Куба е сама в Латинска Америка

Комунистическият остров навлезе в стадий на криза, който може да се окаже „терминална скорост“, след като Белият дом предприе стъпки да задуши доставките на петрол за карибската държава. Авиокомпании спират полети до Хавана заради недостиг на реактивно гориво. Курорти, които носят оскъдни твърди валути, затварят на фона на непрекъсващи прекъсвания на електрозахранването. Правителството прибягва до крайни мерки за разпределяне на намаляващите запаси, което допълнително разстройва ежедневието на остров, отдавна привикнал към лишения.

Кризата се ускорява: петрол, ток и парализа на икономиката

Сателитни данни, събрани от колегите ми от Bloomberg Economics, показват, че нощната светимост е спаднала с 22% през януари спрямо година по-рано - и това е било преди последните, най-драстични мерки. Отдавна се предсказва сривът на Куба; този път изглежда безпогрешно реален.

Хавана без опора: регионът мълчи, съюзниците се отдръпват

Може би най-поразителното е доколко политически изолирана е станала Хавана в този критичен момент. Десетилетия наред символ на латиноамериканската левица и сборен пункт на антиимпериалистическата солидарност, Куба сега се изправя пред най-тежката си икономическа извънредна ситуация от разпадането на Съветския съюз насам - и с малко надеждни съюзници. Мексико, под натиск от търговските заплахи на Тръмп, е поставило на пауза износа на петрол, макар президентът Клаудия Шейнбаум да изразява солидарност и да изпраща хуманитарна помощ.

Венецуела е извън картината след отстраняването на Николас Мадуро, а дългогодишният съмишленик Боливия се е отдалечила от социализма. Русия и Китай са произнесли думи на подкрепа, но са предоставили малко материално облекчение. Никарагуа затегна визовите изисквания за кубинци, отрязвайки миграционен път към САЩ, който някога служеше като спасителен изход за хиляди.

Докато голяма част от Латинска Америка завива надясно - от Чили до Хондурас - политическата цена да защитаваш комунистическата система на Куба нараства. Само през октомври Шейнбаум и колумбийският президент Густаво Петро обявиха с фанфари, че ще пропуснат Срещата на върха на Америка в Доминиканската република заради изключването на Куба - ехо от позицията на мексиканския лидер Андрес Мануел Лопес Обрадор през 2022 г. Днес обаче реакцията на региона е предимно реторична — и то сдържана. По улиците на Сао Пауло, Буенос Айрес или Мексико Сити няма милиони, които да протестират срещу нова демонстрация на американски колониализъм.

Да, бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва критикува натиска на САЩ на митинг на Работническата партия, но вътрешната политика и изборите през октомври ограничават конкретни действия, като например горивна подкрепа. В Чили президентът Габриел Борич в голяма степен избягва темата, след като предизвика полемика в управляващата си коалиция миналия месец, наричайки Куба диктатура. Дори Гватемала се дистанцира, прекратявайки използването на кубински медицински бригади.

Както твърди бившият мексикански външен министър Хорхе Кастанеда, твърдият подход на Белия дом затегна изолацията на Куба и припомни болезнено провала на острова да използва възможността за политически и икономически реформи по време на сближаването в ерата на Обама преди десетилетие. „Днес никой не иска да влиза в битка с Тръмп заради Куба“, каза ми той. „Латинска Америка си има достатъчно собствени проблеми, без да добавя още един.“

Още по темата

С кризата в Куба САЩ целят да отворят пазара и увеличат влиянието си

Европа се опасява от криза в Куба, докато Тръмп засилва натиска

Тесният дипломатически прозорец: натиск срещу отстъпки

Тази динамика оставя Куба сама срещу войнствена администрация във Вашингтон. Държавният секретар Марко Рубио - кубино-американец - е решен да натиска за смяна на режима. Справедливо или не, Вашингтон вече държи повечето лостове върху непосредствената икономическа съдба на Хавана - чрез санкции, търговски заплахи или контрол върху външните енергийни „жизнени линии“ на острова.

На фона на слухове за тихи разговори между кубински официални лица и представители на САЩ, президентът Мигел Диас-Канел и неговият наставник Раул Кастро са изправени пред сурови алтернативи: да предложат смислени политически и икономически отстъпки срещу облекчаване - или да удвоят конфронтацията в името на революцията.

Твърдолинейните кръгове в САЩ ще настояват за максимален натиск, за да се постигне освобождаване на политически затворници, улесняване на завръщането на изгнаници и постепенна реставрация на гражданските свободи, която в крайна сметка да позволи свободни избори. Вашингтон има възможности за ескалация - от ограничаване на паричните преводи до налагане на въздушна блокада.

Но този път има граници. Комунистическата система носи основната отговорност за икономическия колапс на Куба. Затягането на примката може да ускори хуманитарна катастрофа за обикновените кубинци, които не са имали влияние върху решенията на своите лидери. Ако шест десетилетия санкции не са довели до смяна на режима, вероятността още от същото да свърши работа е малка.

Политическият и икономическият преход остава единственият правдоподобен път към достойния живот, който кубинците отдавна заслужават. Но би било наивно да се подценява способността на режима да оцелява - дори да прегърне самоунищожението, вместо да отстъпи. Както го формулира Кастанеда: „Има привърженици на самозапалването. Те вярват, че ако народът се вдигне на бунт или САЩ нахлуят, те поне ще са оказали съпротива - за разлика от това, което се случи във Венецуела.“

Куба е останала без гориво, съюзници и време. И максималният натиск, и закостенялото неподчинение могат да доведат до катастрофални резултати. Ако Диас-Канел казва, че правителството му е готово да преговаря със САЩ „без предварителни условия“, и Тръмп вярва, че може да „сключи сделка“ с Куба, тогава тесен дипломатически прозорец може да е единственият рационален път напред. Иначе, вместо кастровия лозунг „родина или смърт“, някогашният революционен режим рискува да предложи на гражданите си само мрачната перспектива за родина и смърт.

Хуан Пабло Спинето е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ бизнеса, икономическите въпроси и политиката в Латинска Америка. Преди това е бил управляващ редактор на Bloomberg News за икономика и управление в региона.

Още по темата

Берг: Венецуела трябва да скъса с Русия, Куба, Иран, Хизбула

Докато Милей изведе Аржентина от криза, Куба все повече затъва в крайна бедност