Ако САЩ напуснат НАТО, Европа може да се защити сама

Като бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО никога не съм си представял идеята САЩ да напуснат най-важния отбранителен съюз в света. Но кризата около суверенитета над Гренландия през последните две седмици ме кара сериозно да се замисля как би изглеждало НАТО без най-значимия си член.

Историческите основи на алианса

НАТО е създаден от пепелта на Втората световна война от 12 държави – 10 европейски и две северноамерикански. Лорд Исмей, първият генерален секретар, образно формулира, че НАТО съществува, за да „държи руснаците вън, американците вътре и германците долу“. Той виждаше зараждащата се Студена война, заплахата за Западна Европа от Съветския съюз и опасността от неконтролирана Германия. Осъзнаваше и риска САЩ да повторят грешката след Първата световна война – просто да се оттеглят от континента след края на бойните действия.

От 1949 г. до днес алиансът до голяма степен следва целите на Исмей: през Студената война, колапса на комунизма и обединението на Германия, безкрайните спорове за разпределяне на тежестта и след 11 септември – мисията на НАТО в Афганистан, която командвах четири години. Въпреки вътрешните разногласия, алиансът нарасна до 32 държави и остава жизненоважен за сигурността не само в Западна Европа, но и на Балканите, в Близкия изток, Арктика и водите около Европа и Африка.

Но спорът за Гренландия е толкова напрегнат, колкото и най-сериозните разриви в алианса досега. Почти 10 европейски държави изпратиха малки военни контингенти на острова през последните две седмици – уж за оценка на отбраната срещу руски и китайски прониквания, но всъщност за да предотвратят евентуална американска военна намеса, за която президентът Доналд Тръмп намекна. Засега надделяват по-умерените позиции, но въпросът далеч не е приключен, а има и други теми, по които администрацията на Тръмп изглежда готова да подкопае трансатлантическото единство.

Струва си да попитаме: как изглежда НАТО без САЩ?

Какво означава НАТО без САЩ

Вашингтон има най-големия военен бюджет в алианса – около 900 млрд. долара, като Тръмп наскоро загатна за възможно увеличение до 1,5 трилиона. Но общият европейски отбранителен бюджет също е огромен – вторият по големина в света – около 400 млрд. долара. За сравнение: Русия харчи около 140 млрд., а Китай – около 250 млрд. А с новите обещания на европейските държави да достигнат 5% от БВП (3,5% чисти военни разходи и 1,5% за инфраструктура и киберсигурност), в Европа се вливат значителни средства за отбрана.

Друга голяма загуба при напускане на САЩ би била свиването на отбранителната индустриална база и технологичния капацитет. Lockheed Martin, Northrop Grumman, Boeing, General Dynamics и RTX са гигантски изпълнители, а около половината от 25-те най-големи отбранителни компании в света са американски. Но Европа също има силна индустриална база – осем от топ 25 са европейски, включително BAE (Великобритания), Leonardo (Италия), Airbus (Франция/Германия), Thales (Франция), Saab (Швеция) и Rheinmetall (Германия).

Американската отбранителна индустрия създава най-съвременните военни системи в света – по-голямата част от стелт изтребителите от пето поколение като F‑35; най-добрите дълговременни дронове за разузнаване и удари; водещите системи за противовъздушна отбрана като Patriot и THAAD; и по-добри сателити – ключови за разузнаването. Но Европа строи военни кораби и дизелови подводници по-бързо и с равни способности на много американски класове. А благодарение на подкрепата за Украйна европейците бързо изпреварват САЩ в производството на танкове, гаубици и боеприпаси.

Европейският индустриален и технологичен потенциал

Европа би могла бързо да навакса при по-нискотехнологични системи като дронове с кратка продължителност на полета, стрелково оръжие, хеликоптери, транспортни самолети, системи за противовъздушна отбрана с по-кратък обсег и ракети за наземни удари. Колко бързо европейските компании могат да възпроизведат американските технологии? Вероятно за около пет години – не е лесно, но не е и недостижимо.

Що се отнася до числеността на войските, докато САЩ разчитат на изцяло доброволна армия, много европейски държави възприемат като нормална практика наборната служба. Девет държави вече я прилагат, включително двете северни членки, а Германия е на път да я възстанови.

Разбира се, остава големият проблем с ядрената защита. Макар Великобритания и Франция да имат малки, но добре обучени ядрени сили, Европа би загубила стратегическия чадър на Вашингтон. Това може да принуди европейските държави да развият собствени способности – вероятно Германия и Полша биха се присъединили към ядрените сили. Или би могло да се договори рамка със САЩ за споделена ядрена сила за определен период.

Нова роля и нови приоритети за Европа

Голям плюс за Европа е, че НАТО без САЩ няма да носи глобалните отговорности, наложени от американските приоритети – като войните в Афганистан и Ирак. Алиансът би могъл да се фокусира много повече върху своя регион, особено върху защитата на Украйна – която е по-вероятно да се присъедини към НАТО в постамерикански вариант. Алиансът би запазил и шестте си арктически държави.

Ако САЩ се насочат към по-тесен фокус върху Западното полукълбо – както предвиждат новите Стратегия за национална сигурност и Стратегия за национална отбрана – смятам, че останалите 31 държави в НАТО в крайна сметка ще се справят. А добавянето на Украйна – с 40 милиона души, опитна армия и силно мотивирано население – би върнало алианса към 32 членове.

Нека се надяваме, че САЩ ще останат в НАТО, но мисля, че европейците вече обмислят други варианти за своята сигурност. Често ме питат: „Кой ще спечели войната в Украйна – руснаците или украинците?“ Истинският победител може да се окажат европейците – ако се обединят и изградят по-силна паневропейска отбрана. Най-добре това да стане в рамките на НАТО и заедно със САЩ. Но ако се наложи, мисля, че могат да се справят и сами.

---

Джеймс Ставридис е адмирал от ВМС на САЩ в оставка и бивш върховен главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, който в Bloomberg Opinion коментира глобалната сигурност, геополитиката и военната стратегия.

Още по темата

Кая Калас: ЕС трябва да адаптира отбраната си, за да оцелее

Давос 2026 тества устойчивостта на световния ред

Scope: Разривът между САЩ и ЕС влошава кредитните перспективи и на двете