Оставете Венецуела, петролните гиганти ще търсят печалба в Северна Африка

Страната, богата на петрол, започва да се измъква от години на икономическа разруха. Тя е разположена върху едни от най-големите петролни резерви в света. А големите петролни компании са готови да поемат инвестиционния риск. Звучи ли познато? Не става въпрос за Венецуела, а за Либия.

За първи път от почти две десетилетия северноафриканската държава отново отваря своята петролна индустрия за чуждестранни инвеститори. Тя не е единствената в региона: Алжир предостави първите си разрешителни за добив на петрол от десетилетие насам през миналата година и планира да проведе нов кръг за наддаване през 2026 г.; Египет и Тунис също се опитват да привлекат чуждестранни компании.

Алжир и Либия са петролните гиганти на Африка

Тези процеси бележат завръщането на Северна Африка на международната енергийна карта. Времето е повече от подходящо: големите петролни компании търсят възможности да попълнят резервите си, като се насочват към проекти, които могат да влязат в експлоатация през 30-те години на века. При равни други условия повече петрол означава по-ниски цени - още едно потенциално главоболие за Саудитска Арабия и картела ОПЕК+.

Геология и икономика, които привличат капитали

С над 50% от петролните залежи на Африка геологията на региона предлага висококачествен суров петрол с ниска себестойност на добива, както и значителни газови находища. Финансовата логика, особено в Либия, изглежда достатъчно привлекателна, за да насърчи компаниите да пренебрегнат сложната политическа обстановка и правната несигурност.

Списъкът на големите петролни компании, които са преминали предварителна квалификация за участие в либийския търг, насрочен за финализиране през февруари, включва всички водещи играчи: Exxon Mobil, Chevron, Shell, TotalEnergies, BP, както и още около 30 други компании.

„Има основателна причина за вълнение“, казва Том Ричардс от енергийната консултантска компания Enverus. „Има много нискобюджетни барели, фискалните условия са подобрени и в земята все още има огромни количества петрол и газ.“

Производство далеч под пиковите нива

Към момента Северна Африка е само сянка на предишното си място в енергийната индустрия. През 2007 г., преди началото на Арабската пролет, регионът достигна рекордно производство от почти 4,7 милиона барела дневно. Миналата година той е произвеждал средно около 3,3 милиона барела дневно.

Спадът се дължи на два фактора - периодичната гражданска война в Либия след въстанието през 2011 г., при което беше убит диктаторът Муамар Кадафи, и десетилетие на недоинвестиране в Алжир, след като страната на практика затвори своята индустрия за чужд капитал.

Защо ключът е Либия

Ако регионът иска да обърне тенденцията на спад, ключът е Либия. Един показател ясно символизира възможността: според Enverus нейните петролни находища могат да бъдат рентабилни дори при цени на петрола от едва 27 долара за барел.

Либия разполага с най-големите въглеводородни резерви в Африка - значително повече от по-добре познати производители на континента като Нигерия и Ангола. Страната отдавна привлича чуждестранни компании и и днес някои от тях продължават да оперират там, включително испанската Repsol, италианската ENI, американската ConocoPhillips и френската TotalEnergies. През последното десетилетие обаче активността е била минимална.

Може ли Северна Африка да увеличи отново производството си на петрол? | Днес производството в региона е значително по-ниско от рекордните нива, достигнати през 2007 г. – близо 4,7 милиона барела на ден, точно преди началото на така наречената Арабска пролет.

След гражданската война през 2011 г. страната се раздели на източна и западна част, с конкуриращи се правителства, подкрепяни от военачалници и милиции. Последвалият хаос възпря инвестициите; през 2025 г. са били пробити едва 30 нови сондажа, при предвоенни нива от между 100 и 200 сондажа годишно.

Нови търгове, нови хоризонти

Търгът през 2026 г. е най-ясният знак досега, че секторът започва да се съживява. Има и други индикации: чуждестранни оператори водят преговори с националната петролна компания за възстановяване на находища, които са били в застой от години. На отделни места се появяват и проекти за ремонт и възстановяване на съществуващи петролни полета.

Либия се нуждае от всякаква помощ, за да увеличи производството си. Миналата година страната е добивала около 1,3 милиона барела дневно - значително над най-ниските нива след гражданската война, но все още под последния пик от 1,8 милиона барела дневно, отчетен през 2008 г.

Дори ако северноафриканската държава постигне амбициозната си цел да увеличи дневното производство до 2 милиона барела до 2030 г., това пак ще я остави далеч под историческия рекорд от 3,5 милиона барела дневно, поставен през 1970 г., когато Либия е добивала почти толкова, колкото Саудитска Арабия.

Засега всичко е въпрос на възможности. Само времето ще покаже дали петролните компании ще успеят да открият нови резерви и да ги превърнат в търговски находища на петрол и газ. Освен чрез търговете, Либия и Алжир водят и преки преговори с чуждестранни инвеститори, включително Exxon, Chevron и Total, за допълнителни сделки.

BP и Shell вече подписаха предварителни споразумения в Либия, за да помогнат на страната да увеличи производството в три от най-големите си действащи петролни находища.

Допълнителен елемент в тази възможност е, че досега по-голямата част от проучванията в Либия са били насочени към конвенционални находища на сушата. Чуждестранните инвеститори обаче смятат, че страната има още две ключови предимства.

Първо - офшорно проучване в Средиземно море, където енергийни компании вече са открили значителни въглеводороди във водите на Египет, Израел, Ливан, Турция и Гърция. Второ - сондиране в шистовите геоложки формации, които се простират по границата между Либия и Алжир, в басейна, известен като Гадамес–Беркин.

Малцина на петролния пазар оценяват този неизползван потенциал на Северна Африка, след като регионът беше отписан след 2011 г. Както и във Венецуела, пречките пред възстановяването на производството - а може би и пред бъдещ бум - са над земята в Либия и Алжир: политическа несигурност, риск от насилствени прекъсвания и последиците от години на икономическо занемаряване. Под земята обаче има море от петрол и газ, което чака да бъде разработено.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Енергийният парадокс на Африка: богат континент, ограничена електрификация

САЩ и Европа са губещи в Африка, Китай и Русия засилват влиянието си