Може ли телевизионен сериал да реши кризата с отпадните води във Великобритания?

Съветът ми: пуснете си „Dirty Business“ – новата „фактическа драма“ на Channel 4 за скандала със замърсяването на водите във Великобритания – но не я гледайте, докато ядете. Има твърде много кадри на сурови фекални води, за да е приятно храненето ви.

После, така или иначе, ще ви се догади от ярост. Сериалът стъпва върху многогодишно разследване на водните компании в Англия, направено от пенсионирания полицейски детектив Ашли Смит и Питър Хамънд – професор, специализиран в машинното обучение. Разказва истинските истории на множество жертви и разобличители, засегнати от изливането на отпадни води.

Смит и Хамънд са съседи, чието разследване през 2017 г. защо местната им река е кафява и без живот, прераства в Windrush Against Sewage Pollution, или WASP – действаща кампания с национален обхват. В сериала присъства и семейство Прийн, което губи осемгодишната си дъщеря Хедър през 1999 г. от агресивен щам на E. coli, с който тя се заразява след игра на плаж в Девън. Семейството не знаело, че дни преди посещението им, близък преливник на канализацията е изпуснал отпадни води върху обществена пътека.

Още по темата

Invesco гледа на Великобритания като нетехнологична диверсификация

Има ли шанс новите сондажи да съживят петролното сърце на Великобритания

Какво е „законно“ – и какво твърди, че се случва на практика

За водните компании е законно да изливат сурови, непречистени човешки отпадъци в реките и моретата ни, но само при определени обстоятелства – например при „необичайно силни валежи“ или при истинска авария, като отказ на помпена станция. Но изследванията на WASP установяват, че водните компании нарушават закона, като изпускат при сухо време и отлагат необходимата поддръжка така, че аварийните ремонти и съпътстващите ги разливи се превръщат в редовно явление.

Поглед към sewagemap.co.uk – сайт, който показва в реално време данни за разливи на канализация в Англия – разкрива, че 27 години след смъртта на Хедър Прийн проблемът остава широко разпространен. Не ми отне много да открия преливник, който е изливал човешки отпадни води в река Мисбърн – рядка „кредна“ река – в продължение, към момента на писане, на над 500 часа. Валя доста напоследък, но не до степен, която да оправдае такова ниво на замърсяване.

Може ли телевизията да „раздвижи“ политиката

След безброй обществени кампании, петиции, солени глоби и дори правителствено разследване, може ли документална драма от три части наистина да промени нещо? Има основания да се мисли, че да. В крайна сметка, през последните години телевизионните сериали влияят сериозно на политиците във Великобритания.

Вземете „Adolescence“ – четирисерийна драма на Netflix Inc. за момче, арестувано за убийството на съученичка. Поредицата от 2025 г., приета с почти единодушни възторжени отзиви, беше спомената по време на парламентарния контрол.

Премиерът Киър Стармър каза, че я е гледал и че тя подчертава нуждата да се противодейства на влиянието на социалните мрежи и инфлуенсъри върху младите момчета. Създателите на сериала в крайна сметка бяха поканени в парламента да обсъдят онлайн безопасността, а Стармър подкрепи плана на Netflix да показва поредицата в училищата.

През 2024 г. ITV излъчи „Mr Bates vs The Post Office“, който разглежда скандала Post Office Horizon (1999–2015), при който стотици пощенски подслужители бяха неправомерно осъдени за кражба, измама и фалшиво счетоводство заради дефектна IT система.

Програмата възроди интереса към съдебната грешка и в крайна сметка доведе до отнемането на отличието Commander of the Order of the British Empire (CBE) на бившия главен изпълнителен директор на пощите Паула Венълс. На сериала се приписва и решаваща роля правителството най-сетне да обяви ново законодателство за оневиняване на неправомерно осъдените подслужители и да увеличи компенсациите.

Тези телевизионни драми не ни показват нещо, за което не е писано и преди, но успяват да привлекат общественото внимание по начин, по който традиционната журналистика не може. Патрик Спенс, изпълнителен продуцент на „Mr Bates“, каза по BBC Radio 4, че драматизациите „могат да оживят истинското емоционално въздействие върху хората, станали жертва на отвратителното поведение на Пощите“. С други думи, драмите ни показват не просто какво е станало, а как се е случило.

Какво може да поиска обществото – и какво обещава правителството

Ако „Dirty Business“, чиято премиера е на 23 февруари, успее да предизвика същото ниво на възмущение – както би трябвало – какво може да поиска обществото?

Първо, британците трябва да притиснат правителството да изпълни последните си планове. През януари то публикува дългоочакван „бяла книга“ в отговор на прегледа на Independent Water Commission за водния сектор.

Комисията, оглавена от бившия заместник-управител на Английската централна банка сър Джон Кънлиф, беше натоварена от лейбъристкото правителство да проучи решения на проблемите във водния сектор на Англия и Уелс – единствените напълно приватизирани системи в света – и правителството е възприело много от препоръките ѝ.

Например документът потвърждава планове да бъде премахнат сегашният икономически надзорник Water Services Regulation Authority (Ofwat) и да бъде заменен с по-мощен регулатор, който да поеме и част от функциите, изпълнявани днес от Drinking Water Inspectorate, Environment Agency (EA) и Natural England. Целта е да се намалят пропуските в надзора и да се обединят финансовите и екологичните отговорности.

Най-важното е, че правителството обеща да прекрати самоконтрола на операторите – централна тема в първия епизод на „Dirty Business“. От 2010 г. водните компании отговарят за мониторинга и докладването на замърсяването от собствените си пречиствателни съоръжения. EA трябва да извършва редовни одити, за да гарантира, че компаниите казват истината, но разследванията показват, че многократно не успява да го прави.

Правителството заслужава похвала за планираните реформи. Но при все още оскъдни детайли и при положение че разследването на Кънлиф е било възпрепятствано да разглежда публична собственост, хората са скептични дали тези стъпки ще са достатъчни, за да се изчистят британските водни пътища.

На преспрожекция на първия епизод Джайлс Бристоу, главен изпълнителен директор на благотворителната организация Surfers Against Sewage, разкритикува водната система като „настроена за печалба отгоре до долу“. Той отбелязва, че основното задължение на Ofwat е да гарантира финансовата устойчивост на водните компании, докато страната има нужда от регулатор, фокусиран върху опазването на околната среда и общественото здраве.

Някои активисти на събитието казаха, че биха искали замърсителите да носят отговорност в рамките на наказателното правосъдие. Макар законът да предвижда, че отговорните за незаконни разливи или за възпрепятстване на разследвания могат да получат ефективна присъда, броят на наказателните преследвания досега е нищожен. Други, включително актьорът Джейсън Уоткинс, който играе Хамънд, казаха, че според тях приватизацията на водния сектор е била „бедствие“.

Ясното е, че водата ни е всичко друго, но не и чиста - и че са нужни радикални промени, за да се прекратят замърсяващи практики, които продължават от десетилетия. Дано телевизията успее да вдъхнови политиците още веднъж.

Лара Уилямс е колумнистка на Bloomberg Opinion, отразяваща изменението на климата.

Още по темата

Великобритания въвежда Електронно разрешение за пътуване (ETA) от 25 февруари

Нулевата миграция може да свие икономиката на Великобритания с 3,6% до 2040 г.