Безпомощният бюджет на Рейчъл Рийвс е движен от страх

Джордж Уорд Хънт се явил в парламента през 1868 г., за да представи първия си бюджет като министър на финансите на Обединеното кралство, и осъзнал, че е забравил нещо - речта си. Оттогава неговите наследници държат високо във въздуха червеното куфарче с годишното фискално изявление по пътя от Даунинг стрийт към Камарата на общините.

Хаотична подготовка

Рейчъл Рийвс все едно можеше да остави документите си у дома, толкова широко бяха изтекли и предварително брифирани детайлите от бюджета миналата сряда. За финал на и без това фарсовия опит да се подготви почвата за поредния удар по данъкоплатците, голяма част от съдържанието се появи онлайн половин час преди речта ѝ. Някой в Службата за бюджетна отговорност (OBR), който оценява мерките, натисна бутона „публикувай“ твърде рано.

Това, разбира се, не беше по вина на Рийвс. Но гафът ще се лепне по нея като емблема на хаотичната подготовка за ключово изявление.

В крайна сметка добре подгряваният бюджет се оказа доста бездраматичен. Най-болезнените мерки - включително посягане към корпоративните пенсионни схеми и нов „данък върху именията“ - са отложени към края на мандата ѝ през 2028/29 г. Въпреки това остава впечатлението за слабост и безпомощност.

Дори мерките, които Рийвс иска да представи като успех, до голяма степен бяха наложени от две противоположни сили, доминирали нейните 16 месеца начело на икономиката: облигационните пазари и бунтуващите се по-леви депутати от Лейбъристката партия.

В комбинация с нейните собствени стратегически и презентационни слабости, споделяни и от премиера Киър Стармър, трудно е да се види как този бюджет прави нещо повече от това да държи тежко раненото правителство да се влачи към следващата криза.

Още по темата

Великобритания най-сетне намери компетентен политик

Хаосът с лидерството на Стармър се превръща в национална криза за Великобритания

Завои под натиск: социалният таван, „фискалната свобода“ и изгубеният разказ

Вземете например решението да се отмени таванът на социалните помощи за многодетни семейства, предназначено да изведе приблизително 450 000 домакинства от бедността.

Докато обявяваше тази мярка, министърът на финансите порица опозиционните консерватори, които бяха въвели ограничението, че наказват „най-уязвимите деца“. И все пак това перфектно илюстрира политическата ѝ слабост.

Допреди неотдавна Рийвс яростно се противопоставяше на отмяната на тавана, като лейбъристки депутати бяха изключвани за гласуване „за“. Това не беше някакво късно нощно прозрение към състрадание. Обратът ѝ беше наложен от все по-смелите задни редици, които кроят планове да отстранят и нея, и Стармър. Годишните 3 милиарда паунда за финансирането ще дойдат - в по-голямата си част - от данъкоплатците.

След това идват щедрите 22 милиарда паунда допълнителна „фискална свобода“, които Рийвс си осигури тази година. На пръв поглед облигационните пазари харесаха това - точно както се надяваше Министерството на финансите.

Но отново страната плаща цената за непостоянството на министъра през последните месеци. Ако сигналите и подготовката около бюджета бяха по-стабилни, нямаше да се налага да е толкова параноична спрямо нервните трейдъри.

По-пъргав политик дори можеше да превърне в добродетел отстъплението на Рийвс от широко увеличение на данъка върху доходите с 1%–2%, тъй като то стана възможно и благодарение на по-високи от очакваното приходи и ръст на заплатите, отчетени от OBR.

Тя можеше да използва бюджета в сряда, за да заяви гордо, че нарушаването на предизборния ангажимент вече не е необходимо. Вместо това загуби контрол над разказа и обратът отново се приписва на страх.

Сега вниманието се насочва към „бюфет“ от по-дребни данъци, които тя избра. Шушука се дали те ще са достатъчни да запълнят фискалната дупка на Обединеното кралство, особено като повечето влизат със задна дата. Дори докато говореше, ядосани фермери протестираха пред парламента срещу миналогодишния данък върху наследството за семейни ферми.

Още по-лошо от добавянето на още сложност към византийския приходен кодекс на Обединеното кралство е замразяването на праговете за данък върху доходите, което означава, че хората биват „издърпвани“ в по-високи ставки, когато заплатите им се покачват. Това може и да не нарушава буквално обещанието да не се удрят работещите, но разбива на пух и прах духа му.

Рекорден данъчен товар, потиснат растеж и растящ политически риск

Като цяло увеличенията ѝ на данъците възлизат на 26 милиарда паунда, тласкайки данъчната тежест на Великобритания до исторически връх от 38% от БВП през 2030–31 г.

Трудно е да се намери утеха в думите ѝ за помощ на работещите чрез повишаване на минималната заплата и намаляване на сметките за енергия. Инфлационният ефект на това, което въвежда, комбиниран с всички скрити данъци, означава, че повечето британци ще се чувстват по-бедни, с изключение на най-бедните семейства.

Очакваното понижение на лихвата от Банката на Англия вече не изглежда толкова сигурно.

През следващите дни, когато депутати и избиратели осмислят последствията от изявлението в сряда, вниманието отново ще се върне към ключовия въпрос за растежа. Стармър беше избран с обещанието да го преследва на всяка цена, така че понижението на прогнозата на OBR до 1,4% за догодина и 1,5% след това ще боли.

Лидерът на торите Кеми Баденок шумно заклейми, че лейбъристите „вдигат данъците, за да плащат за социални помощи“, описвайки това като „бюджет за Benefit Street“. Но и предишни консервативни правителства се провалиха в решаването на загадката с растежа и продуктивността и дори нанесоха катастрофалното, макар и краткотрайно, управление на Лиз Тръс.

Хаосът около бюджета на Рийвс без съмнение ще влезе във фолклора на Уестминстър, редом със забравената реч на Уорд Хънт. Но докато някой - който и да е - не намери начин да запали мотора на икономиката, перспективата крайно десният Найджъл Фараж да се озове на №10 изглежда все по-реална.

А Обединеното кралство няма нито една от естествените предимства на САЩ - като долара, гигантските капиталови пазари и технологичното лидерство - за да преживее доза тръмпистки хаос.

Роза Принс е колумнистка на Bloomberg Opinion, отразяваща политиката и политическата сфера на Обединеното кралство. Преди това е била редактор и писател в Politico и Daily Telegraph и е автор на книгите „Другарят Корбин“ и „Тереза ​​Мей: Загадъчният министър-председател“.

Още по темата

Стрийтинг отрича заговор за сваляне на Стармър от поста във Великобритания

Политическата система на Великобритания преживява рискована революция