Путин, Си и Тръмп започват контрареволюция срещу свободата

Имаше период от време, когато Мюнхен наистина имаше значение. В продължение на едно поколение след Студената война годишната Мюнхенска конференция по сигурността беше притегателен център за лидерите на една обединена и свободна Европа. Това беше форум на западната коалиция, която определяше глобалния дневен ред. Само преди пет години президентът на САЩ Джо Байдън заяви пред участниците, че демокрацията трябва да надделее и човечеството никога не бива да се връща към твърдите блокове на Студената война.

Още по темата

Историческата победа на Такичи поставя Си в дилема в отношенията с Япония

С кризата в Куба САЩ целят да отворят пазара и увеличат влиянието си

Показателно е, че тримата най-важни лидери на настоящия момент – президентът на САЩ Доналд Тръмп, китайският лидер Си Дзинпин и руският президент Владимир Путин – отсъстват от Мюнхен тази седмица. И тримата възприемат геополитическите промени след Студената война като катастрофа. Днес именно тези контрареволюционни лидери пренареждат света.

Чудото на 1989 година и неговите противници

За повечето западни наблюдатели събитията от 1989 година изглеждаха като чудо. Падането на Берлинската стена доведе до мирното обединение на Германия и символично сложи край на разделението на континента. Скоро след това се разпадна и Съветският съюз. Пазарната икономика и демократичните системи се разпространяваха по света. Изглеждаше възможно да се изгради единен и интегриран международен ред под западно лидерство.

За Путин, Си и Тръмп обаче това не е златна епоха, а начало на упадък. Путин многократно е заявявал, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на века, защото е разрушило империя и е нарушило световния баланс. В речта си в Мюнхен през 2007 година той обвини САЩ, че са създали еднополюсен свят, в който налагат волята си, ограничават сферите на влияние на други държави и свалят неудобни режими.

Още по темата

Мерц пуска в ход плана си за Германия — истинският тест тепърва предстои

Си разчиства върха на армията и този път чистката е различна

Според него никой не може да се чувства сигурен в свят с един-единствен център на власт. Това важи особено за Русия, която след разпадането на СССР се стреми да възстанови влиянието си като авторитарна сила. В продължение на близо четвърт век Путин последователно работи за разклащане на международния ред, изграден след Студената война.

Инструментите на ревизионизма

Москва превърна взаимната зависимост в инструмент за натиск. Русия използва енергийните си ресурси и финансови потоци, за да влияе върху европейски държави. Тя се възползва и от дигиталните технологии, за да провежда кампании за дезинформация и кибератаки. 

Паралелно с това Кремъл започна и открит военен натиск, целящ да спре разширяването на евроатлантическото пространство. Военните действия срещу Украйна през 2014 година и особено пълномащабната инвазия през 2022 година върнаха широкомащабната война в Европа, регион, който дълго време се възприемаше като пример за стабилност и интеграция.

Още по темата

Путин превърна преговорите в оръжие и Тръмп би могъл да прекрати това

Путин вярва, че времето е на негова страна и няма да спре войната в Украйна

Най-близкият стратегически партньор на Путин, Си Дзинпин, също възприема 1989 година като повратен момент, но по различен начин. Вълненията, които тогава разтърсиха комунистическите режими в Източна Европа, се пренесоха и в Китай и доведоха до драматичните събития на площад Тянанмън. За китайското ръководство това беше екзистенциална заплаха за властта на Комунистическата партия.

Си често изтъква, че Съветският съюз се е разпаднал, защото неговите ръководители са загубили идеологическата си твърдост и контрол. Този урок той използва, за да налага строга вътрешна дисциплина. През 2013 година китайското ръководство предупреди партийните кадри да се пазят от „опасни“ западни идеи като универсални човешки права, универсални ценности и конституционна демокрация.

Китай и разклащането на глобалния ред

Парадоксът е, че именно Китай беше сред най-големите печеливши от глобализацията след края на Студената война. Отварянето на световните пазари ускори неговия икономически възход. В същото време Пекин допринесе за отслабването на същия този ред.

Масираният износ на евтини китайски стоки в началото на новия век подкопа индустриални региони в САЩ и разклати вътрешнополитическата подкрепа за свободната търговия. Огромният производствен капацитет на Китай и агресивните му търговски практики днес застрашават индустриалната база в редица държави.

Още по темата

Защо Путин мълчи за Иран, Венецуела и Гренландия

Съюзниците на Русия се оплакват от липсата на Путин в най-важния момент

Ограниченията върху износа на редкоземни елементи показват колко уязвима може да бъде глобалната икономика при прекомерна зависимост от един доставчик. В същото време бързата модернизация на китайската армия поставя под въпрос дългогодишния военен баланс в Азия.

Китайските лидери възприемат тези сътресения като част от исторически преход, при който страната им ще заеме водещо място в света. Но макар Пекин и Вашингтон да са стратегически съперници, най-силният политически удар срещу следвоенния ред може да идва отвътре, от самите Съединени щати.

Американският завой при Тръмп

Възгледите на Доналд Тръмп също носят ревизионистки характер, въпреки че след 1989 година именно САЩ се оказаха в най-силна позиция. Според неговата интерпретация обаче глобализацията и следвоенният либерален ред са навредили на Америка.

По думите му свободната търговия е довела до деиндустриализация, неконтролирана миграция и възхода на стратегически съперник като Китай. Военните ангажименти в Близкия изток са изтощили ресурсите на страната. Съюзници са се възползвали от американската защита, без да поемат достатъчно отговорност.

В този разказ последните десетилетия са поредица от стратегически грешки, а разрушаването на установения ред е необходимо условие за възстановяване на националната мощ.

Протекционизмът се превръща в основен инструмент. Новата политика на мита и икономически натиск променя търговските отношения със съюзници и конкуренти. Европейският съюз, символ на следвоенната интеграция, също се оказва обект на остри критики, търговски спорове и политически натиск.

Дори идеи за териториално разширяване, като интереса към Гренландия или Канада, се вписват в по-широката логика на политика, ориентирана към едностранна изгода.

Тръмп твърди, че този курс ще доведе до национално възраждане. Възможно е той да е прав, че някои навици от ерата след Студената война вече са неефективни. Сред тях са прекомерната зависимост от глобалните вериги на доставки и автоматичното поемане на разходи за сигурността на съюзници.

Но също толкова възможно е сътресенията, които тази политика предизвиква, особено вътре в западния съюз, да създадат нови възможности за Китай и Русия. И двете държави отдавна се стремят да отслабят американското влияние и да променят правилата на международната система. Контрареволюционерите засега печелят позиции. В следващия етап те могат да се изправят един срещу друг в борба за това как ще изглежда новият световен ред.

Хал Брандс е колумнист на Bloomberg Opinion и носител на титлата „Хенри Кисинджър“ за изтъкнат професор в Училището за напреднали международни изследвания към университета „Джонс Хопкинс“. Той е също старши сътрудник в American Enterprise Institute, автор на The Eurasian Century: Hot Wars, Cold Wars, and the Making of the Modern World и старши съветник в Macro Advisory Partners.

Още по темата

Путин току-що напомни, че е заплаха за НАТО

Как Путин подтиква Европа да възстанови въоръжените си сили за дълга война