Бягството от американски ДЦК се превръща в истинско главоболие за Скот Бесънт
Глобалните централни банки имат повече инвестиции в злато, отколкото в американски държавни облигации
Редактор: Божидарка Чобалигова
Според някои хора на Уолстрийт инвестиционният свят вече се насочва към фактически златен стандарт.
Достатъчно е да погледнем чуждестранните официални резерви. Непрестанното покачване означава, че при сегашните цени глобалните централни банки имат повече инвестиции в ценния метал, отколкото в американски държавни облигации. От Китай до Индия и Полша, правителствата, които купуват злато от началото на руското нашествие в Украйна през 2022 г., се радват на огромни капиталови печалби.
Фактически златен стандарт – затото изпревари държавните облигации във валутните резерви на глобалните централни банки. Графика: Bloomberg LP
Само това наблюдение би трябвало да накара финансовия министър на САЩ Скот Бесънт да потръпне. Самопровъзгласил се за най-добър продавач на облигации в САЩ, той отново трябва да се тревожи за привличане на инвеститори, въпреки че на теория неговото ведомство е подложено на по-слаб финансов натиск тази година.
Т. нар. debasement trade (търговия, залагаща на обезценяването на парите. бел. ред.), при която инвеститорите се освобождават от големи държавни облигации и валутите, в които са деноминирани, поради опасения, че ще се обезценят, получава втори шанс. Миналата седмица сътресенията на японския пазар на облигации и отраженията им върху американските държавни ценни книжа породиха слухове за координирана валутна намеса, което е рядкост от края на 90-те години на миналия век.
Стратегията от април миналата година след Деня на освобождението се завърна с пълна сила, като доларът отново се оказа в неизгодна позиция, след като Европа заплаши да използва като оръжие притежавания от нея американски дълг по отношение на Гренландия. Междувременно индустриалните метали – от среброто до медта, отбелязаха силен ръст наред със златото.
Разбира се, пазарите се движат бързо в MAGA ерата, като се променят под влиянието на едно или друго противоположно говорене. Но все повече данни показват, че търговията, залагаща на обезценяването на парите, се затвърждава като дългосрочна инвестиционна философия.
В началото на 2026 г. семейните офиси и инвеститорите на дребно вече търсеха по-креативни начини да хеджират портфейлите си с акции. Класическият модел на портфейл 60/40, при който облигациите служат като буфер срещу разпродажба на акции, не проработи по време на забавянето на икономиката след Covid през 2022 г. Тъй като глобалните акции са на рекордни нива, необходимостта от защита срещу внезапни сътресения става все по-силна.
Сривът на облигационния пазар миналата седмица затвърди мнението, че моделът 60/40 се е провалил. Отново не се наблюдаваше бягство към сигурността – държавните облигации не отбелязаха ръст, като лишиха акциите от традиционния им буфер.
Поради това стратези предлагат алтернативни портфейли. Т. нар. модел 60/20/20 препоръчва инвеститорите да продадат половината от инвестициите си с фиксирана доходност и да вложат 20% в ценни метали начело със златото. Това отчасти може да обясни защо златото се задържа на ниво над 5000 долара за тройунция тази седмица.
Всички купуват злато – централните банки и инвеститорите на дребно увеличават позициите си. Графика: Bloomberg LP
Ако повече заможни хора възприемат тази идея, това би означавало катастрофа за американските държавни облигации. Към март 2025 г., последния месец, за който има подробни данни, само вътрешният сектор на взаимните фондове държеше 4,4 трлн. долара от американския дълг, което е многократно повече от 1,1 трлн. долара за Япония и 765 млрд. долара за Китай.
С други думи репатрирането на парите му в чужбина от Токио или използването на активите на Пекин като оръжие биха били нещо незначително, ако американските домакинства решат на мигрират към ценните метали.
Кой купува държавни облигации? Над две трети от държавния дълг се държи в страната. Графика: Bloomberg LP
За Министерството на финансите това означава, че по-голяма част от заемите му ще трябва да бъдат в краткосрочни държавни ценни книжа – дълг с настъпващ падеж в рамките на една година или по-малко. Може да се очаква силно търсене, тъй като Федералният резерв започна отново да купува. Притокът на средства от паричните фондове също може да продължи. Поддръжниците на модела 60/20/20 обикновено предпочитат краткосрочната фиксирана доходност пред държавните облигации.
Но проблемът с прекалено големия краткосрочен дълг е, че той прави разходите по заемите по-променливи. Затова в миналото Министерството на финансите намаляваше дела на краткосрочните държавни облигации по време на разрастване на икономиката, за да остави място за големи увеличения при икономическо забавяне. Тази гъвкавост вече не съществува. Към края на 2025 г. облигациите представляваха около 22% от всички пазарни дългови инструменти, което е значително над нивата, наблюдавани между 2010 и 2019 г.
Постоянно главоболие – САЩ разчитат на краткосрочни заеми независимо дали има рецесия или не. Графика: Bloomberg LP
Преди да стане министър на финансите Бесънт открито критикуваше предшественичката си Джанет Йелън за емитирането на повече дългосрочни облигации. Сега той няма друг избор освен да направи същото, като постоянно се тревожи за разходите по заемите на Америка. Търговията, залагаща на обезценяването на парите, вече не е главоболие, което ще отмине от само себе си, тя се превърна в дългосрочно неразположение.
Шули Рен е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ азиатските пазари. Бивш инвестиционен банкер, тя e била пазарен репортер за Barron’s и е сертифицирана от CFA.