Големият провал в климатичните политики не се случи в Бразилия

Още една конференция за климата - още една провалена конференция.

Това е усещането, което може да се получите от разочароващите изявления, направени в края на срещата COP30, проведена в бразилския град Белем през уикенда. Надеждите, че финалното съобщение ще включва пътна карта за постепенното преминаване към отказ от изкопаеми горива, се изпариха.

Планираният фонд от $125 млрд. за защита на горите приключи с ангажирани едва около $6 млрд.

Тази оценка обаче обърква къде всъщност грешим по отношение на климата - и къде постигаме успех.

Вземете за пример странния отказ да се споменават изкопаемите горива в споразумението. Това всъщност не е толкова голямо бедствие, колкото изглежда. Като се има предвид способността на износителите на петрол да наложат вето върху всяка дума от текста, е доста забележително е, че подобни препратки изобщо някога са преминавали през процеса на изгонвяне.

Фактът, че производителите на петрол сега се противопоставят по-настойчиво на назоваването на проблема, пред който всички сме изправени, не е знак за провал на енергийния преход, а за неговия успех.

Централната прогноза на Международната агенция по енергетика за потреблението на изкопаеми горива през 2050 г. е понижена с 12% откакто „Ф-думите“ бяха споменати официално за първи път на COP26 в Глазгоу преди четири години.

Потреблението на въглища в двете най-големи икономики по този показател, Китай и Индия, е спаднало тази година. Това са далеч по-значими резултати от терминологията в документ на ООН.

Очакванията за използването на изкопаеми горива през 2050 г.

Това не е триумфална история за напредъка на политиката за климата през 2025 г. - а само, че истинските проблеми са далеч от конферентните зали в Белем.

Ако искате да разберете къде наистина грешим, погледнете един малко известен раздел на сайта на ООН, където правителствата качват своите планове за намаляване на емисиите -т.нар. Национално определени приноси (Nationally Determined Contributions, NDCs). (Още по-добре - вижте Climate Action Tracker, проект, който се опитва да преведе тези технически документи на по-разбираем език.)

Тези NDC планове вероятно са най-важният елемент от Парижкото споразумение -договорът от 2015 г., в който всички държави за първи път се съгласиха да ограничат своите емисии на парникови газове.

Те трябва да поставят ясни, проверими цели, които могат да бъдат измервани спрямо най-добрите налични научни данни, и да стават все по-амбициозни с времето. Както вече сме писали, има достатъчно доказателства, че правителства, които реално приемат подобни цели, наистина ги постигат.

Още по темата

Преходът от изкопаеми горива – ключов климатичен сблъсък в Бразилия

Лидери пропускат COP30, докато целта за 1,5°C става все по-недостижима

Последният набор от планове, в който се посочва нивото на емисиите през 2035 г., трябваше да бъде основният акцент на COP30. Те обаче са далеч от необходимото. От десетте най-големи замърсители, които генерират три четвърти от глобалните въглеродни емисии, само два - Европейският съюз и Япония - са представили документи, които имат реални шансове да бъдат изпълнени.

Администрацията на Байдън внесе американския план шест седмици след като Доналд Тръмп беше избран за президент, което прави цялото усилие безсмислено още в момента на подаването му. Индия, Иран, Саудитска Арабия и Южна Корея все още не са представили своите предложения.

Китай, Русия и Индонезия представиха толкова плахи пътни карти, че биха могли значително да увеличат емисиите си спрямо текущите нива и въпреки това да твърдят, че изпълняват целите.

Това безлично усилие в пълно съответствие с тона на политиката през 2025 г. Независимо дали става дума за обещания за санкции във връзка с телевизионни реклами, заплахи за обезглавяване на чуждестранен лидер, инвазии в съседни държави или бомбардиране на жилищни блокове до основи, авторитарните лидери на големите сили все по-често не желаят да се подписват под каквото и да било, което ги ограничава.

В крайна сметка именно гражданите са тези, които ще определят пътя на бъдещето -и там картината е много по-оптимистична.

На моменти те поемат енергийния преход в свои ръце, било чрез пакистанските домакинства, които се отказват от електроенергията, произведена от изкопаеми горива, за да използват по-евтина слънчева енергия, или турски шофьори, които преминават към електрически автомобили по-бързо от американците или австралийците.

Само 11% от генераторите, които се строят в САЩ са на изкопаеми горива

В други случаи именно гражданите прилагат политики, постигайки много по-положителни резултати, отколкото политическите лидери биха ви накарали да повярвате. (Въпреки всичко, което сте чели за фалангите от газови турбини и въглищни електроцентрали, подредени в редица, за да захранват експлозивния растеж на центровете за данни в Америка, около десет месеца след встъпването в длъжност на администрацията на Тръмп, едва 11% от производствения капацитет в процес на изграждане са базирани на изкопаеми горива.) В други случаи хората се оказват директно на пътя на опустошителните последици от изменението на климата.

Повечето технологии, необходими за решаването на този проблем, вече са в наши ръце, и са по-евтини от алтернативите, стига да премахнем гъстата мрежа от бариери и регулации, които сами сме създали, за да забавим напредъка им. Проблемът е, че световните лидери са едни от последните, които осъзнават това.

Много хора от всички поколения разбират ползите от действията срещу климатичните промени. Но със средна възраст от 69 години, упоритите лидери на десетте страни с най-големи емисии имат по-малък личен интерес към състоянието на света, когато настоящият набор от Национално определени приноси (NDC) цели трябва да се изпълни до 2035 г.

Почти половината от световното население е под 30 години. От нас останалите зависи да насочим света към по-добро бъдеще.

Още по темата

Шест важни извода от климатичните преговори COP30

COP30 постигна споразумение, от което повечето страни са разочаровани

Как светът тихичко печели битката за климата