Следващите революции в Африка ще са на живо в интернет, не по телевизията
Репресивните, престарели лидери - като Йовери Мусевени в Уганда - не са осъзнали, че почвата под краката им се е разместила.
Редактор: Емил Соколов
За изненада на абсолютно никого, „вечният президент“ на Уганда Йовери Мусевени спечели изборите миналата седмица и седмия си мандат с над 70% от гласовете. Мусевени, на 81 години и на власт от 1986 г., триумфира след като разгърна безпощадна кампания срещу опозицията, което накара ООН да заяви, че вотът е бил „белязан от широко разпространени репресии“. Опозиционният лидер Боби Уайн, на 43 години, обвини властите, че са фалшифицирали резултатите.
Въпреки тази победа, управляващият елит в Уганда е изправен пред сериозни проблеми. Мусевени, подобно на много силови лидери - от Азия през Африка до Латинска Америка - прилага репресивни тактики, които технологично грамотните протестиращи от поколението Z по света намират начини да заобикалят и да обезсилват. В Мадагаскар, Непал, Бангладеш и Шри Ланка режимите бяха свалени миналата година благодарение на дигитален активизъм. В Кения, Мароко, Перу и Танзания се случват радикални промени в политики и реформи вследствие на сходни тактики.
През последните три години инструментариумът на тиранина - забрани, арести без съд и изтезания на опоненти - се оказа недостатъчен, за да сдържа протести или да предотврати смяна на режима. Както светът вижда в Иран, където правителството наложи най-тежките интернет спирания от години насам, изображения от страната все пак продължават да изтичат навън чрез различни дигитални инструменти.
Репресивните, престарели лидери - като Мусевени - не са осъзнали, че почвата под краката им се е разместила. Старите методи вече няма да работят. В Африка са наложени 193 интернет спирания в 41 африкански държави между 2016 и 2025 г. Тони Робъртс, съредактор на книгата Internet Shutdowns in Africa: Technology, Rights and Power, казва, че макар общият брой на спиранията на континента да продължава да расте, „виждаме как съпротивата се засилва: както чрез използването на технологии за заобикаляне, така и чрез зараждащата се способност на организациите на гражданското общество да се противопоставят на репресивни правителства“.
Това би трябвало да накара Мусевени и други като него да се замислят.
Два дни преди изборите миналата седмица Мусевени прекъсна достъпа до интернет и ограничи мобилните услуги в цялата страна. Това е тактика, която правителството на Уганда е използвало и преди, но този път е вероятно да доведе до ескалация и продължаване на анти-Мусевени настроенията.
Съседна Танзания дава добър урок. През октомври 2024 г. президентът на Танзания Самия Хасан спря интернет достъпа, преди да убие и задържи хиляди опозиционни активисти. Вместо да ограничи информацията и да предотврати наблюдението, интернет забраната привлече още повече внимание към репресивните действия на танзанийското правителство.
Международният интерес към страната се повиши до най-високото си ниво от пет години и надмина вниманието, което Танзания получи при смъртта на президента Джон Магуфули през 2021 г., както отбелязва Емерик Бърнард-Джоунс от кантората Mishcon de Reya. Този „ефект на Стрейзанд“ - интернет феномен, при който опитът да се скрие, цензурира или премахне информация неволно води до още по-широкото ѝ разпространение и значително обществено внимание - доведе до масово осъждане на Танзания, а Хасан се превърна в международен парий.
За други репресивни лидери последствията от интернет спирания и забрани на социални мрежи са били още по-тежки. През септември правителството на Непал спря 26 социални платформи след популярността на тренда „Nepo Kids“ в социалните мрежи, който подчертаваше незаслужените привилегии на роднини на политически лидери. Пет дни след спирането министър-председателят Шарма Оли подаде оставка на фона на най-тежките безредици в Непал от десетилетия.
А макар президентът на Мадагаскар Андри Раджоелина да не ограничи интернет или да спре социалните мрежи по време на миналогодишните протести на поколението Z, умели тактики в социалните медии все пак го свалиха. „Широкото възприемане и използване от младите протестиращи на дигитални инструменти като социални платформи, криптирани приложения за съобщения и мрежи за разузнаване с отворен код“ се оказа решаващо, според доклад на Германския институт за международни и сигурностни въпроси.
Бягството му към остров Реюнион с френски военен самолет беше проследено от протестиращи чрез инструменти за разузнаване с отворен код - революцията не беше излъчена по телевизията, тя беше стриймвана на живо.
Интернет затъмнението в Уганда накара гражданите да използват децентрализирано, peer-to-peer криптирано приложение за съобщения, Bitchat, създадено от основателя на Twitter Джак Дорси. Иранците правеха същото. Опозиционният лидер Боби Уайн, с бронежилетка „Кевлар“, призова привържениците си да го изтеглят. Елитът в Уганда трябва да отбележи, че повечето протести на поколението Z бяха организирани през Discord - безплатно приложение за геймъри за гласови, видео и текстови чатове.
Има множество структурни причини - от неспокойна, отчуждена младеж до репресии и ширеща се корупция - поради които управлението на Уганда може в крайна сметка да падне под натиска на народно въстание. Но дните, в които репресивните дигитални тактики можеха да задържат непопулярен режим на власт, очевидно са преброени. През последните години все повече тирани, които разчитаха на тези методи, или избягаха от постовете си, или се превърнаха в парии като танзанийската Хасан, или се държат за властта на косъм. Следващ може да бъде Мусевени от Уганда.
Джъстис Малала е политически коментатор и бивш редактор на южноафриканското издание „This Day“. Той е автор на книгата „Заговорът за спасяване на Южна Африка: Седмицата, в която Мандела предотврати гражданска война и изкова нова нация“.