- САЩ се опитват да изтласкат Китай от влиянието му върху венецуелския петрол в рамките на т.нар. доктрина на Донроу1.
- Китай остава ключов фактор, тъй като е основният дългогодишен купувач на венецуелски суров петрол, макар потреблението му да намалява.
- Венецуела се нуждае от стабилни купувачи, но глобалната среда, намаляващото търсене и високата конкуренция правят възстановяването на петролната ѝ индустрия изключително трудно.
От една страна, действията на САЩ за арестуването на бившия президент на Венецуела Николас Мадуро и поемането на контрола над петролната индустрия на страната са опит да се изтласка влиянието на Китай от Америка.
В един свят, разделен на сфери на влияние, доктрината на Донроу1 казва на Пекин да не се меси в империята на суровия петрол, която президентът Доналд Тръмп изгражда в Западната полусфера.
И все пак Китай ще бъде в центъра на следващия акт в драмата на Венецуела – защото всяко трайно решение на дългогодишната криза вероятно ще включва някой, някъде, да купи повече венецуелски петрол.
„Що се отнася до другите страни, които искат петрол, ние сме в петролния бизнес и ще им го продадем“, заяви Тръмп на пресконференция на 3 януари. „Няма да кажем, че няма да им го дадем. С други думи, ще продаваме петрол, вероятно в много по-големи количества.“
Фактор за растеж
Това ще е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Китай, който е най-големият фактор за растежа на търсенето на петрол през последните десетилетия и основен клиент на венецуелския суров петрол, се нуждае от по-малки количества, тъй като потреблението намалява.
Всякакви планове за печелене на пари от възстановяването на статута на Венецуела като основен износител на петрол ще трябва да отчитат факта, че най-големият вносител се оттегля от пазара.
Състезание | Китайските рафинерии разполагат с много по-голям свободен капацитет за допълнителен венецуелски суров петрол
От първия кръг санкции срещу петролната индустрия на Венецуела през 2019 г. нейната клиентска база се е стеснила до само две държави: САЩ (където износът е разрешен от време на време по силата на специално изключение) и Китай, единствената държава с финансовата и политическата мощ да пренебрегне санкционния режим на Вашингтон.
Ключовите играчи тук са т.нар. „чайници“, група от частни рафинерии, които са съсредоточени в провинция Шандун, южно от Пекин. През годините те са си спечелили репутация на компании, които оцеляват с мъка, докато се конкурират с по-добре свързани и по-добре капитализирани държавни петролни компании.
От години те са най-важните потребители на венецуелски суров петрол. До около 2021 г. те бяха нетърпеливи купувачи на гъстия, вискозен продукт на страната – непривлекателен за много рафинерии, защото е труден за преработка – поради неговата пригодност за производство на асфалт за пътни настилки и покриви.
Рафинериите в Шандун произвеждат около 40% от общото количество – добра сделка, когато бумът на недвижимите имоти в Китай беше в разгара си.
От нищо - нещо | Китай внася много повече суров петрол от Малайзия, отколкото Малайзия може да произведе
Когато имотният балон се спука през 2021 г., тази търговия спадна до малко повече от половината от нивото си на върха през 2020 г. — но „чайниците“ намериха нов подход. Като купуваха санкциониран петрол от Венецуела, Иран и Русия с големи отстъпки от нормалните цени, те успяха да продължат да изкарват минимални печалби.
Мащабът
Можете да си съставите представа за мащаба на този бизнес, като погледнете китайския внос на суров петрол от Малайзия и в по-малка степен от Индонезия. През последните години той значително надвишава обемите, които тези страни могат да произведат.
Това е ясен сигнал, че истинският източник е санкциониран суров петрол, прехвърлян между кораби от „тъмния флот“ в международни води, за да се прикрие произходът му.
Много зависи от това дали на Китай ще бъде позволено да купува суров петрол от Венецуела. Коментарите на Тръмп подсказват, че той е в същия меркантилен режим, който позволи на търговията с етан между САЩ и Китай да продължи почти безпрепятствено през една година на митнически хаос.
Все пак е възможно по-идеологически съображения да доведат до блокиране на Пекин.
Дори и без това, отмяната на санкциите със сигурност ще повиши цената на венецуелския суров петрол, което може да подкопае и без това оскъдните маржове на „чайниците“.
Междувременно ситуацията със сигурността в Каракас изглежда най-малко нестабилна. Вашингтон може да няма последната дума за крайния резултат.
Върхът на капацитета | Запасите от петрол в китайските рафинерии са на най-високото си ниво от десетилетия
Нужди
Във всеки случай, не е ясно дали има нужда от повече барели от Южна Америка.
Тъй като електромобилите вече съставляват повече от половината от продажбите на автомобили в Китай, запасите от бензин в малките рафинерии са на най-високото си сезонно ниво от повече от две десетилетия.
За разлика от рафинериите в САЩ на брега на Луизиана и Тексас, които са най-подходящи за преработка на венецуелски суров петрол и които през последния месец работят на близо 100% от капацитета си, малките рафинерии са работили под 50% през по-голямата част от миналата година.
Индия е вероятно единственото друго място с капацитет и пространство за преработка на по-тежък суров петрол.
От асфалт до бензин, дизел и керосин (за които търсенето е в застой от началото на пандемията), апетитът на Китай за петрол е задоволен.
Единствено нефтохимическите продукти и пластмасите бележат ръст, но те зависят от леки, полугазообразни въглеводороди, с които Венецуела не разполага в изобилие.
Най-голямата държавна рафинерия, China Petroleum & Chemical Corp. или Sinopec, очаква търсенето на суров петрол в страната да достигне пика си преди следващата година.
Това е трудна обстановка за възстановяване на петролната индустрия, опустошена от десетилетия на корупция и разхищения.
Венецуела се нуждае от дългосрочни купувачи за най-важния си износен продукт. С намаляването на глобалните инвестиции в добив на петрол, рядко е имало по-лошо време за привличане на нови клиенти.
---
1„Доктрината Донроу“ (Donroe Doctrine) е нов термин от 2026 г., използван за описване на политиката на Доналд Тръмп спрямо Латинска Америка и по‑специално Венецуела. Той е игра на думи с „Доктрината Монро“, но адаптирана към ерата на геополитическата битка за петрол и влияние между САЩ и Китай.