Индия стряска пазарите, вместо да внесе спокойствие

Годишният бюджет на Индия напомни на пазарите неприятната реалност на фискалната доминация – ситуация, в която централната банка е принудена да постави финансирането на бюджетния дефицит над основната си функция да контролира инфлацията. Това е рискова позиция. Както един бивш централeн банкер го описа, фискалната доминация е „теория на всичко в Индия“ – или поне на всичко, което в крайна сметка се обърква, както по време на „taper tantrum“ на Федералния резерв през 2013 г., когато активите в рупии бяха масово разпродавани.

Пазарите реагират на отслабващата рупия

Докато потребителските цени засега не будят тревога, падащата цена на рупията е проблем. Чуждестранните инвеститори се освобождават както от местни акции, така и от държавни облигации. Нито акционерите, нито облигационните инвеститори вероятно ще променят мнението си след преглед на последните бюджетни приоритети и плановете за финансиране.

Въпреки че бюджетът не споменава президента на САЩ Доналд Тръмп, неговите 50% мита върху индийския износ хвърлят сянка. Залогът на премиера Нарендра Моди върху вътрешни данъчни облекчения, за да омекоти удара от действията на Вашингтон, остави администрацията му с голяма дупка в приходите. Има известни усилия за ограничаване на публичните разходи, но резултатът е следният: за да „затвори сметката“, правителството планира рекордни 17,2 трилиона рупии (187 млрд. долара) нов дълг чрез продажба на облигации. При положение че дори Япония бива наказвана от пазара за фискални експерименти, Индия рискува да изплаши инвеститорите точно когато трябва да ги успокои.

Тук се появява фискалната доминация. Резервната банка на Индия ще трябва да изкупи голяма част от 18-процентното увеличение на държавното финансиране. Ако не го направи, лихвените разходи може да се повишат – не само за Делхи, но и за 28-те щата, които също изпитват недостиг на ресурси. Това не е всичко. Екипът на Моди очаква 3,2 трилиона рупии дивиденти от държавни финансови институции. Централната банка, която изплати рекордните 2,7 трилиона рупии през май 2025 г., ще бъде под натиск за нов „рекорден“ трансфер.

Централната банка поема тежестта на рекордния дълг

Още преди неделния бюджет пазарът на облигации беше напрегнат – доходността по 10-годишните книжа достигна 6,73%, най-високо ниво от март 2025 г.

Нито намалението на потребителския данък, нито облекченията за средната класа в миналогодишния бюджет успяха да повишат номиналния БВП – ключов за приходите и корпоративните печалби. Чуждестранните инвеститори са изтеглили нетно 14 млрд. долара от местните акции за година. Дори нетните преки чуждестранни инвестиции – по-търпелив капитал – са отрицателни.

Пазарните участници, които работиха в неделя с надеждата за мерки, които да върнат увереността, получиха неприятна изненада: увеличение на транзакционния данък върху търговията с деривати, където се очакваше обратното.

Търговците на облигации и валута едва ли ще станат по-оптимистични. Делхи преминава от цел за годишен бюджетен дефицит към цел за намаляване на съотношението дълг/БВП през следващите пет години. Но номиналният растеж се забавя, а данъчните приходи реагират слабо на икономическата активност. „Не очакваме значим напредък в намаляването на дълга“, коментира Кристиан де Гузман, анализатор в Moody’s Ratings.

Разочарование за инвеститорите и липса на стимули

Освен това бюджетът беше изпълнен с пожелателни идеи – например за „пълноценна“ интелектуална собственост в производството на полупроводници. Това е далечна перспектива. Споменати бяха и коридори за редкоземни елементи по крайбрежието, за да се намали зависимостта от Китай, подкрепени с данъчни облекчения за оборудване за преработка на минерали. Но без план за справяне с екологичните рискове от добива по бреговата линия, подобни идеи не могат да се нарекат политика.

Климатичните активисти се сблъскват с още по-голямо разочарование: министърът на финансите Нирмала Ситараман намали бюджета за контрол на замърсяването. Тя очевидно не е била повлияна от предупреждението на Гита Гопинат, бивш високопоставен служител на МВФ, че мръсният въздух в индийските градове е по-опасен от всички наложени досега мита – и че страната трябва да действа „като във военно положение“.

21-годишната данъчна ваканция за компании, които използват Индия като глобална база за облачни услуги, може да ускори плановете на Alphabet, Microsoft и Amazon. Но техните центрове за данни ще консумират огромни количества енергия и вода, без да създадат много работни места.

По отношение на заетостта и производителността – двата най-големи проблема на Индия – бюджетът се отдалечава от провалилата се стажантска програма. Вместо това обещава „лаборатории за създатели на съдържание“ в училища и колежи. Може би е по-добре така – защо младежите да губят време в безсмислен „таймпас“, когато могат да правят клипове или да генерират AI съдържание?

Фискалната доминация подкопава бъдещия растеж

Както отбелязва професор Вирал Ачария, бивш заместник-управител на централната банка, фискалната доминация вреди на Индия по много начини. Например, за да осигури пространство за 9% ръст на инфраструктурните разходи, Делхи ще трябва да притисне държавните компании за по-високи дивиденти. Това може да ги накара да отложат собствените си инвестиции и наемане на персонал.

Когато инвеститорите започнат да събират числата, резултатът едва ли ще им хареса.

---

Анди Мукърджи е колумнист в Bloomberg Opinion, който преди това е работил като репортер и редактор за Reuters, The Wall Street Journal и The Straits Times, с дългогодишен фокус върху азиатските финансови пазари и икономическа политика.