Моди има шанс да влезе в историята с визитата на ЕС в Индия

На форума в Давос Урсула фон дер Лайен направи Индия централна част от своята декларация за европейска независимост. Председателят на Европейската комисия каза, че пътува до Ню Делхи, за да вдъхне енергия на отношенията. И, надяваме се, да разреши каквито и да са останали разминавания по гигантското споразумение за свободна търговия, градeно десетилетия, между две от най-големите икономики в света.

Фон дер Лайен иска това, което нарече „майката на всички сделки“. Премиерът Нарендра Моди трябва да ѝ го даде, когато тя пристигне тази седмица. Не само защото Индия има нужда от него или Европа го иска - а заради ефекта, който то ще има върху президента на САЩ Доналд Тръмп.

Защо Европа натиска точно сега

Ясно е защо европейците настояват именно в този момент. Континентът е притиснат отвсякъде: от руската агресия, от китайската принуда и от собствените си многобройни слабости. Към това се добавя и фактът, че тревогите му от американско изоставяне вече са се превърнали в тревога от сплашване от страна на Вашингтон.

За разлика от това Индия е картина на стабилност. Тя предлага пазар, който расте устойчиво. Не представлява екзистенциална заплаха. Ню Делхи може да не е в пълно съзвучие с европейските столици по климата или по Украйна, но поне не се стреми да ги принуждава, да им отнема активи или да ги унижава.

Когато фон дер Лайен пристигне като главен гост за Деня на Републиката на Индия, Моди, разбира се, ще разстеле червения килим. Той трябва и да разреже бюрократичните възли около споразумението за свободна търговия.

Още по темата

Индия е притисната от китайската хватка върху технологиите

Цената на руския петрол за Китай се срина заради слабия апетит в Индия

Американският фактор и индийските колебания

Преговорите трябваше да приключат до края на 2025 г. Ню Делхи обаче прекара последните няколко месеца, поглеждайки през рамо към Белия дом. Индия не иска отстъпките ѝ към ЕС да се превърнат в отправна точка за нов набор от искания от идеолозите на „Америка на първо място“. Обективно беше логично първо да се уредят отношенията с по-непредсказуемия партньор.

Но перспективите САЩ да стигнат до каквото и да е надеждно споразумение с Индия избледняха. Тръмп изглежда иска Ню Делхи да се унижи и да припише на президента не само умение за сделки, но и да му благодари за „донесения мир“ на субконтинента. Това Моди просто не може да направи - националистическата му база няма да го позволи.

Във всеки случай винаги е било малко вероятно някакъв „магически“ пакет от отстъпки да накара Тръмп да оттегли 50-процентната си тарифна ставка за Индия, да се откаже от отдавнашното си убеждение, че страната незаслужено получава „нещо срещу нищо“, и да прегърне ползите от партньорство и интеграция. Нужно е нещо друго, което да извади преговорите между тези две държави от задънената улица.

Безпокойството в Ню Делхи как Белият дом ще реагира на сделка Индия–ЕС е основателно. За протекционистите всяко търговско споразумение, което не е подписано с тях, е подписано срещу тях.

Всичко, което знаем за Тръмп, подсказва, че той би възприел това като открито предизвикателство: континент, който току-що е осмял и притискал, се обединява срещу него с държава, която се опитва да притисне в ъгъла. Реакцията му може да бъде, да го кажем така, прибързана.

Моди трябва да приветства това, а не да се страхува. Той трябва да подпише не въпреки американския натиск, а заради него.

Защо Моди трябва да подпише - дори и сделката да не е съвършена

Тръмп уважава силата, или поне нейния външен вид. Европа и Бразилия биват тормозени; Китай и Русия - не. Изправена пред недружелюбни САЩ, Индия е установила, че има тревожно малко лостове. Ако търси начин да покаже на САЩ, че няма да отстъпи, подписването на едно от най-големите двустранни споразумения в историята изглежда идеално.

И избирателите на Моди търсят сила. Може да не се интересуват от тънкостите на несъвместими фитосанитарни стандарти или от регулации за защита на данните. Но знаят как да реагират, когато премиерът им заеме позиция - като работи с Европа точно в този момент, когато тя е във фокуса на гнева на Тръмп. Те ще го възприемат като още едно доказателство, че Индия може да се справя с претъпкан, недружелюбен свят при свои условия.

Това, което е на масата сега - каквото и да е то - няма да е перфектно. Сделката може да е непълна, с изключени някои селскостопански продукти; може да не даде на индийските автомобилостроители защитата, която искат, а европейските активисти вероятно ще се тревожат за трудови и екологични клаузи.

Но колкото по-дълго се чака споразумението, толкова по-голям е шансът този момент на възможност да отмине. И колкото по-широка е сделката, толкова по-вероятно е Европейският парламент да я прати в някакво юридическо чистилище, както току-що направи със споразумението с Латинска Америка. В преговорите перфекционизмът е същото като парализа.

Сключете сделка с Европа и САЩ ще бъдат принудени да признаят, че Индия има опции и може да действа по тях. И между другото това ще даде на индийската икономика нова посока за енергия, която е била възпирана от търговските бариери, издигнати от Америка срещу Китай.

Дузина прессъобщения в продължение на повече от десетилетие обявяваха, че тази сделка ще бъде историческа. Ако е така, време е да се направи история.

Михир Шарма е колумнист на Bloomberg Opinion. Старши сътрудник във фондация Observer Research в Ню Делхи, той е автор на „Рестарт: Последният шанс за индийската икономика“.

Още по темата

ЕС се готви да сключи договора за свободна търговия с Индия

Индия и Китай засилват съперничеството си в Африка, а Етиопия търси нова роля