на оръжие за Киев? Или че ЕС, раздробен в най-добрия случай съюз от 27 държави, ще се обедини около санкциите и финансирането, за да помогне на Киев в продължение на четири дълги години? Аз не.

Унгария, водена от премиера Виктор Орбан, от самото начало се явява като пречка за това неочаквано единство, заплашвайки да използва правото си на вето, за да изтръгне от останалата част от блока изключения в областта на финансите и енергетиката.

Сега, когато изостава в социологическите проучвания преди изборите на 12 април, Орбан оттегли одобрението си както за пакета от санкции срещу Русия, така и за заем от ЕС в размер на 90 милиарда евро за Украйна, с аргумента, че Киев трябва първо да поправи повредения от Русия нефтопровод.

Възможно е това да бъде моментът, в който подкрепата на съюзниците ще се провали, защото идва в момент, в който Европа трябва да поеме почти цялата тежест на финансирането на отбраната на Украйна. Но аз не бих заложил на това. Орбан вероятно е в последните си два месеца на власт.

Обръщането американската политика при Тръмп

Най-голяма промяна настъпи в подхода на САЩ към руската инвазия, но това се дължи не толкова на конфликта, колкото на пристигането на Тръмп в Белия дом. Под неговото президентство САЩ оттеглиха цялото финансиране за отбраната на Украйна в рамките на това, което считат за пребалансиране на външната си политика в услуга на националния интерес.

В този процес Тръмп превърна войната в печелившо начинание, като принуди Европа да плаща за американски оръжия, предназначени за Украйна. Неговите мирни преговори са свързани с паралелни двустранни търговски преговори с Русия.

Още по темата

Кая Калас: Води се дискусия на ниво лидери за заема от 90 млрд

Кая Калас: Има натиск над Украйна, не толкова над Русия

Отчаян за преизбиране, Орбан залага на страховете от война

Залогът - при какви условия ще приключи всичко?

Всички войни трябва да приключат, както и тази инвазия. Въпросът е при какви условия, защото те ще определят как съюзниците и враговете по целия свят ще гледат на надеждността на САЩ като партньор в отбраната; дали Москва вижда бъдеще в придобиването на територия и влияние със сила; дали Украйна ще се превърне в полза или в тежест за сигурността и икономиката на Европа; и бъдещата стабилност и богатство на Европа, която остава най-важният търговски и инвестиционен партньор на Америка.

Залогът е просто твърде висок за бързо и нечестно мирно споразумение, дори и сега, след четири години кръвопролития.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Тъй като няма пари, Русия се обръща към Бог в стремежа си за влияние в Африка

Преговорите Русия-Украйна ще са в пат, докато никой няма предимство на фронта

Путин превърна преговорите в оръжие и Тръмп би могъл да прекрати това