Конкурентите на SpaceX в Европа са готови за излитане

Европейски оператори са изпълнили само седем мисии през 2025 г. спрямо средно по една на всеки два дни за Falcon 9 на Мъск

11 January 2026 | 13:03
Автор: Крис Брайънт
Редактор: Божидарка Чобалигова
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP
  • Космическият сектор в Европа е решен да навакса изоставането си от SpaceX
  • Частно финансиран европейски стартъп може да достигне орбита в следващите 12 месеца
  • Перспективите се подобриха значително от 2023 г., когато европейската ракета-носител Ariane 5 беше изведена от експлоатация
  • Ariane 6 си поставя за цел да лети до десет пъти годишно до 2027 г.

След като беше разбит на пух и прах от евтините ракети за многократна употреба на Илон Мъск, скромният космически сектор в Европа влиза в 2026 г. с нова решимост да навакса изоставането си от SpaceX. По-оптимистичното настроение се дължи отчасти на стартиращи компании като Isar Aerospace, чийто завод, работещ на пълни обороти в германската „Космическа долина“ близо до Мюнхен, посетих през декември.

Създаването на компания за търговски полети, която да се конкурира с богатата и вертикално интегрирана SpaceX остава херкулесова задача. Основана преди почти четвърт век, космическата компания на Мъск е готова за огромно първично публично предлагане.

Въпреки това гледката на сложните компоненти на двигателите на Isar, които са 3D принтирани, и карбоновите композитни структури, готови за изстрелване, ме направи оптимист, че частно финансиран европейски стартъп може да достигне орбита в следващите 12 месеца – и може би няколко ще го направят.

„Да, Европа изостана, но единственият начин да се преодолее тази разлика е да се строи. Истинската опасност не е провалът, а инерцията“, ми каза 33-годишният австрийски ръководител на Isar Даниел Мецлер.

Европейският аерокосмически сектор е в подем 

Перспективите се подобриха значително от 2023 г., когато европейската ракета-носител Ariane 5 беше изведена от експлоатация. Забавянето при заместването ѝ с Ariane 6 временно оставиха Европа без възможност за пътуване до Космоса и Европейската космическа агенция трябваше да поиска от SpaceX да превози навигационните ѝ спътници Galileo.

Разработена от европейски индустриален консорциум, включващ 13 европейски страни и воден от основния изпълнител ArianeGroup (съвместно дружество на Airbus и Safran), Ariane 6 в крайна сметка излетя на следващата година, като струваше около 4 млрд. евро – сума, която за съжаление не беше достатъчна за включването на ускорители за многократна употреба. Целта е да се осъществи първото от 18 изстрелвания за Amazon Leo, конкурентната на Starlink сателитна интернет мрежа, в началото на 2026 г.

Междувременно ракетата Vega-C, разработена от италианската компания Avio за по-леки товари, преодоля техническите проблеми, които я държаха на земята в продължение на почти две години.

Europe Space

Европа изостана значително от САЩ в космическите изстрелвания. През 2025 г. Старият континент е осъществил само седем орбитални изстрелвания. Графика: Bloomberg LP

Важно е да не се поддаваме на ентусиазъм. Европейските оператори са изпълнили само седем мисии, взети заедно, през 2025 г., докато Falcon 9 на Мъск излита средно на всеки два дни. Ariane 6 си поставя за цел да лети до десет пъти годишно до 2027 г., което е около два пъти повече от честотата на предшественичката ѝ.

Ограниченията се дължат отчасти на т. нар. политика на геовъзвръщаемост, която разпределя договорите за производство пропорционално на страните, предоставящи финансиране, а не на най-добрите или най-евтините доставчици. И не трябва да забравяме, че държавните и частните инвестиции в космическия сектор в Европа изостават значително от тези в САЩ.

Europe Space

Финансирането на космическия сектор от САЩ в областта на гражданската и отбранителната промишленост значително надвишава това в Европа. Преди време Старият континент беше лидер, но сега е изместен от SpaceX. Графика: Bloomberg LP

Но с нарастващата враждебност на САЩ и Мъск към Европейския съюз и войната в Украйна, която демонстрира ценността на мрежи като Starlink на бойното поле, държавните ръководители тук вече са наясно, че е важно да поддържат по-устойчив космически сектор. Те също така признаха със закъснение, че конкуренцията и предприемаческият риск, а не тромавият държавен контрол, са най-вероятните начини за постигане на повече иновации, по-ниски разходи и по-бърз ритъм на изстрелване.

Рекордно финансиране

През ноември страните членки на Европейската космическа агенция одобриха рекордно финансиране в размер на 22 млрд. евро за следващите три години за космически дейности, включително около 900 млн. евро за стартираща инкубаторна програма на име European Launcher Challenge. Тя ще бъде използвана за закупуване на услуги и финансиране на модернизацията на капацитета на пет компании за изстрелване, нито една от които все още не е извела космически кораб в орбита - Isar и Rocket Factory Augsburg от Германия, испанската група PLD Space, дъщерната компания на ArianeGroup, MaiaSpace, и стартиращата компания Orbex във Великобритания.

Появата на Германия като възможна космическа сила е особено забележителна. След Втората световна война САЩ разчитаха на нацистките учени, работещи по ракетата V-2, да подпомогнат космическата им програма. Оттогава германските инженери играят важна роля в програмата Ariane, но досега страната нямаше независима, разработена с търговска цел орбитална ракета.

След като отмени конституционните ограничения за заемане на средства за превъоръжаване, Германия планира да инвестира 35 млрд. евро за укрепване на космическите си отбранителни способности до 2030 г. Според информациите германската армия, Бундесверът, иска да разполага със собствено съзвездие от сателити. Би било изненадващо, ако Isar и други местни стартиращи компании за изстрелване на ракети не си осигурят част от предвидените за Космоса средства от страната.

Въз основа на килограм товар, малките ракети-носители може да не са толкова евтини, колкото резервирането на място в SpaceX, която може да изстреля десетки космически кораби в орбита наведнъж. Но те дават на клиентите по-голяма гъвкавост при избора на време за изстрелвяне и предлага на производителите трамплин за разработване на по-големи и по-скъпи ракети.

След около 75 успешни мисии с малки ракети-носители от 2018 г. насам американската компания Rocket Lab Corp. си поставя за цел да изстреля ракетата със среден товар и частично предназначена за многократна употреба Neutron, за да се конкурира с Falcon 9 на SpaceX. Работещата на загуба компания има пазарна капитализация от 45 млрд. долара, докато SpaceX неотдавна беше оценена на 800 млрд. долара. Тези потенциални богатства обясняват защо европейските стартиращи компании за изстрелване на ракети и фондовете за рисков капитал, които инвестират в тях, не се отказват от трудностите при изграждането на евтини и надеждни ракети.

Най-напредналият конкурент

Основана през 2018 г. от Мецлер и двама негови състуденти от Техническия университет в Мюнхен, Isar е един от най-напредналите конкуренти в Европа. Тя има над 400 служители и е набрала над 500 млн. евро, включително 150 млн. евро конвертируеми облигации, продадени на американския инвеститор Тод Бойли от Eldridge Industries през юни.

Подобно на Мъск почти цялото оборудване на Isar е разработено вътре в компанията. Президентът Бюлент Алтан е виден бивш инженер в SpaceX. Компанията е съсредоточена и върху разширяване на автоматизацията – тя строи завод с площ от 40 хил. кв. м близо до Мюнхен, който може да произвежда над 30 ракети годишно.

Не е изненадващо, че симпатичният Мецлер твърди, че пазарът е „достатъчно голям за още един космически шампион“. Но засега ракетите му не са за многократна употреба, а първият му опит за изстрелване през 2025 г. не се осъществи по план. 28-метровата ракета Spectrum летя около 30 секунди преди да се разбие в леденото Норвежко море.

Такива инциденти са често срещани в тази индустрия. SpaceX се нуждаеше от четири опита, за да достигне орбита с първата си ракета Falcon 1. Но някои официални представители се тревожат, че конкуренцията може да се окаже пагубна, като фрагментира ограниченото финансиране и инвестиции на Европа в космическия сектор. Много стартиращи компании са останали без средства в стремежа си да подражават на SpaceX. Virgin Orbit на Ричард Брансън фалит през 2023 г. след неуспешно изстрелване във Великобритания.

Въпреки това инжектиране на млади таланти и енергия е тъкмо това, от които Европа се нуждае, за да предизвика Мъск и останалите космически милиардери. Когато следващата ракета на Isar излети от Норвегия през 2026 г., ще стискам палци за успешна мисия. Да се надяваме, че тя ще е първата от много други.